Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265 от 26.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1508/2019
Вид
Решение № 265
Подписан
26.11.2019
Състав
ВЕСЕЛА ИВАНОВА ЕВСТАТИЕВА, ЕЛЕНА ЙОРДАНОВА ЗАХОВА, ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА СЪБЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.130 · Наказателен кодекс
  • чл.14 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е № 265 гр. Пловдив, 26.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА с участието на съдебен секретар

КРАСИМИРА КУТРЯНСКА и прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив МАРИН ПЕЛТЕКОВ, след като разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВНОХД № 1508 /2019г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимия Х.С. чрез защитника му адв.Д. и на частния обвинител и граждански ищец К.С. чрез повереника му адв.Н. срещу присъда от 18.12.2018г., постановена по НОХД № 3868/2017г. на Пловдивски районен съд.

С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 128 ал.2 вр.ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е присъдил в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, като е отхвърлил иска над тази сума до претендирания размер от 60 000 лева. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените на досъдебното и съдебно производство разноски, дължимата държавна такса за уважения граждански иск, както и направените разноски от частния обвинител и граждански ищец.

Във въззивната жалба на защитата се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и явна несправедливост. Иска се въззивният съд да постанови нова оправдателна присъда. Алтернативно се претендира изменението й чрез преквалификация на престъплението в по-леко, иска се редуциране на наказанието и на присъденото обезщетение или изцяло отхвърляне на гражданскоправната претенция.

В жалбата на частното обвинение се изразява несъгласие със срока на наказанието лишаване от свобода и начина на изтърпяването му. Настоява се увеличаване на наказанието лишаване от свобода и ефективното му изпълнение, дори ако същото не бъде увеличен неговия размер. Развиват се подробни съображения и против явната заниженост от първия съд на присъдения граждански иск и се иска уважаването му в пълен размер от въззивния съд.

Против жалбата на пострадалия С. е постъпил отговор от подс.С. чрез защитника му адв.Д., в която излага аргументи в противовес на съдържанието й, желае да бъде оставена без уважение.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, прокурорът изразява становище за неоснователност и на двете жалби в наказателноправните им части, но не е съгласен с размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия и предлага на съда да бъде коригирана в тази част присъдата на ПРС, като се уважи изцяло гражданския иск.

Жалбите се поддържат в съдебно заседание от страните със същите аргументи, които доразвиват в пледоариите си по същество. Пострадалият поддържа доводите на своя повереник и не излага отделно свои. Подсъдимият не е съгласен с така постановената присъда, категорично отрича съпричастнос към инкриминирания резултат, желае да бъде оправдан.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за доказана изложената по-долу фактическа обстановка, възприета в нейната цялост и от първоинстанционния съд:

Подсъдимият

Х.С. и свидетелят К.С. били съседи и живеели в гр.П.в ЖК Т. в различни входове на блок № ***. Х.С. живеел в апартамент на баба си и дядо си, а свид.С. с родителите си – свидетелите В. С.-С. и Г. С.. Свидетелят

М. Ш.също живеел в съседство. Тримата били приятели, израстнали заедно от детските си години и към инкриминирания момент двамата посочени свидетели били на 17 годишна възраст, а подсъдимият – отскоро навършил пълнолетие.

Следобедът на 16.04.2016 г. подсъдимият С., свидетелите С. и Ш. и техния приятел – свидетелят В.Р., се събрали на беседка пред блока, където си приказвали и консумирали алкохолни напитки. Привечер четиримата решили да отидат на дискотека – заведение „Х.”, намиращо се на бул. „С. П.” в гр. П. до магазин „М.”, като се насочили най – напред до близка в района пицария, където хапнали, а по – късно се отправили към домовете си, за да се преоблекат за дискотеката.

