Определение № 9543 от 01.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9543 гр. София, 01.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20221110144838 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 172979/18.08.2022 г. на Е. Д. М. срещу ПРБ за заплащане на обезщетение в размер на 20000 лв. за неимуществени вреди за периода 28.09.2020 г. – 06.08.2022 г. по причина, че не се администрира подадена от него жалба PRB 202007286511/28.09.2020 г. с искане за възобновяване на к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. на ВКС. С определение от 23.02.2024г. съдът е съединил на основание чл.213, ал.1 ГПК в едно производство гр. д. № 44838/2022 г. на СРС и гр. д. № 46409/2022 г.; гр.д.

№46897/2022г.; №15674/2023г. по описа на СРС за съвместно разглеждане, като производството е продължило под номера на по-рано образуваното дело гр. д. № 44838/2022 г. на СРС, 169 състав.

При служебно извършена справка в Електронната информационна система на съдилищата се установява, че между същите страни и за същото искане има образувано гр.д.

№ 44826/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, въз основа на по-рано подадена искова молба с вх. № 172972/18.08.2022 г., което все още не е приключило с влязъл в сила акт, както и гр.д. №44823/2022г. на СРС и др.. Исковете са предявени срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също основание на претенцията – отказ да разгледа подадена от Е. Д. М. жалба. В исковите молби формално са посочени други периоди, суми или жалби, но ищецът при всички претендира обезщетение за отказ да се разгледа негова жалба с идентично искане, във вр. с едно и също н.д. №1018/2019 г. по описа на ВКС с доводи, че е незаконно задържано лице и претендира освобождаване, защото е осъден по непредявени обвинения. Съобразно принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег. В този смисъл е Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, постановено по идентичен на настоящия случай, и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО, с които се приема, че разликата в номерата на жалбите не променя извода, тъй като те са с едно и също съдържание. Фактическото основание на исковите молби е напълно идентично, както 1 и претенциите (петитумите). Входирането на едни и същи молби, вкл. в един и същи ден, с едно и също съдържание, не обосновава извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на ответника поражда различни вземания за обезвреда в полза на ищеца. Нещо повече, съдът приема, че начинът по който ищецът упражнява правото на иск граничи с хипотезата на чл. 3 от ГПК и не следва да бъде толерирано, тъй като не е в интерес на правосъдието.

В допълнение следва да се отбележи, че не може да бъде предмет на проверка законосъобразността на съответния акт на ВКС и гражданският съд в настоящото производство не е властен да извърши преценка по правилността на постановения акт, от което процесуално действие на органа на съдебна власт в изпълнение на правомощията си, ищецът извежда субективното материално право.

Следователно, касае се за идентични осъдителни искове, по които са образувани множество дела, сред които и настоящото. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Наличието на висящ процес между същите страни за същия спор е отрицателна процесуална предпоставка – процесуална пречка за упражняване на правото на иск. При това положение, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело (производството по настоящото дело, исковата молба по което е входирана по-късно, видно от по-големия й входящ номер) подлежи на прекратяване поради недопустимостта на предявените претенции.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 44838/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 169 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2