Определение № 720 от 16.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. София, 16.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002104159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Община Варна и Б. А. Я.-А. срещу решение №.700/26.06.25 по г.д.№.1002/ 25 на ОС Варна, Vс., с което, след частична отмяна на реш.

№.574/ 21.02.25 по г.д.№.7021/24 на РС Варна, предявените от Б.Я. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за отмяна на Заповед №.008/ 17.01.24 за уволнение на основание чл.325 ал.1 т.5 КТ и за заплащане на 23775лв. обезщетение за оставане без работа за периода 15.05.24-15.11.24 са уважени, а искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ е отхвърлен, със съответно произнасяне по разноските. Община Варна атакува решението в частта, с която исковете са уважени, а Б.А.-в отхвърлителната му част.

Община Варна оспорва жалбата на Б. А.; последната не взема становище по жалбата на общината.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от срочно трудово правоотношение – със срок до завършването на проект № BG161PO001-1.5.03-0002 „Интегриран градски транспорт на Варна“ /срочността е била ясно и точно уговорена изрично е посочено в т.4 от споразумение №.00021/27.02.13, че срокът на същото е срокът за изпълнение на проекта/, което е било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ /със 1 завършване на определената работа/; последното предполага завършване на всички трудови дейности по работата, за която е сключен договора, и прекратяването му настъпва по силата на факта на завършването й-издаваната от работодателя заповед има само констативен характер /реш.№.101/6.10.23 по г.д.№.4781/22 ІV ГО/. В разглеждания случай за да се прекрати трудовия договор с ищцата, следва проект „Интегриран градски транспорт на Варна“ да е окончателно приключен. По делото е безспорно доказано, че към момента на издаване на заповед №.008/17.01.24, с която трудовото правоотношение е обявено за прекратено, не са били завършени всички дейности по проекта-след издаването на заповедта са били извършени редица плащания, като последното е било на 20.11.24 – възстановяване на гаранция по договорите за одит и публичност; въпросните дейности са включени в компетентността на ищцата да осъществява цялостен контрол по изпълнение на договорите, да подписва информация за изпълнение на договорите. При тези обстоятелства уволнителната заповед е издадена незаконосъобразно и следва да бъде отменена, а уволнението – да бъде признато за незаконно.

Претенцията по чл.344 ал.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, обаче, е намерена за неоснователна. Съдът се е позовал на постановките на ТР №.2/12 на ОСГК на ВКС, съгласно които в случай, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля; приема се, че материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение.

Приел е, че към настоящия момент проект №.BG161PO001-1.5.030002 „Интегриран градски транспорт на Варна“ е завършен-приключил е на 20.11.24, на която дата е изпратена информация за това на Агенцията на обществените поръчки; безспорно е доказано, че задължението към „Градски транспорт“ ЕАД е платено. Въззивната инстанция не е приела за основателен довода, че договорите за публичност и одит не са завършени и по тях предстоят плащания. Посочила е, че от искането за възстановяване на гаранция и възстановяването на същата може да се направи недвусмислен извод, че страните считат отношенията си по договорите за окончателно приключили; допълнителен аргумент за това е и факта, че по счетоводните партиди на страните по двата договора салдото е нула-което представлява признание, че те нямат претенции един към друг; от 2015г. по договорите за публичност и одит няма извършвани плащания, както и данни страните да имат някакви претенции по тях, същите са с изтекъл срок. От тези обстоятелства може да се направи категоричен извод, че договорите за публичност и одит са прекратени и няма да бъдат изпълнени на 100%-за което и няма желание от страните по тях; несъмнено всичките дейности по проекта са приключили, той е архивиран и по него няма работа за вършене към момента.

Същевременно, предвид незаконността на уволнението и обстоятелството, че периодът на претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ е 15.05.24-15.11.24, а проектът е приключил на 20.11.24, предявеният иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, в общ размер на 23 775.00лв. е намерен за основателен.

2

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.

Касаторът Община Варна се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Дали преценката за завършване на определената работа по едно срочно трудово правоотношение, възникнало на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ, се прави въз основа на трудовия договор и съответно длъжностната характеристика, в която са определени задълженията за длъжността, или преценката излиза извън правопораждащите трудовото правоотношение основания и може да обхване и правата, дадени с пълномощно от работодателя /в качество на възложител по договор за обществена поръчка/ на същото физическо лице?“; 2. „С кой акт, с извършването на кое действие се приема за приключен проект по Оперативна програма?“; 3.“За преценката дали един проект е приключен относим ли е сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ за реализацията на проекта и волята на страните по него -МРРБ-управляващ орган и Община Варна-бенефициент?“; 4.“В компетентността на управляващия орган на Оперативната програма регионално развитие ли е да констатира приключване на проекта?“; 5. “Възможно ли е да се приеме за действащ проект по Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013, която е затворена и по която има изпратен окончателен доклад за изпълнение към ЕК от Управляващия орган МРРБ?“.