След полунощ на 17.04.2016 г. четиримата – С., С., Ш. и Р. с такси отишли до заведение „Х.” в гр.П. и влезли вътре. За влизане се заплащал вход – по 10 лева, но на влизане те не го заплатили, тъй като Р. се познавал с лице от персонала на заведението. В дискотеката момчетата си поръчали алкохол. По-късно свид. В.Р. казал на останалите, че трябва да си заплатят входа за заведението, като свид.К.С. извадил пари и платил входа за себе си и за останалите две момчета -свид.Ш. и подс.С.. След известно време младежите напуснали заведението, като Р. се отправил с такси към друго заведение, защото не искал да се прибира, а подс.С. и свидетелите С. и Ш. тръгнали пеша да се прибират. По пътя, докато вървели тримата основно разговаряли за заплатения от К.С. вход, като подс.Х.С. изразявал несъгласието си с тази постъпка на приятеля си, казвал, че не желае да дава пари за входа, никой не е следвало да плаща за него без да го пита. По пътя подсъдимият се обадил по мобилния телефон на свид. Р., за да изрази несъгласието си за плащането на входа, като казвал, че искал да го набута с пари, но Р. като разбрал за какво се обажда приятеля му прекъснал връзката и си изключил телефона.

Като наближили до т-образното кръстовище до блока, в който живеят, постр.К.С., вървял най – напред, а вследствие разправията за платения вход, нарекъл подс.Х.С. „м.“, която чул и свид. Ш.. Ядосан от отправената му обида, значеща за подсъдимия Х.С. дребнав, мижав човек, неспособен да се изправи горд, той бързо се насочил към свидетеля К.С. и го ударил на два пъти с юмрук в лицето в областта на носа. От ударите С. загубил равновесие, паднал на асфалтовата настилка. Надвесен над падналия по гръб свидетел подсъдмимият Х.С. го изритал на няколко пъти с крак в областта на кръста, като удар попаднал и в частта около левия бъбрек. Свидетелят Ш. видял С. да удря постр.С., възприел и замахването с крак към тялото на пострадалия и бързо се приближил до подсъдимия, хванал го за кръста и го издърпал. От получените удари с крак на пострадалия било причинено разкъсване и хематом на левия бъбрек. След С. се изправил, от носа му потекла кръв, получил отоци по лицето и тримата отишли до чешмичка до пазара в ЖР

„Т.”, където С. поизмил лицето си от кръвта, а после се насочили към ресторант, от който свид. Ш. взел лед за налагане на лицето на пострадалия с цел да спаднат отоците от ударите. След това тримата се прибрали по домовете си.

При прибирането си свид. С. бил посрещнат от майка си свид. С.-С., но не разказал какво се било случило, прикрил и лицето си, така че тя да не забележи, че е наранен, и си влезнал в стаята.

През деня на 17.04.2016 г. К.С. и М. Ш. се видели на беседката пред блока, където дошъл и свид. В.К. – техен приятел, пред когото двамата му разказали за случилото се удряне и ритане спрямо С.. Свид. С. споделил, че много го боли бъбрека, че пикаел кръв, като уринирането на кръв било показано на свид. К.. Последният извикал по мобилния си телефон подсъдимия Х.С. и след като той дошъл при тях и бил запитан защо е постъпил така, отговорил на К., че бил пиян и не знаел какво прави.

Същия ден за случилото се спрямо него постр.С. разказал и на свид. В.Р.. И на него казал, че уринира кръв, че много го боли в областта на корема, казал, че бил удрян в лицето и ритан от С., докато бил на земята. Р. възприел нараняванията по носа и лицето на свид.С..

Свид.

С-С. след като видяла през деня си детето си, който носил пред нея очила, за да прикрие синините и отоците си, се опитала да разбере какво се е случило, но пред нея пострадалият не споделил подробности. Тя помолила брат си – свид. А. Б.– живущ в техния блок, да разбере какво се е случило. Свид. Б. разговарял с приятелите на племенника си – свидетелите Р. и Ш.. Последният му разказал за случилото се през нощта на 17.04.2016 г., и как Х. ударил К., който паднал на земята и след това продължил да го рита.

Следващите два дни свид. К.С. изпитвал много силни болки от травмата си в областта на бъбреците, приемал обезболяващи лекарства, но когато болките му станали вече нетърпими, а и уринирал по негова преценка само кръв, споделил на майка си. Тя поискала да й покаже дали наистина отделя кръв и след като се уверила веднага със съпруга си закарали сина им до болнично заведение в гр. П..

