Определение № 435 от 21.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Варна, 21.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900786 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба на МАРК 2 ЕООД, ЕИК 119665634, София срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, Варна.

С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Производството е образувано по иск на МАРК 2 ЕООД, ЕИК 119665634, София срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, Варна, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва: 191 952.05 лева, дължими от ответника като цена за произведена и доставена, но неплатена електроенергия за м.10.2018г. както и сумата от 56 892.44 лева, обезщетение за забавено изпълнение на посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 17.11.2021г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 7 075.28 лева, дължими от ответника като цена за произведена и доставена, но незаплатена електроенергия за м.11.2018г. както и 2 097.12 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение плащането на главницата, считано от 16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законна лихва от този момент до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност, а ищецът е процесуално легитимиран да предяви осъдителния иск, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, внесена е в пълен размер дължимата държавна такса.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа енергия от възобновяем енергоизточник – вятър като произведената от собственото му ВяЕЦ ел.енергия се продава по регулирани от КЕВР цени, които са преференциални, на ответното дружество Енерго про Продажби АД съгласно договор за изкупуване на ел.енергия №177/30.08.2011г., сключен между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /преименувано/. Твърди се, че 1 вятърната централа е присъединена към ел.мрежа на Енерго про Мрежи АД въз основа на Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия ДУА119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009 от 27.07.2009г., сключен с Е.ОН България Мрежи АД /преименувано/.

Твърди се, че въз основа на договора за изкупуване, ЗЕВИ и Наредба №1/14.03.2017г., ответникът изкупува произведената от ищеца ел.енергия въз основа на издадени от ищеца фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с решение №Ц018 от 20.06.2011г.

Твърди се, че за м.10.2018г. ищецът е произвел и доставил на ответното дружество 978,096 МВч електроенергия, за която е издадена фактура №128/31.10.2018г. на стойност от 19 079.29 лева с ДДС като продажната цена за количеството 83,243 е 191 лева/МВч /преференциална цена по т.7 на решение Ц-18 на КЕВР/. За тези количества централата на ищеца е работила под 2250 часа и не е надхвърлила прагът от 1 907 КВч нетно специфично производство на ел.енергия /НСП/ от инсталиран 1 КВч мощност. Твърди се, че тази фактура е била заплатена от ответника изцяло.Твърди се, че през същия месец ВяЕЦ е произвела 894,853 МВч ел.енергия, за която ищецът е издал фактура №130/12.11.2018г. на стойност 13 148.26 лева с ДДС, за която продажната цена за това количество е 12,24 лева /цена за излишък на балансиращия пазар/, за който период ВяЕЦ е работила над прага от 1 907 КВч, но без да е достигнала 2250 ефективни часа на работа и без да е достигнала прага от 2 139 КВч НСП от 1 КВч инсталирана мощност. Твърди се, че тази фактура също е заплатена от ответника.

Ищецът твърди, че през целия месец 10.2018г. централата му е работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2 139 КВч НСП за 1 КВч мощност. Поради това, през м.11.2018г., когато централата е достигнала 2 139 КВч НСП, ищецът е издал дебитно известие 131/31.10.2018г. към фактура 130/2018г. на стойност 191 952.05 лева с ДДС, с което е извършил корекция на продажната цена до размера на преференциалната такава, дължима по т.2.7 от решение СП -1 /191 лева/МВч/ за количеството ел.енергия, произведено през м.10.2018г. преди достигане на 2 139 КВч НСП от 1 КВч инсталирана мощност, в размер на 894, 853 МВч. За тази сума се твърди, че не е заплатена от ответника и въпреки връченото му дебитно известие. Поради това се претендира и обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от 16.12.2018г.

По отношение на втория период – м.11.2018г., ищецът твърди, че е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 33,147 МВч, произведена след достигане границата от 1 907 КВч НСП, но преди достигане до 2139 КВч НСП за 1 КВч инсталирана мощност както и преди достигане на 2250 ефективни годишна часа, за която е издадена фактура №132/30.11.2018г. на обща стойност от 7 597.30 лева с ДДС, при продажна цена за произведеното количество от 191 лева/МВч /преференц.цена по т.7 от решение Ц-18/.

Твърди се, че към момента ответникът е заплатил само част от сумата в размер на 522.02 лева с ДДС по фактура №132 като е налице незаплатен остатък от 7 075.28 лева. Върху тази разлика ищецът твърди, че се дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 2 097.12 лева, считано от 16.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба.