Касаторът Б. А. Я. се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли съдът да уважи иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ /възстановяване на работа/, когато вече е важен искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ, с който уволнението е признато за незаконно и отменено, ако в хода на процеса са настъпили нови факти, които възпрепятстват реалното му връщане на работа?“ /реш.№.85/3.02.10 по г.д.№.4969/08, реш.№.234/13.10.14 по г.д.№.2470/14, ІІІ ГО, реш.№.21/ 25.02.22 по г.д.№.2213/21, ІІІ ГО/; 2.“Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване пределите на въззивното производство, и да изложи свои собствени решаващи мотиви съгласно чл.236 ал.2 от ГПК?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл.235 ал.2, чл.236 ал.2 и чл.12 ГПК?“ /реш.№.44/10.07.20 по г.д.№.1963/19, ІІ ГО, ТР 1/9.12.13 па г.д.№.1/13, ОСГТК, реш.№.69/26.07.19 по т.д.№.2556/ 18, І ТО, реш.№.37/30.03.20 по т.д.

№.2216/18, ІІ ТО, реш.№.8/15.02.19 по г.д.№.1953/18, ІІІ ГО, реш.№.8/5.06.19 по г.д.

№.1295/18, І ГО, реш.№.112/ 23.10.18 по г.д.№.486/18, ІІ ГО, реш.№.376/11.02.19 по т.д.

№.3180/17, ІІ ТО, реш.№.253/15.02.19 по г.д.№.5011/17, ІV ГО, реш.№.115/17.09.18 по г.д.

№.2150/17, ІV ГО, реш.№.147/31.07.18 по т.д.№.1715/17, ІІ ТО/; 4. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички искания на страните, вкл. за предварително изпълнение на решението, когато от е поискано изрично и е относимо към предмета на делото?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

По касационната жалба на Община Варна:

3

Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.

Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая първият въпрос не е бил предмет на изрично обсъждане и въззивната инстанция не е излагала мотиви във връзка с него; вторият въпрос е общотеоретичен, а останалите конкретни и фактически, като отговорът им следва да се даде след обсъждане на събраните по делото доказателства, фактите и обстоятелствата по делото, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Предвид изложеното въпросите не са свързани с решаващата воля на съда, не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обусловят допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

По касационната жалба на Б. А. Я.-А.:

Според цитираната във връзка с първия въпрос практика, искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ следва да се уважи, дори и в хода на процеса да са настъпили нови факти, които да възпрепятстват реалното връщане на работа на работника, чието уволнение е признато за незаконно с решение на съда по реда на чл.344 ал.1 т.1 КТ, предвид обуславящия характер на иска по чл.

344 ал.1 т.1 КТ за основателността на претенцията по чл.344 ал.1 т.2 КТ и възможността на работника да се възползва от благоприятните последици на възстановяването /ново уволнение с предизвестие или обезщетение по чл.220 и чл.221 ал.1 КТ, разглеждани като реална правна защита за същия/. Тази практика, обаче, е относима само към случаи, в които не се касае за хипотези, които, въпреки изпълнението на горните условия, обуславят неоснователност на иска - срочен характер на трудовото правоотношение или хипотезата, на която е даден отговор с ТР №.2/12 от 23.10.12 по тълк.д. №.2/12, ОСГК /в този смисъл е и изричното пояснения в третото посочено от касатора решение - №.21/25.02.22 по г.д.

№.2213/21, ІІІ ГО/. В настоящото производство се касае именно за срочно правоотношение, като съдът е приел, че изтичането на срока му е настъпило в хода на съдебното производство. Съгласно трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля; това е така, доколкото с отмяната на уволнението трудовото правоотношение се възстановява такова, каквото е съществувало между страните преди уволнението-в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от него преди прекратяването му; след отмяната на уволнението, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на трудовото правоотношение е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде 4 постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение; при това положение материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува и със съдебно решение не може да се възстанови на работа работник или служител, ако междувременно е изтекъл срокът, за който е бил сключен трудовият му договор-предявеният иск по чл.344 ал.1 т.2КТ е неоснователен /ТР №.2/12 от 23.10.12 по тълк.д.№.2/12, ОСГК и мн.др./. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика – напротив, сама се е позовала на нея. При това положение не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС и хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.