Решение № 112 от 24.09.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900035 по описа за 2025 година

П. А. Е. от гр. Б., ***, с ЕГН **********, е предявил срещу

ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 102 258.37 евро за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на баща му А.Б.Е. с ЕГН **********, настъпила на 08.10.2024 год. вследствие на ПТП, причинено на 07.10.2024 год. около 19.50 часа на второкласен път II-17, 2-ри км, Софийска област, по вина на П. П. И. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ВР 5869 СМ, със застрахователна полица № BG/30/123003250728 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 26.10.2023 год. до 25.10.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2024 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Увеличение на размера на иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – от предявения с и.м. като частичен размер от 30 000 лева, при пълен размер на претенцията от 200 000 лева /с равностойност 102 258.37 евро/, на 102 258.37 евро – пълния размер на претенцията, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК с определение в о.с.з. на 15.09.2026 год.

С исковата молба се твърди, че на 07.10.2024 год. около 19.50 часа на второкласен път II-17, 2-ри км е настъпило ПТП с участието на П. П. И. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ВР 5869 СМ и пешеходеца А.Б.Е. с ЕГН 1

**********, баща на ищеца. Твърди се, че водачът на автомобила нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, като ударил пресичащия пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец. Последният получил тежки, несъвместими с живота травми и починал на 08.10.2024 год. във ВМА – София, където бил откаран по спешност за лечение.

Сочи се, че във връзка с горното ПТП било образувано ДП № 323/2024 год. по описа на РУ Ботевград, неприключило до момента.

С исковата молба се твърди, че ищецът преживял изключително тежко смъртта на неговия баща. Приживе между баща и син е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, която бива прекъсната внезапно. Починалият е бил опора, закрила и пример за подражание, стожер на едно стабилно семейство. В резултат на трагичния инцидент психическото състояние на ищеца се влошило, у него е налице постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност, затворил се е в себе си и трудно допуска и общува с други хора. Плаче често и отказва да се храни, загубил е здравия си сън.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ВР 5869 СМ, управляван при ПТП от деликвента П. П. И., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/123003250728, валидна от 26.10.2023 год. до 25.10.2024 год., т.е. към датата на ПТП, 07.10.2024 год.

Твърди се, че ищецът депозирал по пощата на 25.10.2024 год. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, по която е била образувана преписка по щета № 0801-008446/2024-03 и по която застрахователя е отказал заплащане на обезщетение с писмо изх. 514/27.01.2025 год.

Преписи от исковата молба и приложенията към същата са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ВР 5869 СМ, със застрахователна полица № BG/30/123003250728, сключена с ответника, валидна от 26.10.2023 год. до 25.10.2024 год.

С отговора се оспорват твърденията по и.м., че е налице деликт, причинен от водача на лекия автомобил „Опел“ с ДК № ВР 5869 СМ – П. П. И., като се оспорва вината на застрахования при ответника водач на МПС за настъпването на процесния пътен инцидент.

Сочи се, че представеният с и.м. констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. В посочената част протоколът за ПТП, съставен от органите на МВР, се третира като частен свидетелстващ 2 документ, който отразява възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между реализирането на процесния пътен инцидент и смъртта на А.Б.Е.. Поддържа се, че същият е страдал от множество дегенеративни и предхождащи това ПТП заболявания, които пряко са обусловили леталния изход, като дори действително да е претърпял телесни увреждания вследствие от конкретното застрахователно събитие, същите не са се отличавали с такъв вид, интензитет и признаци, които сами по себе си да водят до опасност за живота.

При условията на евентуалност се оспорва изключителната вина на водача на лекия автомобил, поради което се прави възражение за съпричиняване, като се твърди, че принос в значителна степен за настъпване на процесното ПТП, както и на вредоносните последици от същото, има и пешеходецът. Поддържа се, че той е нарушил нравилата за движение на пешеходците, уредени в разпоредбите на чл.108 – 114 от ЗДвП, като тези нарушения пряко са обусловили както реализирането на пътния инцидент, така и вредоносните последици, евентуално произтекли от него. Твърди се, че :

- пешеходецът е предприел внезапно, рязко и невнимателно навлизане и пресичане на пътното платно в нарушение на нормите от чл.113 от ЗДвП, при и по време на предприетото пресичане на пътното платно не е съобразил разстоянието между приближаващото го МПС и неговата скорост на движение, както и пътната обстановка. Пешеходецът не е наблюдавал всеобхватно и постоянно движението по пътя на автомобила, като той категорично е имал възможността и задължението да наблюдава движението на автомобила, респективно да предотврати удара;

