Определение № 1253 от 13.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1253 гр. София, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Георги Ушев

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601283 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.

С определение от 29.08.2024 г. по ЧНД № 52 6/2024г. , Софийски окръжен съд е потвърдил постановление на Софийска окръжна прокуратура о т 03.07.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 76/2019 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 3426/2018 г. по описа на СОП.

Срещу определението на Софийски окръжен съд е постъпила жалба от Д. Г. Д., чрез адв. Т. А. Р. от САК. С жалбата се иска да се отмени атакуваното определение и постановлението на СОП, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 76/2019 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 3436/2018 г. по описа на СОП, и да се върне делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона. В жалбата се акцентира на обстоятелството, че първоинстанционният съд не обсъдил в пълнота всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства.

Твърди се, че установеното от доказателствата по делото принудително преместване на свидетелката Д. Д. и двете й деца в пространството, покрива признаците на състава на престъплението „отвличане“ по смисъла на чл.142, ал.1 НК, поради което Софийски окръжен съд неправилно е приложил материалния закон.

Софийски апелативен съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект, съобразно нормата на чл.243, ал.7 от НПК, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

1

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК, за това, че на 14.11.2018г., около 12.40 часа, в село ***, Софийска област, са били отвлечени Д. Г. Д. и малолетните А. И. Д. и Й. И. Д., като деянието е извършено от две лица и по отношение на повече от две лица – престъпление по чл.142, ал.2, т.2, т.3, пр.2 и т.5, вр.ал.1 НК. С постановление от 03.07.2024г. на прокурор при Софийска окръжна прокуратура наказателното преследване по ДП № 76/2019 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 3426/2018 г. по описа на СОП е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер.

Жалбоподателката по настоящото дело е обжалвала това постановление на Софийска окръжна прокуратура, в резултат на което е образувано ЧНД № 526/2024г. на Софийски о кръжен съд, което е приключило с определение от 29.08.2024 г., с което е потвърдено постановление на Софийска окръжна прокуратура от 03.07.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 76/2019 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 3426/2018 г. по описа на СОП.

Приетата в определението от 29.08.2024 г. на Софийски окръжен съд фактическа обстановка се споделя и от въззивния състав, тъй като е базирана на правилен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. А тя е следната:

Свидетелите Д. Д. и И. Д. са съжителствали на семейни начала и от това съжителство на ******** г. се родили децата им А. И. Д. и Й. И. Д..

Постепенно в отношенията между свидетелите Д. и Д. започнали да възникват конфликти, в резултат на което, през месец август на 2018 година , свидетелката Д. напуснала съвместния им дом, като взела със себе си и децата - А. Д. и Й. Д.. Те се преместили в село ***, където заживели заедно с бабата на децата по майчина линия - свидетелката Й. Д.. Свидетелят И. Д. не бил съгласен с това решение на св. Д.. Той считал за неправилна направената от майката промяна в адресната регистрация на децата, избора на личен лекар и записването на децата на детска градина в село ***. Смятал също така, че майката неглижирала здравето на децата. Той редовно се срещал с децата в село ***, като срещите се провеждали в присъствието на майка им, а понякога и в присъствието на неговите родители - свидетелите И. и А. Д..

Всеки от двамата родители подал молба до съда за упражняването на родителските права по отношение на децата, за определяне на тяхното местоживеене и издръжка. Към дата 14.11.2018 г. все още не е имало влязъл в сила съдебен акт по тези въпроси. На посочената дата сутринта свидетелят И.

Д. и майка му - свидетелката И. Д. пристигнали с лек автомобил „Сузуки“ с 2 рег. № ******** в село *** и след това заедно със свидетелката Д. Д. и децата посетили детски център в комплекс „Борова гора“ в гр. Пирдоп, а около 11.40 часа отишли да обядват в ресторант „Девил“ в гр. Златица. След това всички са качили в управлявания от И. Д. лек автомобил, като майката и бабата на децата седнали на задната седалка и всяка от тях държала по едно дете в скута си. В село *** свидетелят Д. не оставил майката и децата в дома им, а продължал с автомобила към гр. София. На излизане от селото с в . Д. му казала, че не е съгласна на такова пътуване и да спре автомобила, като Д. отказал с мотив, че са извън населено място. Тогава Д. заявила, че ще позвъни на полицията и ще съобщи за отвличане, на което И . Д. и И . Д. й казали :

“Звънни“. В 12.49 часа, когато автомобилът се намирал в района между село Мирково и село Буново, свидетелката Д. подала на тел. 112 сигнал за отвличане. След това, по молба на сина си , в 12.55 часа свидетелката И . Д. също се обадила на тел. 112 и съобщила, че не става въпрос за отвличане и всички пътуват към гр. София. В същото време свидетелката Д. Д. позвънила по телефона на майка си - свидетелката Й. Д. и й съобщила, че е отвлечена.

След това свидетелката И. Д. позвънила по телефона на съпруга си - свидетеля А. Д., с молба и той да съобщи на полицията, че не става въпрос за отвличане, а че Д. Д. прави сцени.

