Решение № 1776 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1776 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330110574 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от В. Л. А. против „АПС БЕТА България” ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми по изпълнителен лист от *** г., издаден по ч. гр. дело № *** г. по описа на ПдРС:

703,04 лв. – главница, 428,83 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2006 г. до 30.11.2009 г., 245,18 лв. – неустойка за забава за периода от 01.12.2006 г. до 30.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.06.2010 г., до окончателното плащане на сумата, както и 127,54 лв. – разноски за производството по ч. гр. дело, за събирането на която сума е образувано изп. дело № *** г. по описа на ***, с рег. № *** на КЧСИ, прехвърлено при ***, с рег. № *** на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че спрямо ищеца било проведено производство по ч.г.д. № *** г. по описа на Пловдивски районен съд, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №*** от *** г., по която бил издаден изпълнителен лист от ***г. за сумата от 703,04 лв. – главница, 428,83 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2006 г. до 30.11.2009 г., 245,18 лв. – неустойка за забава за периода от 01.12.2006 г. до 30.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.06.2010 г., до 1 окончателното плащане на сумата, както и 127,54 лв. – разноски за производството по ч. гр. дело. За събиране на посоченото вземане с молба от 11.10.2010 г. на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД било образувано изп. дело № *** г. по описа на ***, с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, впоследствие прехвърлено поради загуба на правоспособност на първия ***, с рег. № *** на *** с район на действие – Окръжен съд Пловдив, като изпълнително дело № *** г. Сочи се, че изпълнително дело № *** г. било прекратено от *** на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради настъпила перемпция. С молба от 26.01.2023 г. от ответникът – „АПС БЕТА България“ ЕООД *** образувал ново изпълнително дело №*** г., въз основа на издадения изпълнителен лист от *** г.

Легитимацията си като взискател, ответникът обосновал със споразумение за цесия между цедента *** /с предишно наименование ***/ и цесионер – „АПС БЕТА България“ ЕООД.

Според ищеца, задължението му е погасено по давност, поради бездействие на взискателя в продължение на повече от десет години след последното валидно извършено изпълнително действие. По отношение на първоначално образуваното изпълнително дело, ищецът твърди, че са направени три опита за връчване на покана за доброволно изпълнение – при първото посещение на адреса на длъжника било отразено, че не живее на адреса и останала невръчена; при втория опит за връчване, направен чрез изпращане на писмо до работодател било отбелязано, че фирмата не се помещава на адреса повече от година, поради което и тук нямало надлежно връчване, при третия опит, работодателят „*** получил книжата и запорното съощение по отношение на длъжника на 15.03.2012 г., но уведомил ***, че трудовото правоотношение с лицето е прекратено два месеца преди получаване на писмото, поради което ПДИ се считала невръчена, а запорът не произвел действие. След тези действия д о 11.10.2012 г. и след тази дата нямало поискани, нито валидно извършени изпълнителни действия, което според ищеца означавало, че е настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. На *** г. с констативен протокол *** официално констатирала, че е настъпило прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело поради непоискано предприемане на изпълнителни действия повече от две години от страна на взискателя. В акта си ***отразила, че няма връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, същевременно сочела, че последното валидно извършено действие преди настъпване на паремпцията е от *** г. /разпореждането за запор на трудовото възнаграждение/, според ищеца същото не следва да се приема за валидно извършено, тъй като към момента на получаване на съобщението правоотношенията му с този работодател били прекратени. Поради изложеното, ищецът счита, че тъй като поканата за доброволно изпълнение не била връчена, дори да има извършени изпълнителни действия, те са невалидни и на *** г. била настъпила перемпция. След прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона до момента на образуване на новото изпълнително дело № *** г. отново 2 нямало извършени изпълнителни действия. Според ищеца, дори да се приеме, че последното извършено действие е запорът на трудово възнаграждение в *** /предприет със запорно съобщение изх. № *** г./, следвало да се счита, че перемпция е настъпила на***г., от която дата до образуването на ново изпълнително дело минали 9 гидини, в които нямало предприети изпълнителни действия.

По отношение на новообразуваното изпълнително дело № *** г., ищецът твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение на *** г., в която като взискател бил вписан ответникът – „АПС БЕТА България“ ЕООД.

