Решение № 3139 от 22.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3139 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100507131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 6536 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. № 68655/2022г. по описа на СРС, 65-ти състав, е отхвърлен предявеният от етажна собственост „Сейнт Джордж Лодж“ срещу О. М. Д. установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 6, ал.

1, т. 10 ЗУЕС за сумата от от общо 7044.94 лева с ДДС, представляваща такса за поддръжка и управление на етажната собственост, формирана, както следва: за 2019 г. – в размер на 2239.44 лева; за 2020 г. – в размер на 2239.44 лева и за 2021 г. в размер на 2566.06 лева – за апартамент № 137, с код по архитектура D.1.5 в сградата на комплекс „Сейнт Джордж Палас“ към етажна собственост „Сейнт Джордж Лодж“ с адрес: гр. Банско, ул. ********* – за която сума по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е образувано ч.гр.д. № 14073/2022 г. на СРС е издадена заповед № 23934 от 22.08.2022 г.

Със същото решение етажната собственост „Сейнт Джордж Лодж“ е осъдена да заплати на О. М. Д. сумата от общо 1040,49 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца – етажните собственици в комплекс „Сейнт Джордж Лодж“, гр. Банско, ул. „*********“ № 5, в която са развити съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът сочи, че проведените общи събрания на етажните собственици били законни, за което 1 свидетелствал фактът, че не били оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС в законоустановения срок. Твърди, че на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС собствениците били задължени да заплащат вноските за поддръжка и управление на етажната собственост, а от приетия по делото нотариален акт се установявало, че ответницата била собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост. Приети били и решения за определяне размера на тези вноски, които били законосъобразни и обвързвали ответницата. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решенията поради противоречие с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, доколкото тяхната законосъобразност могла да бъде контролирана само по реда и в срока по чл. 40 ЗУЕС. Извън този ред проверката за тяхната законосъобразност била недопустима. Сочи също така, че от приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че ответницата не била извършвала плащане на процесните вноски. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата В.П.Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че правилно съдът бил приел, че законосъобразността на общите събрания от 2015г. и 2021г. не била установена, доколкото не били представени по делото списъци на присъстващите, освен това съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за поддръжка и управление се разпределяли поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, независио от етажа, на който живеят. Нормата била императивна и общото събрание не могло да определя начина на разпределение на тези разходи, а единствено техния размер. Собственият на въззиваемата страна обект се намирал в комплекс „Сейнт Джордж Палас“, за който не се установявало да е управляван и поддържан от етажната собственост „Сейнт Джордж Лодж“, освен това издател на фактурите за процесните вноски било търговско дружество „Сейнт Джордж Палас“ ООД. Също така въззивникът не бил доказал ползването на имота за повече от 30 дни в рамките на всяка календарна година.

Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност, направено с отговора на исковата молба. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност, във връзка с релевираните с въззивната жалба оплаквания, следва да бъде изложено следното.

2

За да бъде основателен искът по чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС ищецът следва да установи, че ответникът е собственик или ползвател на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, наличие на валидно прието решение на общото събрание на етажните собственици за определяне на размера на вноските за поддръжка и управление на етажната собственост, размерът и изискуемостта на претендираните вземания, а също така и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на претендираната сума.

В настоящото въззивно производство няма спор по въпроса, че комплексът „Сейнт Джордж Лодж“, находяща се в гр. Банско, ул. „*********“ № 5, представлява сграда в режим на етажна собственост, по отношение на чието управление се прилагат общите правила на ЗУЕС, като органи на етажната собственост са общото събрание на етажните собственици и управителен съвет. Това се установява и от решението по т. 1 от протокола от общото събрание на етажните собственици, проведено на 30.08.2013г., от което е видно, че макар да се касае за комплекс от „затворен тип“, не съществува действащ договор за управление между инвеститора на комплекса и собствениците на самостоятелни обекти, което именно е обусловило приемането на решение управлението на комплекса да се извършва по общия ред. Също така от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че председател на управителния съвет на етажната собственост е Т. Ф. У., в каквато насока е и представеното удостоверение за подадено уведомление по чл. 46б от ЗУЕС, издадено от община Банско. Установява се също, че етажната собственост се управлява общо за всички входове в сградата.

От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 85, том I, рег. № 342, дело № 82/2010г. се установява, че на 29.03.2010г. ответницата О. М. Д. /с предишно име О. Д.Г.-Г./ е придобила правото на собственост върху апартамент № 137, находящ се в блок D, ет. 5 от новопостроения и въведен в експлоатация жилищен комплекс „Сейнт Джордж Лодж“ в гр. Банско, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.

