Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 16.01.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1339/2024
Вид
Решение № 19
Подписан
16.01.2025
В сила
23.05.2025
Състав
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 8, ал. 1, т. 1 · Наредба № 18
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20244110201339 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕАД гр. София, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Мартин Гърков, против Наказателно постановление № 783870-F777731 от 13.08.2024 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.

Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, дружеството поддържа жалбата си, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правно страна следното:

На 29.04.2024 г. служители на Национална агенция по приходите при ЦУ на НАП 1 извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ПОЩЕНСКА СТАНЦИЯ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 2, находящ се в гр. Велико Търново, ул.

„Момина Крепост“ № 18, стопанисван от „***" ЕАД, при която установили, че задълженото лице регистрира и отчита оборотите от извършени продажби на стоки/услуги чрез ИАСУТД, тип PAWN, одобрена със Свидетелство на БИМ № 404AS от 08.02.20213г., с индивидуален номер на системата POST5002, свързана с две буквено-цифрови печатащи устройства, с потвърждение от НАП № 4557403/01.05.2022г. Извършена била контролна покупка на 1 брой плик за писмо и изпращане на писмовна пратка на обща стойност 1.56 лева, заплатени в брой, за която служителката издала Системни бонове № 00080434/29.04.2024 г. и № 00080436/29.04.2024 г., които не съдържали като реквизит двумерен баркод (QR код) по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ от 13.12.2006г. Съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н18 - раздел VII, т. 1.6, б. а) и б. в) от „Функционални изисквания към ИАСУТД", всеки документ, издаден от ИАСУТД за реализирана продажба/сторно операция на стоки и услуги трябвало да съдържа „реквизитите по чл. 26, ал. 1, с изключение на втората част на т.10, 11 и 13", като реквизитите в края на документа включвали и QR код. От горното следвало, че дружеството не е спазило установения ред на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ издадените документи за продажба от ИАСУТД Системни бонове № 00080434/29.04.2024 г. и № 00080436/29.04.2024 г. да съдържат като реквизит в края на документа „двумерен баркод (QR код)“, с визуална идентичност и с технически характеристики съгласно Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба Н-18.

Проверката е документирана с Протоколи за извършена проверка cep. АА № 0110364/29.04.2024 г., № 1181664/21.05.2024 г., № 1538891/15.06.2024 г. и № 1538894/05.07.2024 г., 1883416/05.07.2024 г., съставени на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, неразделна част от съставения АУАН

Прието е, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, връчен му е надлежно и е подписан без възражения. Не се постъпвали и писмени възражения срещу него.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер 1 200 /хиляда и двеста/ лева.

Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на ИД на НАП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин като от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приобщените писмени доказателства, като същата не е спорна и между страните.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.

Издадени са от компетентни лица и при спазване на законоустановените срокове.

Съдът намира, че от обективна страна безспорно се установи по делото, че в обекта на проверката е била налична ИАСУТД, тип PAWN, одобрена със Свидетелство на БИМ № 2

404AS от 08.02.20213 г. Същата обаче не е отговаряла на едно от функционалните изисквания, съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 - раздел VII, т.

1.6, б. а) и б. в) от „Функционални изисквания към ИАСУТД", всеки документ, издаден от ИАСУТД за реализирана продажба/сторно операция на стоки и услуги да съдържа „реквизитите по чл. 26, ал. 1, с изключение на втората част на т. 10, 11 и 13", включително и QR код – т. 16.

По делото се доказа по категоричен начин, че издаваните от ИАСУТД системни бонове не са отговаряли на това изискване, поради липсата на задължителния реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. - двумерен баркод (QR код), като в конкретния случай не е налице и изключението по чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. по издаване на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ.

При така изтъкнатите съображения, правилно е приложен материалния закон като е констатирано нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Доколкото този нормативен акт е издаден именно на основание чл. 118 ЗДДС като регламентира фискалните касови бележки, изискванията към тях и редът и начинът за тяхното издаване, правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, определящ санкциите за лицата, допуснали невключено в чл. 185, ал. 1 нарушение по чл. 118, ал. 1 от съшия закон или на нормативен акт по неговото прилагане.

Доколкото в настоящият случай е санкционирано дружеството търговец за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване дейността на търговеца, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението.

В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предпоставяща отмяна на наказателното постановление, защото характерът на засегнатите обществени отношения и неизпълнение на законово въздигнато задължение от страна на жалбоподателя, не може и няма как да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и законът не поставя изискване да са настъпили други вредни последици от нарушението.

Същото с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.

Това, че нарушението е за първи път следва да бъде отчетено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови неговата маловажност.

Наложеното в случая наказание е към минималния предвиден от закона размер, като са отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и се явява найблагоприятно за субекта на нарушението.

Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е 3 правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Този размер, съдът счита за съответен на фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН., съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 783870-F777731 от 13.08.2024 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***“ ЕАД гр. София на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 200 /хиляда двеста/ лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД гр. София да заплати на ЦУ на НАП гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4