Решение № 7048 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7048 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100513839 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Т. И. И., чрез адв. Г. Г. – особен представител, срещу решение № 17528/01.10.2024г., постановено по гр.дело № 27252/2023г. по описа на СРС, 63-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е признато за установено, че ответникът Т. И. И. дължи на ищеца Йеттел България“ ЕАД сума в общ размер 428.49 лева, представляваща месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги, както следва:

1/ за периода от 25.05.2020г. до 24.06.2020г.: 45.98 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, 41.97 лева по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, 35.99 лева - по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, 45.02 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****;

2/ за периода от 25.06.2020г. до 24.07.2020г.: 26.89 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, 66.88 лева по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, 36.89 лева - по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, 15.90 лева по договор за мобилни услуги с 1 предпочетен номер ****;

3/ за периода от 25.07.2020г. до 24.08.2020г.: 25.99 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, 35.99 лева по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, 35.99 лева - по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, 15 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****; и сума в общ размер 316.89 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, както следва: 64.98 лева, равняващи се на три месечни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****; 87.97 лева, равняващи се на три месечни такси по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****; 87.97 лева, равняващи се на три месечни такси по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****; и 71.97 лева, равняващи се на три месечни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, за които вземания по ч.гр.д. № 62709/2022г. по описа на СРС, 63-и състав на 09.12.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага, че решението на СРС било неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Съдът бил длъжен служебно, и при липса на наведени такива възражения, да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори. В случая клаузите за неустойка при прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя противоречали на добрите нрави и в този смисъл се явявали изцяло нищожни. Позовава се на критериите, посочени в ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. ОСТК на ВКС. Излага, че с оглед характерните особености на договора потребителят дължал плащане на месечната абонаментна такса за договорената услуга единствено, ако услугата била предоставена. Уговорената неустойка обезпечавала да мобилния оператор имуществена облага в размер, какъвто би получил, ако договорът не бе прекратен, без обаче да предоставя услугата. С неустойката се създали условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушен бил принципът за справедливост в противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД, неравноправност – чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5 ЗЗП. Излага и съображения досежно неустойките за невърнати устройства таблет „Lenovo Tab m7 4G Black“ и „Honor 9X 126 GB Dual Black“. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени от съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият-ищец „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, чрез адв. З., оспорва въззивната жалба като неоснователна. На първо място излага, че в жалбата не били наведени конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение на дължимите суми за абонаментни такси и потребление. Тези за неравноправност на 2 клаузите за неустойки били неоснователни – текстовете били известни на абоната и той приел клаузите при сключването на договорите. Размерът на неустойките при конкретния вид неизпълнение бил съобразен със сключеното между мобилния оператор и КЗП споразумение от 11.01.2018г., с което било гарантирано, че правата на потребителите не били накърнени, твърдяното значително неравновесие между правата на търговеца и потребителите не било налице. Позовава се на Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/17 на СЕС и др. съдебна практика. Възраженията досежно невърнатите устройства не следвало да се разглеждат от въззивния съд, тъй като исковете на ищеца за същите били отхвърлени и за въззивника не бил налице интерес от обжалване на първоинстанционното решение в отхвърлените части. Моли решението, в обжалваните от въззивника части, да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила в частите, в които СРС е отхвърлил установителните искове на ищеца.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира следното:

Въззиваемият-ищец „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, в изпълнение на указания на въззивния съд за отстраняване на нередовности на исковата молба, в частта относно исковете за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, е депозирал молба вх. № 52525/29.04.2025г., с която излага, че договорното основание, на което била начислена неустойка в размер на до три месечни стандартни абонаментни такси, бил чл. 11, б. „а“ от договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, сключен на 04.05.2020г. Към същия договор били сключени и приложенията за предпочетени номера **** и ****. По отношение на договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 25.05.2020г. неустойката била уговорена с текста на чл. 11, б. „а“ от този договор. Всички договори съдържали клауза, която предвиждала при прекратяване на договора по вина на абоната, той да дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на месечните абонаменти. По-нататък в текста било уточнено, че месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката, бил най-високият съгласно условията на плана, както и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

Въззивният съд приема, че с молбата си от 29.04.2025г. ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба по отношение на исковете за неустойка при 3 предсрочно прекратяване на услуга, а първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Ответникът Т. И., чрез адв. Г.-особен представител, не излага в сезиралата съда въззивна жалба никакви конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт в частта относно вземането за месечни абонаментни такси и потребление по договорите за мобилна услуга. Във връзка със служебното си правомощие по т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция намира, че по отношение на същите установени задължения първоинстанционния съд не е нарушил императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Първоинстанционното съдебно решение в тези си части е правилно и следва да бъде потвърдено.

За уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, в рамките на което в законовоизискуемата писмена форма страните постигнали валидна уговорка за обезщетение в полза на мобилния оператор за конкретния вид неизпълнение на договора от страна на ответника, неизпълнението на ответника, размер на договорената неустойка.

По делото не е спорно, че страните били обвързани от валидна облигация по договор за предоставяне на мобилни услуги по договор за предпочетен номер ****, сключен на 04.05.2020г. и приложения за предпочетени номера **** и ****, както и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 25.05.2020г., при ОУ на търговеца, представени по делото. Не се спори също, че считано от 19.10.2020г. ищецът – мобилен оператор, прекратил договорите на основание чл. 19б, б. „в“ ОУ, поради неизпълнение на задължението на ответника да заплаща дължими по договорите суми в установените срокове.

С уточнението на исковата молба, направено пред настоящата съдебна инстанция, ищецът „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, излага, че вземанията му за неустойки в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси, били договорени с текста на чл. 11, б. „а“ от договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, сключен на 04.05.2020г. за предпочетени номера ****, **** и **** /последните два съгласно приложения към договора/ и с текста на чл. 11, б. „а“ от договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 25.05.2020г.

Видно от съдържанието на договор за мобилни услуги от 04.05.2020г., същият 4 бил сключен във връзка със заявка на ответника Т. И. с № 623130869 за предпочетен номер ****. Договорен бил срок от 24 месеца за предоставяне на услугата с абонаментен план Интернет 29.99, при месечен абонамент от 29.99 лева и промоционален такъв от 25.99 лева. С договора било закупено устройство - „Lenovo Tab m7 4G Black“ при цена с абонаментния план 29.99 лева. Отстъпката била от 319.91 лева от стандартната цена от 349.90 лева.

На същата дата към горния договор страните сключили приложение, въз основа на същата заявка на клиента с № 623130869, за предпочетен номер ****, със срок от 24 месеца за предоставяне на услугата при месечен абонамент от 35.99 лева за първоначалния срок на договора, а след изтичането на първоначалния срок – 39.99 лева, както и приложение за предпочетен номер **** със срок от 24 месеца при същите условия.

По делото е представен още договор за мобилни услуги от 25.05.2020г., сключен във връзка със заявка на ответника Т. И. с № 623130869 за предпочетен номер ****.

Договорен бил срок от 24 месеца за предоставяне на услугата с абонаментен план Тотал+, при месечен абонамент от 29.99 лева за първоначалния срок на договора, а след изтичането на първоначалния срок – 33.99 лева. С договора било закупено устройство - „Honor 9X 126 GB Dual Black“ при цена с абонаментния план 259.99 лева.

Отстъпката била от 409.91 лева от стандартната цена от 669.90 лева.

В съдържанието на двата договора не се установява разпоредба на чл. 11, б. „а“, но на стр. 3 от договорите е налице писмена договорка със съдържанието, съгласно уточнението на ищеца, направено с молба вх. № 52525/29.04.2025г. пред настоящата съдебна инстанция, а именно:

В случаите, в които договорът се прекратява преди изтичането на договорения срок по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, потребителят дължи на търговеца неустойка, чийто размер се формира като сбор от всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на месечните абонаменти. За целите на начислението на неустойката приложим е най-високият месечен абонамент според условията на плана. В допълнение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана в случай, че са налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, а ако с договора е предоставено и устройство за ползване на услуги – и част от разликата между стандартната цена на устройството без абонамент съгласно ценовата листа към сключването на договора и заплатената при предоставянето му такава, съответстваща на оставащия срок на договора.