Твърди се, че ответникът никога не е оспорвал произведеното количество ел.енергия, обективирано във фактури №№128, 130, 132 и деб.известие №131. Твърди се, че към момента на сключване на договора, приложимата съгл.чл.16 от същия, преференциална цена е определена от КЕВР с решение Ц -18, приложима за период от 12 години, т.е. и за процесния период. В исковата молба ищецът посочва точно начина на определяне на цената с решение Ц -18, въз основа на въведен с предходно решение №010/2011г. на КЕВР критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до и над 2 250 годишни часа. Въз основа на това са били определени две различни преференц. цени, които са приложими според работата на 2 конкретната централа през периода, съответно по т.7 от решението – 191 лева/МВч – за централи до 2250 часа, т.8 за централи над 2250 часа - 173.06 лева/МВч. Твърди се, че поради това ответникът е заплащал на ищеца две преференциални цени, съответно до и над 2250 годишни часа на работа, съобразно писмо на ДКЕВР от 2008г., намерило израз и в договора за изкупуване. Ищецът твърди, че съгласно чл.31, ал.5 ЗЕВИ /2011г./ цената на изкупуване не се изменя за срока на договора. С изменение на същата разпоредба на закона от 2014г. е въведено ограничение за изкупуваната по префернц.цени електроенергия, а именно до размера на НСПЕ, а за количествата над този размер НСПЕ, по цени за излишък на балансиращия пазар. /.цит е определение в пар.1, т.29 от ЗЕВИ/ В пар.17 от ПЗР на ЗЕ е предвиден срок до 31.07.2015г., в който ДКЕВР да приеме стойността на НСПЕ, въз основа на което са определени преф.цени в съответните решения на органа. Въз основа на горното е постановено решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, в което се определя НСПЕ на вятърни централи, съответно до 2250 часа и за такива, които имат над 2250 годишни ефективни часа на работа. /т.3.3.7/ Поради това ищецът твърди, че ответното дружество следва да изкупува произведеното количество ел.енергия по т.7 и т.8 от решение Ц-18 в зависимост от часовете ефективна работа на единица инсталирана мощност, т.е. при заплащане на две преференциални цени по цит.решение на КЕВР. Твърди се, че с решение на ВАС посоченото решение СП-1/2015г., в част по т.207 и т.2.8 е отменено. Въз основа на горното КЕВР е приела следващо решение СП-1/15.10.2020г., с което е определена същата стойност на НСПЕ както в отменената част на решение СП-1/2015г. Твърди се, че към момента са висящи спорове по жалби срещу второто решение СП-1/2020г. От горното ищецът прави довод, че при обявяване нищожността или отмяната на тези решения, тези актове ще породят ретроактивното си действие и посочените от ответника стойности на НСПЕ не могат да имат действие между страните.

Твърди се, че въпреки редовното обективиране на задълженията в издадени от ищеца фактури, изпращането и получаването им от ответника, надлежното им осчетоводяване, последните не са изплатени от ответника. Позовава се на уговорен срок от 15 дни от получаване на фактурата за извършване на плащанията, в чл.22 от договора за изкупуване.

Твърди се, че за отказа от плащане ответникът се позавава на превратно тълкуване на закона и единствено на изразената позиция на НЕК, която не е относима в отношенията между съдоговорителите. Поради отмяната им, решенията в т.2.7 и т.2.8 от решение СП-1/2015г. не съществуват в правния мир и съдът не може да се позовава на същите. Същевременно, договорът между страните е действал и е обвързвал същите, поради което ответното дружество дължи заплащане на произведеното количество ел.енергия. Твърди се, че поради обжалването им решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г. на КЕВР не са влезли в сила, поради което и не следва да бъдат прилагани. Ищецът прави довод, че при неизчакване резултата от обжалването на посочените решения, постановеният от съда акт би бил недопустим съгласно ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. /цит.допуснати до касация решения на АСВарна/ Решението си по същество ищецът обосновава именно в раздел 5.5.2 от исковата молба с приложението на две преференц.цени според заработените ефективни часове от централата. Ако съдът все пак реши, че решенията на КЕВР от 2020г.се ползват с предварителна изпълняемост, то следва да упражни косвен контрол за законосъобразността им съгласно чл.17, ал.2 ГПК. Излагат се съображения в тази връзка в т.5.6.5 от ИМ.

Поддържа се искането за осъждане на ответника да заплати дължимите главници както и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, конкретно индивидуализирани по период и размер.

РЕДОВНОСТ на ИМ: В определение рег.№1737/23.12.2021г., на л.65 по делото, съдът е извършил проверка за редовност на исковата молба и като констатирал такава е връчил преписи на насрещната страна.

ОТГОВОР: В срока за отговор е постъпило становище на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, чрез адв.Агл.Т., за неоснователност на исковете.

3

НЕ СЕ ОСПОРВА: ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ, присъединен към ел.мрежа; договор за присъединяване от 27.07.2009г.; че ответникът е задължен да изкупува произведената от ищеца ел.енергия при условията на чл.31 ЗЕВИ като част от енергията се заплаща на преференциална цена, а др.част – по цена за излишък;

НЕК е задължено като общ.доставчик да изкупува от ответника като краен снабдител, количествата ел.енергия, закупени по реда на чл.31; наличието на договор за изкупуване от 30.08.2012г. на ел.енергията, произведена от Марк 2; ЧЕ ПРЕЗ М.10.2018Г. електроцентралата на ищеца е достигнала НСП от 1907 КВч при работа до 2250 часа; не се спори относно произведеното количество електроенергия до НСП от 1907 КВч и заплащането му от ответника; не се спори относно количеството на произведена ел.енергия след достигане на НСП от 1907 КВч и заплащането му по цена за излишък на балансиращия пазар; не се спори, че през м.10.2018г. централата на ищеца е надминала и 2250 ефк.часа на работа; не се спори и за произведеното през м.11.2018г. количество ел.енергия над НСП от 1907 КВч.; че цялото количество ел.енергия е било изкупувано на преференц.цена до изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г.; всички в раздел III от отговора /л.70/.