Определение № 21039 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21039 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509635 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 – чл.278 ГПК.

С определение с рег.№ 25 781 от 16.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 58 096/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д.№ 2873/2025 г. по описа на ВКС.

Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба от ищеца „АиХ Билдинг“ ЕООД, в която се твърди, че същият е неправилен. Подържа се, че не са налице изискванията за спиране на производството по делото на посоченото основание; че не е налице идентичност на страните по двете дела и че евентуално постановеното дело по другото производство няма да има действие спрямо дружеството-жалбоподател. Счита и че на основание чл.133 ГПК е изтекъл законоустановения преклузивен срок за въвеждането на нови факти и възражения и същите е недопустимо да бъдат вземани предвид при постановяване на съдебното решение.

Моли да се отмени изцяло атакуваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещните страни по нея – Т.И.Б. и В.М.Н., в който жалбата е оспорена изцяло като неоснователна. Релевирани са съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, като се инвокират аргументи за правилно приложение на нормата на чл.129, ал.1, т.4 ГПК. Заявяват искане частната жалба да бъде оставена без уважение.

Претендират присъждането на разноски по делото.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу допустим и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано лице в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Приложението на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е обусловено от наличието на висящо дело в същия или в друг съд, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното производство.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк.дело № 2/2014 г. и Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк.дело № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните 1 правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

С оглед изложеното в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В своята съвкупност релевираните по-горе обстоятелства обосновават извод, че решението по гр.д.№ 2 398/2025 г. по описа на ВКС не се явява преюдициално за правилното решаване на исковете – предмет на спора по гр.д.№ 58 096/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав. В случая изходът по делото на ВКС пряко не касае нито допустимостта, нито основателността на заявените претенции по гр.д.№ 58 096/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав. Когато обуславящото дело е гражданско, за да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решението по него от съда по обусловения иск, не е достатъчно предметът на преюдициалния спор да се инкорпорира в предмета на обусловеното дело, а трябва да е налице и субективен идентитет между двете дела /в т.см. и решение № 173/07.01.2020 г. по гр.д.№ 5406/2016 г. на ВКС, І ГО/, какъвто в дадената хипотеза липсва. Ищците по двете дела са различни лица. Предвид това обстоятелство решението по гр.д.№ 2 398/2025 г. по описа на ВКС не може да бъде противопоставено на ищеца по делото по описа на СРС „АиХ Билдинг“ ЕООД.

С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че в дадения казус не е налице кумулативната даденост на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което атакуваното определение се явява неправилно и като такова същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по него.

Воден от горното, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение с рег.№ 25 781 от 16.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 58 096/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като неправилно.

ВРЪЩА гр.д.№ 58 096/2023 г. – на СРС, ГО, 38 състав за продължаване на процесуалните действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2