Решение № 1131 от 26.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря Л.Ч като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20241110212823 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "АДМ Разград" ЕАД, ЕИК: ***, против наказателно постановление /НП/ № 778065-F766019/08.07.2024г., издадено от СС.К.Д - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 11800 (единадесет хиляди и осемстотин) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление, намирайки същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се твърди, че административнонаказателното производство е проведено в нарушение на чл. 21 и чл. 134 от НПК и чл. 14, ал.

1

3 от АПК, доколкото като доказателства са били използвани документи на чужд език. Твърди се, че проверката е била извършена в присъствието на водач, който не владее български език и не е разбирал действията на административните органи. На следващо място се твърди, че не ставало ясно как е било установено, че стоката е с висок фискален риск, като не било посочено и с какъв акт стоката е била определена като такава, а публикуваният на интернет страницата на НАП списък към заповед № ЗМФ 1295/28.12.2023г. за утвърждаване на Списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура бил нищожен, тъй като не ставало ясно към кой нормативен акт се отнася, кой е неговият автор, нито били спазени изискванията за обнародване на нормативен административен акт в Държавен вестник съгласно изискванията на чл. 78, ал. 2 от АПК и не е било проведено обществено обсъждане съгласно чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА . Сочи се и че в АУАН и в НП не били ясно посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и нарушените законови разпоредби.

Поддържа се, че наложената имуществена санкция не отговоря на предвидения в разпоредбата на чл. 2786, ал. 3 от ДОПК размер. Излагат се и доводи за наличието на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се поддържа, че нарушението не е общественоопасно, тъй като НАП и Агенция „Митници“ разполагали с информация относно вида, фискалната стойност и местоназначението на стоките, посредством декларирането на доставки по ЗДДС и декларирането при митнически внос и износ. Сочи се и че недекларирането на СВФР не води до вреди за ощетяване на фиска чрез укриване на приходи, както и че предвидената за нарушението санкция не съответства на неговата обществена опасност. По изложените съображения се иска отмяна на НП и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прави и възражение за непропорционалност на предвидената санкция за нарушението, позовавайки се на Решение на СЕС по съединени дела С497, С498/2015г.

Въззиваемата страна - началник на отдел "Оперативни дейности"София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ 2 на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Пенчева, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като намира, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

"АДМ Разград" ЕАД, ЕИК: ***, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление в гр.

Разград, Северна индустриална зона, представлявано съвместно от поне двама от членовете на управителния съвет - А.Н.С,Н.Д.Ц,С.У.М,Ц.К.Ц,Д.А.К На 11.04.2024г. в 04:04 ч. при извършена проверка на ГКПП "Русе Дунав мост" на МПС - влекач марка "RENAUT", рег. № B130MAU и ремарке с регистрационен № ***, с водач: Dragos Iulian Tobos, било установено, че се превозва стока, включена в списъка на стоки с висок фискален риск /СВФР/ Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или съдържащи тегловно в сухо състояние по-малко от 20% фруктоза: Изоглюкоза, с код на стоката по Комбинираната номенклатура на ЕС: 17023090, в количество: 23760 кг.

Органите по приходите съставили "Протокол за извършена проверка на СВФР при ВОД" № 180603026776_1/11.04.2024 г. Изпращач на стоката бил "АДМ Разград" ЕАД, ЕИК: ***, получател - "URATOS PROD SRL" с дан. № R06865257 и превозвач "NEXTDEL SERV SRL" с дан. № R***.

Превозът на стоката бил от България до Румъния. Водачът на транспортното средство не представил уникален номер за превоз /УНП/ на стоката с висок фискален риск.

Във връзка с гореизложеното, на 15.04.2024г., в 14:00 ч. органите по приходи извършили документална проверка в офис на "АДМ Разград" ЕАД, намиращ се на адрес гр. Разград, Северна индустриална зона. Проверката била извършена в присъствието на Йорданка Минкова на длъжност ръководител отдел Логистика и за извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № 0145159 от 15.04.2020г.

При извършената проверка задълженото лице представило следните документи - ЧМР № 2665721/10.04.2024 г., Сертификат за анализ на стоката от 3

10.04.2024г., Ticket Nbr 1161, фактура № **********/10.04.2024г., разпечатка на предварително декларирани данни с вх. №2900И0494842/11.04.2024 г.

Видно от представените документи фирмата доставчик е била "АДМ Разград" ЕАД и получател на стоката е бил - "PURATOS PROD SRL" с дан. № R06865257. Превозваната в провереното МПС стока е била описана в представената фактура № **********/10.04.2024г. с наименование:

GLUCOSE SYRUP /код 17023090 /- 23 760 кг. на обща стойност 15087.60 евро, съотв. 29508,78 лева.