Банско, находящ се в гр. Банско, м. „*********“ № 1 със застроена площ от 90 кв.м., заедно с 24,50 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 0,78% идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който тя е построена.

От приетия нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, том I, рег. № 683, дело № 113/2016г. се установява, че на 06.04.2016г. /преди началото на процесния период по делото/ ответницата О. М. Д. е дарила описания по-горе апартамент № 137 в комплекса „Сейнт Джордж Лодж“ на своя син И.И.Л., като е запазила за себе си пожизнено правото на ползване върху апартамента.

От приетия нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том I, рег. № 345, дело № 36/2020г. се установява, че на 18.02.2020г. титулярът на голото право на собственост върху имота И.И.Л. е дарил същото обратно на своята майка – ответницата О. М. Д..

От приетия протокол от общо събрание на етажните собственици в комплекс „Сейнт Джордж Лодж“, проведено на 29.05.2015г. се установява, че под т. 4 от дневния ред е прието 3 решение, с което е определен размерът на дължимите годишни парични вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на комплекса и за извършване на ремонт и обновяване на общите части на комплекса в размер на 12 евро за всеки кв.м. от площта на съответния самостоятелен обект, които включват разходи за консумативи – електрическа енергия, вода, отопление, вентилация, охрана и охранителни системи; поддръжка на асансьори; озеленяване; почистване, поддръжка на осветлението; поддръжка на ключалките и патроните от входните врати на отделните самостоятелни обекти; поддръжка на спа, басейн, сауна, джакузи, парна баня спортна зала, паркинг, организиран транспорт от и до комплекса чрез микробус; организация на вътрешния ред в комплекса, административнофинансово обслужване – инкасаторски услуги, застраховане на общите части; маркетингово обслужване на комплекса; разходи за управление – възнаграждение, изготвяне на справки, комуникация с отделните собственици; разходи за текущи ремонти.

С решение по т. 5 от дневния ред е прието годнишните вноски по т. 4 да се заплащат чрез ежемесечни плащания в размер на 1/12 от годишната парична вноска за разходите за управлението и поддържането на общите части на комплекса и за извършване на ремонти и обновяване на общите части на комплекса до 5-то числко на съответния месец; или чрез две плащания на всеки шест месеца, всяко от които е в размер на 1/2 от годишната парична вноскиа, като първото плащане се дължи до 5-ти юни на съответната година, а второто плащане – до 5-ти декември на съответата година. Правото на избор относно начина на плащане се извършва с първото плащане.

От протокола за решенията на общото събрание на етажните собственици, проведено на 01.10.2021г. се установява, че по т. 5 от дневния ред е прието решение отчетната година, за която се дължат годишни парични вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на комлекса и за извършване на ремонти и обновяване на общите части на комплекса, да бъде променен от 01.06. до 31.05 на следващата година на: от 01.01. до 31.12. на съответната година. С решение по т. 6 от дневния ред е прието годишните парични вноски за разходите за управлението о поддържането на общите части на комлекса и за извършване на ремонти и обновяване на общите части на комплекса да бъдат в размер на 15 евро за всеки кв.м. от площта на съответния обект, при описания по-горе начин на плащане.

От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че изчислена по определения от ОС на ЕС начин върху 114,50 кв.м. /площ на апартамента и прилежащите общо части/, годишната такса за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. е 2687,31 лева; за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. годишната такса е в размер на 2687,31 лева, а за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. годишната такса е в размер на 3079,21 лева. Установява се също, че не са постъпвали плащания от ответницата.

От така събраната доказателствена съвкупност се установява на първо място, че за частта от процесния период от 01.01.2019г. до 17.02.2020г. ответницата е била вещен ползвател на самостоятелния обект в сградата в режим на етажна собственост – апартамент № 137, находящ се на ет 5, вх. D в сградата. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЕС, ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, 4 с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя. Следователно, в качеството си на вещен ползвател ответницата отговаря за плащането на вноски за поддръжка и управление на етажната собственост съгласно чл. 6, ал.

1, т. 10 ЗУЕС. За периода от 18.02.2020г. до края на процесния период /31.12.2021г./ ответницата отговаря като собственик на имота.

На следващо място от гореизложената съвкупност се установява, че са налице решения на общото събрание, чиято законосъобразност не е оспорена по законоустановения ред. Следователно е основателно релевираното от въззивника оплакване за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че общите събрания от 29.05.2015г. и 01.10.2021г. били незаконосъобразни поради липса на представени по делото списъци на присъствалите етажни собственици с оглед установяване на техния кворум и мнозинствата, както и поради противоречие с императивната норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.