Решение № 3635 от 17.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3635 гр. Варна, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110101035 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Ж. В. П. - Е. срещу „Л.“ ООД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за кредит, сключен на 15.10.2024 г. между ищцата и ответника поради противоречието му със закона, като в същия не е посочен реалният ГПР, като също така не е посочена реално дължимата сума по договора за кредит; в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречието и с добрите нрави.

В исковата молба ищцата Ж. В. П. - Е., чрез адв. Л. Б. излага, че на 15.10.2024 г., Ж. П. - Е. е сключила Договор за потребителски кредит по силата, на който „Л.“ ООД и е предоставило в заем сумата от 350 лв. при фиксиран ГЛП от 36.00 % и ГПР от 42.58 % и съгласно погасителния план следвало да внесе една вноска в размер на 360,50 лв., като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие разбрала, че следва да изплати сума в размер на 455 лева, като допълнително в задължението била включена и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Твърди, че ГПР по скрит начин е увеличен, 1 тъй като в него не е била включена дължимата неустойка. В раздел II, т. 8 от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е било посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно трето физически лица, което да отговаря на определени от кредитора условия, като в раздел III, т. 4.3., като в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя щяло да бъде начислена неустойка в размер на 94.50 лева. Сочи, че в случая липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, като по този начин потребителят се поставял в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Поддържа, че посочения ГПР е 42.58 %, ГЛП е 36.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Твърди, че в ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителят и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, като по силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Излага доводи, че в случая неустойката представлява обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Сочи, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора, а доколкото неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, то неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Поддържа, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 42.58 % нараства допълнително и 2 обогатява неоснователно въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „Л.“ ООД депозира отговор на исковата молба, в излага доводи за неоснователността на иска. Оспорва твърдението, че между страните е бил сключен договор за кредит. Навежда възражение срещу искането на ищцата по чл. 190 от ГПК, като сочи, че задължаването на една страна да представи документ, от който ще се ползва насрещната страна е заобикаляне на процесуалните правила за доказване и за да бъде уважено искане по чл. 190 от ГПК ищецът трябва да докаже, че исканият документ не се намира в негово притежание поради причина, за която не може да му се вмени вина. Поддържа, че такова доказване не е проведено от ищеца и продължава да не е ясно как е формулирал толкова конкретни твърдения в исковата си молба, като не разполага с договор от който да почерпи информация за тях. Излага, че способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 от ГПК, не е предвиден, за да бъде улеснена една от страните по делото, като вместо нея насрещната страна бъде задължена да представи документи, които се намират и у двете страни. По този начин се подменя и тежестта на доказване, като под угроза от прилагане на санкцията на чл. 161 от ГПК се вменява на страна да ангажира доказателства за факти, за които не само не носи доказателствената тежест, а и доказването им е неизгодно за нея. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В о. с. з. от 11.09.2025 г. страните, редовно призовани, не се явяват не се представляват.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД по повод на клаузата по чл.

27 от договора, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за 3 потребителски кредит, който е подписан в разрез с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП, евентуално, че клаузата по чл. 27 от договора, свързана с предоставянето на обезпечение противоречи на добрите нрави. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, че е предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация при сключването на договора за кредит при индивидуално уговорени условия; че общият размер на кредита, ГПР и ГЛП са ясно посочени; че са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, както и че е налице действителна неустоечна клауза, респ. наведените от него възражения.

В производството от страна на ищеца е представен стандартен формуляр от 15.10.2024 г. във връзка с отпускането на кредит от ответното дружество.

Ищецът в последователни уточнителни молби, във връзка с указанията на съда е посочил, че не разполага с екземпляр от договора за кредит, поради непредоставянето му от ответника, както и че го е изискал от последния, но му е било отказало предоставянето му. Доколкото потребителят изрично е заявил, че не разполага с екземпляр от договора за кредит, съдът на основание чл. 190 от ГПК е задължил ответното дружество да представи кредитното досие на ищцата, след постъпване на заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза, доколкото вещото лице е посочило, че съществува договор за кредит, сключен между страните, задълженията, по който са изцяло изплатени от потребителя и са осчетоводени в счетоводството на дружеството.

Съдът е указал на ответника и последиците по чл. 190, ал. 2 от ГПК, а именно, че ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като за същите ответното дружество е уведомено по телефон на 01.10.2025 г. от деловодителя на състава, както и повторно от съдебния секретар на 08.10.2025 г., за което е изготвена докладна записка, в която е посочено, че дружеството е уведомено за постановеното определение от 30.09.2025 г., разполага с ЕПЕП, наясно е с указаните последици от непредставянето на изисканите документи, но има съображения за непредставянето на последните.

В съдебната практика се приема, че приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК съставлява санкция за недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за попълване на делото с доказателства. Поради това по реда на чл. 161 от ГПК съдът може да приеме за осъществени само такива недоказани факти, които страната, направила искането по чл. 190 от 4

ГПК е заявила и от които тя черпи благоприятни последици /така Решение № 90 от 21.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1919/2018 г., I т. о., ТК/.

Отделно от горното, в производството следва да бъде съобразено и обстоятелството, че изрично в депозираното по делото становище с вх. № 80614 от 24.09.2025 г. /л. 133 от делото/ ответното дружество изрично е признало, че представеният от ищцата страндартен формуляр отразява действителните уговорки между страните. Същото изявление, съдът намира, че по своя правна същност представлява признание от ответната страна за наличието на облицационно правоотношение между страните във връзка с процесния договор за кредит. Макар и поведението на ответника, свързано с непредставянето на договора за кредит, да е в разрез с принципа за добросъвестност при упражняването на процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК, то предвид направеното изрично изявление в молбата от 24.09.2025 г. следва да се приеме по реда на чл. 161 от ГПК, че в производството безспорно е доказано сключването на договор за кредит на 15.10.2024 г. между страните по спора, сумата, по който е усвоена на 15.10.2024 г., с уговорен размер на ГПР от 42.58 %, една погасителна вноска, неустойка за непредоставяне на обезпечение от 94.50 лева.

Относно главния положителен установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит от 15.10.2024 г., съдът намира следното:

По възражението за нищожност по арг. от чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗПК настоящият съдебен състав съобрази, че от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 36 %. Изрично експертът е посочил, че в случай, че в ГПР на договора се включи и уговорената между страните неустойка размерът на ГПР би възлизал на 2333.95 %, а при усвоена главница от 300 лева, ГПР би бил – 2095.79 %. Вещото лице в отговор на първия въпрос е уточнило, че общата сума за връщане по заема е равна на 455 лева, формирана от заетата сума, договорна лихва, както и неустойка в размер на 94.50 лева Срокът за погасяване на заема е на 14.11.2024 г. – на една погасителна вноска. В договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция, което обезпечение следва да бъде осигурено от кредитополучателя в срок от 3 дни от сключването на договора. При неизпълнение на задължението се дължи 5 неустойка в размер на 94,50 лева.

Настоящият съдебен състав, намира, че процесният договор за кредит представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. Проверката за платежоспособността на длъжника предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 о т ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/.