От представените предварително декларирани данни с вх.№ 2900И0494842/11.04.2024 год. е видно, че същите са подадени на 11.04.2024 год. в 06:40 часа т.е. след натоварване на транспортното средство, на което е направена проверка на ГКПП-Дунав мост 1 гр. Русе на 11.04.2024 год. в 04:04 часа при излизане от страната.

Въз основа на гореизложеното е било прието, че дружествотожалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 127и, ал. 2 ДОПК, като не е декларирало предварително данни за превоз, който започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, преди започване на натоварването на транспортно средство марка RENAUT, влекач с регистрационен № B130MAU, ремарке с регистрационен № *** и водач Dragos Iulian Tobos. Прието било също, че нарушението е извършено в гр. София, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, на дата 10.04.2024 г., датата на натоварване на стоките съгласно ЧМР.

Въз основа на посочените констатации свид. Е. Р. съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН cep. AN F766019/30.04.2024 г. за нарушение по чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023г. на МФ.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 11800 (единадесет хиляди и осемстотин) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ.

Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на свидетеля Е. Р., както и писмените доказателства – Заповед №ЗМФ-1295/28.12.2023 г.; Протокол за извършена проверка № 0145159 от 15.04.2020г.; Протокол за извършена 4 проверка на СВФР при ВОД № 180603026776_1/11.04.2024 г.; ЧМР № 2665721/10.04.2024 г.; Сертификат за анализ на стоката от 10.04.2024г.; Ticket Nbr 1161; фактура № **********/10.04.2024г.; разпечатка на предварително декларирани данни с вх. №2900И0494842/11.04.2024 г.; Заповед №ЗЦУ384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Приетата за установена фактическа обстановка се установява по един категоричен и несъмнен начин от гореописаната доказателствена съвкупност, като между отделните доказателствени източници не са налице каквито и да е противоречия, които да налагат подробен анализ на доказателствата и излагане на съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

При кредитиране на всички доказателства, които са събрани в производството и неоспорени от страните и на осн. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът счита, че не се налага по-задълбочен анализ на доказателствата. В жалбата се претендира, че са били използвани негодни писмени доказателства и документи на чужд език, без да държи сметка, че това са писмените доказателства, които са издадени и представени от дружеството-жалбоподател във връзка с проверения превоз, а това, че същите са на чужд език, не ги прави негодни. Касае се за документи, които съпровождат товара, представени са от самото дружество и тяхното съдържание следва да му е известно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по 5 спазване на процесуалните правила, намира, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН), при спазване на установените срокове и ред. НП отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – съдържа описание на нарушението, мястото и датата на извършването му, посочени са нарушените законни разпоредби, като оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Съдът не констатира наличието на непълнота при излагане на фактите и обстоятелствата по случая.

Обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението, са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява то.

Наред с това е налице и съответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

Действително, както се претендира от жалбоподателя в АУАН не са точно и конкретно посочени дата и място на извършване на нарушението, но датата на нарушението несъмнено се извежда от описаните обстоятелства по извършване на същото. При това положение не е вярно твърдението, че датата на извършване на нарушението е останала неясна за жалбоподателя, с което се претендира, че е ограничено правото му на защита. Мястото на нарушението действително не е посочено в АУАН, но то също е изводимо от описаните в него обстоятелства по извършване на нарушението и в частност от описаното изпълнително деяние на същото, а именно: недеклариране на данни за превоза, което деклариране очевидно е следвало да се извърши пред органа по приходите – НАП, чието седалище е в гр. София. Именно това място на извършване на нарушението е посочено в издаденото впоследствие НП и настоящият съдебен състав приема, че това е станало на осн. чл. 53, ал. 2 ЗАНН и непосочването изрично в АУАН на гр. София, като място на извършване на нарушението по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото неговата защита в нито един момент не е била насочена към оборване или опровергаване на мястото на извършване на деянието. Такава защита освен това обичайно не се упражнява когато се касае за нарушения, извършвани чрез бездействие, какъвто е настоящият случай, доколкото е ясно, че такова нарушение се извършва на мястото, на което е било дължимо действието. Защита с оглед твърдяното място на извършване на нарушението се упражнява при нарушение, извършено с действие, като форма на изпълнително деяние, какъвто 6 настоящият случай не е. С оглед на това, съдът намира, че с начина на оформяна на процесуалните документи /АУАН и НП/ и тяхното съдържание, не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, доколкото в тях нарушението и обстоятелствата по извършването му са достатъчно ясно описани така, че за нарушителя да стане ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му.