Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 300 от 27.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно частно гражданско дело 152/2026
Вид
Определение № 300
Подписан
27.07.2026
В сила
27.07.2026
Състав
Мария Кирилова Дановска, Петър Даниелов Дамянов, Кирил Митков Димов

Цитирани разпоредби

  • чл.19, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Кърджали, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Кирил М. Димов

Петър Д. Дамянов като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20265100500152 по описа за 2026 година Постъпила е частна жалба, подадена от „С.“ ООД, чрез юрисконсулт, срещу Разпореждане, инкорпорирано Заповед за изпълнение № 371 от 14.05.2026г. по ч. гр. д. № 521/2026 г. по описа на РС - А. в частта му, с която е отхвърлено част от претендирано от заявителя вземане по подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК, относно сумите: 731,19 EUR - договорна лихва за периода от датата на сключване на договора до уведомяването за предсрочна изискуемост - от 19.05.2025 г. до 12.03.2026 г.; и 6,92 EUR - законна лихва за периода от 24.04.2026 г. до 05.05.2026г., начислена върху главницата за периода от датата на уведомяването за предсрочна изискуемост до датата на изчисляване на материалния интерес за заплащане на държавна такса - от 24.04.2026 г. до 05.05.2026 г. Искането е въззивният съд да отмени Разпореждане № 371/14.05.2026 г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 521/2026 г. на Районен съд - А. в обжалваната част и да върне делото на Районен съд - А. с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.

Жалбата е допустима и подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Заповедният съд е приел с обжалваното разпореждане, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата 731,19 EUR - договорна лихва за периода от датата на сключване на договора до уведомяването за предсрочна изискуемост - от 19.05.2025 г. до 12.03.2026 г. и за сумата 6,92 EUR - законна лихва, начислена върху главницата за периода от датата на уведомяването за предсрочна изискуемост до датата на изчисляване на материалния интерес за заплащане на държавна такса- от 24.04.2026 г. до 05.05.2026 г., се отхвърля на осн. чл.411, ал.2 т.2 от ГПК, тъй като при извършената служебна проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, съдът прави извод, 1 че договореният ГПР в размер на 62,9% изначално не отговаря на закона чл.19, ал.4 от ГПК, ограничаващ максималния размер на разходите по бързи кредити - не повече от пет пъти размера на законната лихва и всяко надвишение води до нищожност на уговорения ГПР и на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и до недействителност на договора за потребителски кредит, в който случай съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.

Настоящата съдебна инстанция споделя изложените мотиви.

Към заявлението е представен Договор за потребителски кредит № * от 18.05.2025г., по който кредиторът „С.“ ООД е отпуснал на длъжника Х.З.А. сума в размер на 4 000 лв. със задължение за връщане с възнаградителна лихва в размер на 2 404,16 лв., на 24 погасителни вноски, с краен срок за изпълнение на договора - 18.05.2027г., с посочени в договора ГПР: 62,9% и ГЛП: 35,04%.

Кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на предоставената сума в уговорения срок, поради което на 24.04.2026 г. кредиторът е уведомил длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост и е обявил кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1, т.2 и 3 от ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай от клаузите на процесния договор за потребителски кредит може да се направи извод, че искането е в противоречие със закона и се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Това е така, защото ГПР не е определен съгласно императивните изисквания на чл. 19 от ЗПК.

В конкретния договор за кредит ГПР е посочен в размер на 62, 90%, при договорна лихва в размер на 50%. При размер на законната лихва към датата на сключване на договора – 12,24% (основният лихвен процент (ОЛП) на Българската народна банка (БНБ) към 18.05.2025 г. е 2.24%). Този размер е в сила за целия месец май 2025 г. (обявен от 1 май 2025 г.). При това положение, петкратният размер на лихвата е равен на 61,20%, при което съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, явно е, че договореният размер на ГПР надвишава законоустановения такъв и е в противоречие с добрите нрави.

Впрочем, следва да се добави и, че изчислен с електронно приложение calculator.bg, при конкретните параметри на договора за кредит , размерът на ГПР е още по-висок – 63,21 %. Или, при извод, че ГПР по процесния кредит надвишава максимално предвидения в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК размер, това прави договора недействителен на това основание.

Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, че материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК. Разпоредбата на чл.411, ал.1, т.2 и 3 от ГПК е императивна, и съдът я прилага служебно; и при констатирано противоречие със закона или с добрите нрави на потребителския договор е 2 длъжен да остави заявлението без уважение.

Предвид изложеното дотук, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото на частния жалбодател не се следват деловодни разноски.

Водим от изложеното, Кърджалийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „С.“ ООД, чрез юрисконсулт, срещу Разпореждане, инкорпорирано Заповед за изпълнение № 371 от 14.05.2026г. по ч. гр. д. № 521/2026 г. по описа на РС - А. в частта му, с която е отхвърлено част от претендирано от заявителя „С.“ ООД вземане по подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК, относно сумите: 731,19 EUR договорна лихва за периода от датата на сключване на договора до уведомяването за предсрочна изискуемост - от 19.05.2025 г. до 12.03.2026 г.; и 6,92 EUR - законна лихва за периода от 24.04.2026 г. до 05.05.2026г., начислена върху главницата за периода от датата на уведомяването за предсрочна изискуемост до датата на изчисляване на материалния интерес за заплащане на държавна такса - от 24.04.2026 г. до 05.05.2026 г., като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3