- пешеходецът е пресичал на неразрешено място пътното платно, без пешеходна пътека, като е нарушил ЗДвП и е обусловил удара с автомобила, чийто водач не е могъл да предвиди противоправното пътно поведение на пешеходеца;

- пешеходецът е пресичал или се е движил по пътното платно през тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък, при липса на видимост или изключително ограничена видимост за водача на МПС, като е бил облечен с тъмни дрехи;

- пешеходецът в нарушение на императивната норма на чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП е удължил ненужно времето си на пресичане, като освен това е спрял на пътното платно, без да е налице необходимост и/или е пресичал необосновано бавно; преди и към момента на удара се е движил по пътното платно, бягайки;

- починалият е страдал от множество предхождащи процесното ПТП заболявания, които не е лекувал своевременно преди събитието и които са оказали влияние върху настъпването на смъртта му.

3

С отговора се сочи, че е необосновано твърдението за претърпени от ищеца морални страдания от смъртта на баща му. Ищецът е живеел в продължение на много години в отделни домакинства с починалия си баща и близката връзка между тях подлежи на доказване. Следва да се отчете и възрастта на ищеца към момента, когато баща му е починал, която индикира факта, че към този момент той е бил зряла и самостоятелна личност, без нужда от помощ в израстването си от страна на родител.

С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от ищеца, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Оспорва се и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като се сочи, че в случая такава евентуално би била дължима едва след изтичане на 3-месечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с и.м. препис-извлечение от акт за смърт № 1147/08.10.2024 год. и удостоверение за наследници изх. № 1197/16.10.2024 год. на Община Ботевград, ищецът П. А. Е. е син на починалия на 08.10.2024 год. А.Б.Е. с ЕГН **********.

Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 145/09.10.2024 год. на РУ Ботевград, в същия е отразено настъпило ПТП на 07.10.2024 год. около 19.50 часа на второкласен път II-17, 2-ри км, землището на гр. Б., с участници – лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ВР 5869 СМ, с водач П.

П. И. и пешеходеца А.Б.Е.. Отразено е, че след ПТП пешеходецът е починал /на следващия ден, 08.10.2024 год./.

Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 323/2024 год. по описа на РУ – Ботевград, пр.пр. № 3021/2024 год. по описа на СОП, неприключило до момента, видно от изисканата справка от СОП.

От показанията на свидетеля П. П. И., участник в ПТП, се установява, че привечер около 18 – 19 часа на 07.10.2024 год. тръгнал от гр. Враца в посока гр. Б. с лек автомобил „Опел Вектра“. Бил сам в колата, било светло, а времето сухо. Когато стигнал на околовръстния път на гр. Б. вече било здрач и бил с включени светлини, може би къси, движил се със скорост 60-70 км/ч. Пътят, на който се случило ПТП, бил прав, без завои; някакъв камион или бус го задминал и в този момент свидетелят видял пред колата, че пътя му пресякла някаква сянка, но не възприел нищо конкретно. Не усетил удар, но чул звук „туп“ и след около 50 метра спрял, за да види какво е станало; първоначално помислил, че е ударил куче или птица. Върнал се и видял, че е човек, който бил паднал на земята и стенел, до него имало едно малко шише от алкохол. Свидетелят веднага се обадил на тел.112 за да 4 изпратят линейка.

Свидетелят си спомня, че когато за пръв път възприел обекта като сянка, тя дошла отдясно по посоката му на движение. Автомобилът се движил в дясната лента, а след удара установил, че пешеходецът бил паднал отстрани до дясната лента на банкета, сравнително близо до него, може би на около метър. Бил облечен с тъмни дрехи.

След ПТП свидетелят установил, че щетите по колата му са били в предната дясна част – отпред на фара и по дясното странично огледало; нямало пукнатини по челното стъкло.

От заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните, изготвяне след запознаване със съставения по досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на свидетеля П. И., се установява следния механизъм на ПТП :

На 07.10.2024 год. около 19.50 часа на второкласен път II-17 в посока от с. С., Софийска област към АМ „Хемус” се е движил лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ВР 5869 СМ, управляван от П. П. И. със скорост около 78.90 км/ч. На около 2.5 км след с. С. път II-17 е бил съставен от две пътни платна с еднопосочно движение, всяко с по две активни пътни ленти и аварийна лента, отделени помежду си с разделителна ивица и мантинели. При навлизане по еднопосочното пътно платно водачът на л.а. „Опел“ го е управлявал по дясна пътна лента, като в района на 2-ри км вдясно по посоката му на движение е бил ресторант „Оазис”, а вляво на пътя – бензиностанция „Лукойл“; в този участък водачът е бил изпреварен от неизвестен товарен автомобил, който се е движил по лява пътна лента. Според свидетеля вероятно се е движил на къси светлини.