Определение № 286 от 07.07.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Разград, 07.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500186 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 1436/ 12. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 951/ 2023 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. М. за сумата над размера от 153, 09 лв. обезщетение за забава до претендирания размер от 613, 91 лева. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по заявление от АСВ ЕАД против И. И. М. да заплати на заявителя следните суми: 500 лв. (петстотин лева), представляващи главница по Договор за паричен заем № 9805831003, сключен на 01.04.2020 г. между „4финанс“ ЕООД и И. И. М., вземания по който са прехвърлени в полза на заявителя с Приложение № 1/18.10.2022 г. към Договор за цесия от същата дата; 14,49 лв. (четиринадесет лева и 49 стотинки), представляващи договорна лихва за периода от 07.04.2020 г. до 01.05.2020 г.;

613,91 лв. (шестстотин и тринадесет лева и 91 стотинки), представляващи законна лихва за забава в периода от 02.05.2020 г. до 30.05.2023 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.05.2023 г. до окончателното заплащане на задължението; разноски по делото в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за държавна такса и 100,00 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане № 1378/ 06. 06. 2023 г.

1 съдът е оставил без движение заявлението и е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщаването да отстрани допуснатите нередовности, като посочи върху какви суми и на база на какъв лихвен процент /как е формирано/ е изчислено претендираното обезщетение за забава в размер на 613, 91 лева, който размер очевидно надхвърля размера на законната лихва. В указания срок заявителят е подал молба. За обезщетението за забава, което е в размер на законната лихва заявителят твърди, че е начислено върху непогасената главница и е дължимо, съобразно разпоредбите на процесния договор, посочен е периода.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. М. за сумата над размера от 153, 09 лв. обезщетение за забава до претендирания размер от 613, 91 лева. Приел е, че обезщетение за забава в размер на 10% върху сумата от 500 лв. дължима главница за процесния период не е в претендирания размер от 613, 91 лв, а в доста по-малкия размер от 153, 09 лв .

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.

В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9, б.“в“ е посочено , че се претендира вземане за за законна лихав от датата на забава 02. 05. 2020 г. до датата на подаване на заявление в съда при съобразяване на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС в размер на 613, 91 лева. В т. 12 на заявлението е посочено, че е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва. С подадената молба за отстраняване на нередовностите на заявлението се твърди, че обезщетението за забава е начислено върху непогасената главница и е дължимо, съобразно разпоредбите на процесния договор. Видно от приложения договор за кредит с т. 13.2, при забава е уговорена клауза, че кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва в размер на 10 % прибавена към договорения лихвен процент.

Изложените в т. 12 на заявлението и в молбата за отстраняване на нередовности твърдения са противоречиви и не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер претендираното вземане за обезщетение за забава, не дават основание да се приеме, че същото е индивидуализирано. От външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за 2 заявените вземания.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено как е формирана претенцията за плащане на обезщетение за забава. В това производство съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и след като тези предпоставки не са били налице по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава, районният съд е следвало да остави без уважение искането в тази част изцяло. Тъй като положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, обжалваното от него разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1436/ 12. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 951/ 2023 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. М. за сумата над размера от 153, 09 лв. обезщетение за забава до претендирания размер от 613, 91 лева.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3