Решение № 135 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Виктория Недева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607648 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 516 от 27.09.2024 година, постановена по НОХД № 5068/2024 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 111-ти състав, подсъдимият Г. Ц. Й. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 29.11.2021 година в град София, ж.к. ,,******* самоволно, не по установения от закона ред – чл.108 от Закона за собствеността: Собственикът може да поиска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това“, посредствено, чрез услугите на неустановен в хода на разследването ключар, осъществил едно оспорвано от В.Ц.Д., съдружник в ,,Автостъкла“ ООД право – сменил ключалката на входната врата на имот – офис, собственост на ,,Автостъкла“ ООД, находящ се на адрес: град София, ж.к. ,,*******, като по тази начин преустановил достъпа до имота на В.Ц.Д., съдружник в ,,Автостъкла“ ООД и случаят е немаловажен – престъпление по чл.323 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, в който се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Инвокира се, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Иска се осъдителната присъда 1 да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова оправдателна такава.

В закрито заседание на 17.12.2024 година въззивният съд, по реда на чл.327 и следващите от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие и събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа протеста.

Счита, че присъдата на първата инстанция е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Й. - адвокат К. счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Твърди, че СРС е установил правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил и правилни правни изводи. Моли въззивният съд да потвърди протестираната присъда като правилна и законосъобразна.

В последната си дума, подсъдимият иска от съда да потвърди дадената от първоинстанционния съд присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна. За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. Ц. Й. е роден на ******* година в гр. Бухово, живущ в с.Подгумер, ул. ,*******, българин, български гражданин, със средно образование, работещ като управител на ,,Автостъкла Кобра ЕООД, женен, неосъждан.

Свидетелката М.Ф. Й.а (съпруга на подсъдимия) и свидетелката В.Ц.Д.

(негова сестра) били съдружници с равни дялове в „Автостъкла“ ООД.

Дружеството било управлявано и представлявано „заедно и поотделно“ от двете съгласно дружествения договор от 23.01.2011 година. В същото търговско дружество, на основание сключени трудови договори, работили и съпругът на свидетелката В.Д. – Д.Д., както и съпругът на свидетелката М.

Й.а – подсъдимият Г. Й.. В периода 2018-2019 година съпругът на Д. – Д.И.Д.в, се разболял и починал, което довело до влошаване на личните и 2 професионалните отношения между Д. и семейство Й.и. В резултат на тези обтегнати отношения често възниквали спорове относно управлението на дружеството и разпределението на печалбите. Постепенно Д. била изолирана от процеса на управление, като Й.и вземали решения без нейно знание и съгласие. По предложение на семейство Й.и и след дълго обмисляне, свидетелката Д. се съгласила принципно бизнесът на ,,Автостъкла“ ООД да бъде разделен между двете страни, но не било постигнато съгласие относно подялбата на активите.

На 13.10.2020 година подсъдимият Г. Й. бил упълномощен с нотариално заверено пълномощно от свидетелката М. Й.а да представлява ,,Автостъкла“ ООД, включително и да сключва договори с всякакви физически и юридически лица, свързани с търговската дейност на дружеството.

На 15.10.2020 година било проведено общо събрание на съдружниците, на което по инициатива на Д. бил изменен чл. 43 от дружествения договор, предвиждащ, че дружеството може да се представлява само „заедно“ от двете съдружнички.

Въпреки изменението на дружествения договор и ползвайки се от издаденото от неговата съпруга пълномощно, подсъдимият Г. Й. извършил дейности по управление на търговското дружество, без съгласието на Д., като включително на 25.11.2021 година сключил договор за отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на ,,Автостъкла“ ООД на новоучреденото от него и свидетелката М. Й.а дружество ,,Автостъкла Кобра“ ЕООД, в това число и имота находящ се в град София, ж.к. ,,Света *******. Забелязвайки влошаването на дейността на ,,Автостъкла“ ООД и респективно финансовата стабилност на дружеството, на 23.11.2021 година свидетелката Д., в електронно писмо до свидетелката М. Й.а, поискала на 29.11.2021 година от 10:00 часа да се проведе общо събрание на съдружниците, на което да бъде обсъдено състоянието на фирмата и да бъдат взети решения, за неговото стабилизиране. Събранието трябвало да се проведе на адреса на управление на дружеството в град София, ж.к. ,,Света *******.