Постр.С. бил настанен в Клиниката по урология при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. П., като на 20.04.2016 г. му била направена операция, при която увреденият ляв бъбрек бил отстранен. Престоят на момчето в болничното заведение бил една седмица. В издадената му епикриза в частта, сочеща извадка от оперативния протокол, било вписано „Намери се уголемен и флутуриращ ляв бъбрек със силно изтънен паренхим.

Отвори се легенчето на бъбрека и се евакурира около 350 мл кръв и съсиреци.

Отново се огледа бъбречният паренхим, силно изтънен, наличен на „малки острови”. Поради продължаващото активно кървене на бъбрека вътрекухинно и поради напредналата хидронефротична трансформация на базата на най-вероятно вродено заболяване, се прецени да се извърши нефректомия.”. До момента на получаването на травмите в областта на левия бъбрек от ударите с крак от подсъдимия К.С. не бил чувствал болка от бъбреците, не се и оплаквал от такава нито на близки, нито на приятели, нямал установено и никакво бъбречно заболяване до тогава при посещенията му при личен и други лекари.

След изписването от болничното заведение пострадалият бил подложен на чести периодични изследвания, които продължават и понастоящем, за да се проследи не само оздравителния процес от оперативната интервенция, но и способността на другия бъбрек да продължи да осъществява функцията си. Наложила се промяна в хранителните и двигателни навици на свидетеля.

Описаната фактическа обстановка първият съд е установил от събраните пред него при условията на устност и непосредственост доказателствени източници при спазване на процесуалния закон. Районният съд е направил обстоен и задълбочен анализ на приобщените по делото доказателствени източници при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК. Съдът е разграничил и посочил за гласните доказателствени средства в кои части ползва тези депозирани пред него, пред друг състав на съда и пред разследващия орган, които е приобщил по реда на чл.281 от НПК и на кои именно обстоятелства дава вяра, като ги съпоставил едни спрямо други. ПРС е отграничил несъмнените факти от спорните, които е подложил на обстоен анализ. Съдът аргументирано е изложил изводите си по установеността на фактите и тяхната правна обусловеност, за да постанови съдебния си акт. Те се споделят напълно от въззивния съд и не е необходимо буквалното им преповтаряне. Поради изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да акцентира на основните спорни положения, възведени като възражения и в жалбите относно установеността на престъплението:

Правилно проверяваният съд е отчетел изводимото от преките свидетелски показания на пострадалия и свид.Ш., непосредствено възприели действията на подсъдимия и сочещи го недвусмислено за извършител на посегателството над С., независимо че Ш. е твърде уклончив относно удрянето с крак по тялото на пострадалия, докато е бил на земята. В тази част обосновано са кредитирани приобщените му показания, дадени на досъдебното производство пред съдия по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. От тези му показания правилно първостепенният съд е извел факта, че свидетелят Ш. е възприел към момента на деянието замахването с крак към тялото на пострадалия, което оприличава като при ритане. В тази насока първостепенният съд е дал отговор на обстоятелството, че в течение на времето действително отдалечавайки се от събитието, показанията на този свидетел стават все по-несигурни и не е кредитирал дадените впоследствие след разпита му на досъдебното производство. Наложило се е първостепенният съд да прочете показанията на този свидетел и от досъдебното производство пред съдия и дадените пред предходния съдебен състав. Казаното от свид.Ш. на досъдебното производство е било в много –близък период от разследваното събитие, а позицията му се променя като необективна хронологично с отдалечаване от деянието, при което последно пред ПРС този свидетел отрича напълно съпричастност по ритане по пострадалия от страна на подсъдимия. Достоверни и според настоящия съд са кредитираните от РС показанията на свид.Ш., дадени пред съдия на досъдебното производство, защото наличното в тях противоречие се преодолява чрез проверката им посредством други производни доказателства. Именно за ритане с крак в тялото на пострадалия от страна на подсъдимия, докато първият е бил на земята, е било съобщено от свид.Ш. на останалите свидетели по делото – К. и Б. и то непосредствено след деянието, а последните двама са разговаряли за случилото се и с подсъдимия, който не е отрекъл. Следва да се отчете и следното според въззивния съд - към момента на депозиране на показанията пред съдия в хода на досъдебното производство свид.Ш. е бил сам, без присъствието на подсъдимия и пострадалия /л.53 ДП/, а впоследствие пред съда е бил разпитан в присъствието и на двамата, които са му били близки приятели.