Свидетелят А. Д. тръгнал към тях от гр. София с автомобила си „Мерцедес“ с рег. № ********. Двата автомобила се срещнали в района на комплекс „Вятърните мелници“ около село Горна Малина, като А. Д. обърнал посоката на движение и ги последвал по пътя в посока град София. Малко след това автомобилите спрели, родителите се прехвърлили заедно с децата в автомобила на А. Д. и последният ги откарал до село ***. В 13.26 часа Д. Д. позвънила на в ОДЧ РУ Пирдоп и съобщила, че се връща към село ***. След като били оставени в дома си, Д. Д. позвънила на съседката си - свидетелката Г. П., на която разказала какво се е случило и я помолила да вземе за малко децата, докато се успокои.

Непосредствено след случая свидетелите А. Д. и И. Д. посетили РУ Пирдоп, където последният обяснил своята версия за случилото се.

Свидетелката И. Д. също отишла в РУ Пирдоп, където заявила, че е станало недоразумение и предала намерените от нея в автомобила й дрехи и ключ от ползвания от Д. Д. автомобил „Сеат“, за да й бъдат върнати.

П р и така установените ф а к т и , според САС, се явява напълно законосъобразен и обоснован направеният извод както от прокурора при СОП 3 в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и от Софийски окръжен съд в обжалваното определение, с което то е потвърдено, за липса на осъществен състав на престъпление по чл.142, ал.2, т.2, т.3, пр.2 и т.5 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

На първо място следва да се посочи, че САС споделя виждането на Софийски окръжен съд, че органите на досъдебното производство са изяснили обстоятелствата и са дали отговор на основните въпроси, касаещи предмета на разследване по конкретното наказателно производство и имащи съществено значение за правилното решаване на делото. Както в прокурорското постановление, така и в контролираното определение са обсъдени поотделно и в съпоставка едни с други, събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения.

Основателно е кредитирано и акцентирано на заключението на техническата експертиза на съдържанието на записите в предоставения от НК 112 оптичен диск, от което е видно, че първият сигнал е подаден от Д. Д. за това, че бащата на децата й ги отвлича с автомобил „Сузуки“ в района на община Чавдар с посока към гр. София без нейно съгласие. В разговора дежурният оператор е заявявил, че чува, че бащата е съгласен да спре автомобила и че става въпрос за семеен спор; както и че Д. отказва на предложението на оператора да даде телефона на И. Д., за да разговарят.

Вторият сигнал е подаден от И. Д. за това, че подаденият преди това сигнал за отвличане не отговаря на истината, а майката на децата, ако желае, би могла да слезе, въпреки че се намират извън населено място, в първото такова.

Правилно СОС е посочил, че тези данни от проведените разговори съответстват на направените в дневника на РУ Пирдоп записвания, като последният подаден там сигнал е лично от Д. за това, че съпругът й я връща с двете деца обратно към дома им.

Абсолютно резонно е отбелязано в контролираното определение, че от значение за оценката на установените факти, съответно действията на И. Д. на процесната дата е обстоятелството, че към 14.11.2018 г. не е имало постановен съдебен акт във връзка с предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца А. и Й. на някой от двамата родители, поради което, те са имали равни права и задължения спрямо децата. Логичен и в съответствие с доказателствата по делото се явява и изводът, че обременената комуникация между двамата родители се е отразила върху пълноценността на контактите между тях, като всеки от родителите е демонстрирал своето 4 желание самостоятелно да отглежда децата и да задоволява потребностите им.

При това положение и с оглед наличието на родствена връзка между децата и свидетеля И. Д., който като техен родител не е бил лишен от родителски права, и предвид изключително ниската възраст на децата /две години и пет месеца/, които не са били в състояние да оформят правновалидна воля, правилно е посочено от контролираната инстанция, че не може да с е приеме, че пребиваването на децата в автомобила, който баща им е шофирал на 14.11.2018 г. в посока гр. София, съставлява принуда спрямо тях. От доказателствата по делото се установява, че свидетелят И. Д. не е имал умисъл да накърни правата на децата, свързани с тяхното свободно придвижване, а действията му по-скоро са били продиктувани от стремеж да реализира своите права на контакт с тях и да изпълни задълженията си за задоволяване на техните потребности. Поради това, в случая не би могъл да се направи извод за наличие на умисъл у И. Д. за осъществяване на престъплението отвличане по отношение на двете му деца. Правилно е отбелязано в контролираното определение, че спрямо тях не е упражнено каквото и да е насилие (психическо или физическо такова), а също че макар действително в показанията на свидетелите И. Д. и И. Д. да са налице известни несъответствия относно целта на пътуването, то не може да бъде приета за недостоверна изложената от тях версия за необходимостта от отвеждане на децата в гр. София, за да им бъдат закупени дрехи с оглед предстоящия зимен сезон, тъй като и двамата свидетели са категорични, че пътуването е предприето именно заради децата.

Верен е и изводът на Софийски окръжен съд, изграден въз основа на гласните доказателства по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза, че в основата на спора между свидетелите Д. Д. и И. Д., дали да пътуват към гр. София, дали Д. да спре автомобила и на кое място, и дали от автомобила да слезе само Д. или с нея да слязат и децата, стои именно непълноценната комуникация между родителите. Правилно е отбелязано в акта на СОС, че свидетелите И. Д. и И. Д. не са целели поставянето на Д. Д. в положение да не може свободно да се придвижва в пространството, тъй като, когато Д. заявила, че ще позвъни в полицията, те са я насърчили да го направи. Освен това от показанията на свидетеля А. Д., става ясно, че в действителност Д. не иска да слезе от автомобила, с който твърди, че е била отвлечена, без децата.