На 29.11.2021 година, около един час преди обявеното време за начало на общото събрание, подсъдимият Г. Й. отишъл в офиса на ,,Автостъкла“ ООД в град София, ж.к.,,******* и чрез ползване услугите на неустановен в хода на разследването ключар, подменил ключалката на входната врата на офиса. След това подсъдимият излязъл пред блок 168 и на пристигащите за началото на работния ден служители на ,,Автостъкла“ ООД свидетели И.И., М.А., М.М., К.Г. и К.Л. заявил, че в този ден офиса няма да работи и да чакат обаждане, за да разберат кога да бъдат отново на работа. Малко преди 10:00 часа в офиса пристигнала свидетелката В.Д., която установила, че ключа, който има, не може да отключи входната врата. На вратата имало залепен надпис ,,Ревизия“ и изписан телефонен номер *******, който свидетелката знаела, че се ползва от подсъдимия. Тя обаче не направила опит да се свърже с него, а се обадила на телефон 112 и пуснала жалба в полицията.

3

Впоследствие, на 07.12.2021 година, по инициатива на свидетелката В.Д. било проведено Общо събрание на съдружниците, в което свидетелите Д. и М. Й.а взаимно се изключили като съдружници на дружеството ,,Автостъкла“ ООД. Към момента на всички извършени действия съставеното от свидетелката М. Й.а пълномощно на подсъдимия не било оттегляно.

Същото е било обект на преценка от страна на Районна прокуратура – гр.

Брезник, която прекратила образуваното наказателно производство с предмет процесното пълномощно, приемайки, че липсва състав на престъпление по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК.

На 03.12.2021 година свидетелката В.Д. изпратила нотариална покана до подсъдимия, с която го предупредила да преустанови всички действия, предприети от търговското дружество ,,Автостъкла Кобра“ ЕООД и лично от него спрямо ,,Автостъкла“ ООД, като в нея изрично оспорва представителната му власт.

По случая било образувано досъдебно производство с нарочно постановление на прокурор при СРП от 15.07.2022 година. В хода на разследването били разпитани гореспоменатите лица и били приобщени редица писмени доказателства, касаещи дейността на търговските дружества ,,Автостъкла Кобра“ ЕООД и ,,Автостъкла“ ООД, както и техните спорове.

С Постановление от 13.11.2023 година Г. Ц. Й. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК. Разпитан в това си качество и в присъствието на упълномощен защитник, същият отказал да даде обяснения.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян 4 в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).

Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания по делото доказателствен материал.

Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, досежно направените от него изводи в контекста на събраните доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил и верни правни изводи. Районният съд е изложил обстойни и мотивирани доводи, които отново се споделят напълно от настоящия въззивен състав, относно изводите, че описаното деяние, извършено от подсъдимия, не осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.323 ал.1 от НК - самоуправство. Предвид установените по делото факти въз основа цялостния доказателствен материал, събран от съда в хода на съдебното следствие, не се установява наличието на всички обективни съставомерни обстоятелства, които от своя страна са очертани и визирани в обективните признаци на състава на твърдяното престъпление. За да е осъществен от обективна страна съставът на чл.323 ал.1 от НК, е необходимо да съществува едно действително или предполагаемо право, което извършителят осъществява самоволно, не по установения от закона ред, като в същото това време това право е оспорвано от другиго. Следователно, основен признак на престъплението „самоуправство“ от обективна страна е наличието на възникнал спор между две страни по повод на някакво вещно, облигационно или друго имуществено право. Спорът за правото възниква тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване, т. е. оспорила е неговото наличие. В конкретния случай обсъжданата обективно необходима законова предпоставка - наличието на спор между свидетелката В.Ц.Д. и подсъдимия Г. Ц. Й. по отношение на имот – офис собственост на „Автостъкла“ ООД, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „*******, който да е предизвикал предприетите от страна на подсъдимия Й. самоуправни действия - смяната на ключалката на входната врата на офиса, за да преустанови достъпа до имота на В.Ц.Д., посредством неустановено лице, не е налице.