Поддържа, че не ставало ясно на какво основание именно това дружество е взискател по изпълнителното дело, като след нарочна справка в деловодството на *** било установено, че всички вземания по необслужвани договори за потребителски кредити на *** били цедирани на ответника. Според ищеца, взискателят не е представил на *** доказателства за надлежната си легитимация, което водело да нелегитимност на предприетите спрямо него изпълнителни действия. Сочи също така, че извършената цесия не му е съобщена нито от предишния, нито от настоящия кредитор, поради което дори да са извършени действия, прекъсващи давността, те не биха имали такъв ефект, тъй като били непротивопоставими на ищеца. Предвид изложеното, моли се да бъде уважен предявеният иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „АПС БЕТА България” ЕООД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че между ищеца и *** е възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за кредит №***вземането по който е цедирано на ответното дружество съгласно договор за цесия, подписан на *** г. Въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.*** г., по описа на Районен съд Пловдив, било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***.

Същото е прехвърлено при ***, вследствие на загубата на правоспособност на ***, под № *** г. След настъпила перемпция, делото е прекратено от ***, като „АПС БЕТА България“ ЕООД, изпратило молба за неговото преобразуване и новият номер бил №***. Твърди се, че за събиране на процесното вземане кредиторът многократно е предприемал действия по принудително изпълнение с оглед удовлетворяване на претенцията си, като до съдебния изпълнител са подавани множество молби за извършване на принудителни действия. Искането на ищеца било неоснователно. Погасителна давност не била настъпила, тъй като нямало период от 5 години, в който давността да не е била прекъсвана. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Няма спор по делото, че за процесните суми е издаден изпълнителен лист против ищеца в полза на *** по ч. гр. д. № *** г., по описа на Пловдивски районен съд, *** състав, въз основа на който е образувано изп. дело №*** г. по описа на *** с рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, прехвърлено вследствие на загубата на правоспособност на *** на *** с рег.

№ ***, с район на действие – Окръжен съд Пловдив и образувано под нов номер – *** г.; че след настъпила перемпция изп. дело № ***г. е прекратено от *** и по молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД е преобразувано под нов номер – ***г.

От представените по делото преписи от изпълнителни дела – дело № *** г. по описа на ***и дело № ***г. по описа на *** (л. 192-256 вкл.) и дело № *** г. по описа на *** (л. 62-190 вкл.) се установява, че след образуването на производство за принудително изпълнение въз основа на изпълнителния лист от ***г. по ч. гр. д. № *** г., по описа на Пловдивски районен съд, *** състав, *** е предприел по молба на взискателя*** извършване на изпълнителни действия като след проучване на имущественото състояние на длъжника е наложил запор на трудовото му възнаграждение от установените съгласно служебна справка работодатели – *** и *** Първият е получил запорното съобщение на *** г., а вторият – не е получил запорното съобщение, защото не е открит на адреса. Действително, *** е изпратило отговор по чл. 508 от ГПК до ***, като е заявило, че преди получаване на съобщението за наложения запор е прекратило трудовото правоотношение с длъжника, но изложеното не може да доведе до незачитане на ефекта на това изпълнително действие с оглед перемирането на изпълнителното дело (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК).

Тезата на ищеца в тази насока не може да се сподели. За да превенира перемпцията, изпълнителното действие, поискано от взискателя, не е нужно да е успешно. Нужно е единствено той да проявява активност в насока събирането на вземането си, което в случая е сторено.

По-нататък, съдебният изпълнител е извършил нова справка за работодател/осигурител на длъжника (л. 222 от делото) и е констатирал, че същият работи при ***, след което е пристъпил към налагане на запор на трудовото възнаграждение. Запорното съобщение е връчено на работодателя на ***г. (разписка на л. 233 от делото). От този момент изпълнителното действие се счита за извършено и от този момент следва да се брои двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Констатираната перемпция с протокол от***г. по образуваното под нов номер при*** производство за принудително изпълнение, предвид казаното, е настъпила на *** г.

Следователно, изпълнителното производство е заварено висящо от Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС и за него важи разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС – до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията, предмет на принудително изпълнение, не е текла (при зачитане на действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г.), а след тази дата давността е започнала да тече и подлежи на прекъсване с всяко надлежно 4 изпълнително действие. Петгодишният срок за погасяване на вземанията по изпълнителния лист съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да изтече най-рано на 26.06.2020 г.

На *** г. по изп. дело №*** по описа на ***е постъпила молба (л. 235 от делото), с която неучастващо по изпълнението лице – „АПС Бета България“ ООД (ответник по настоящото дело) е поискало да се наложи запор на банкови сметки на длъжника. Вярно е, че макар да няма данни нещо да е извършено от *** във връзка с тази молба, съдебната практика приема, че всяко искане на взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия съставлява проява на активност в насока събиране на вземането му и служи за прекъсване на погасителната давност.

В случая обаче е налице специфика – към датата *** г. „АПС Бета България“ ООД е нямало процесуално качество на взискател по изпълнителното дело, а договорът за цесия, по силата на която е придобило вземанията по листа, е представен на *** едва през *** г. с молбата за образуване на делото под нов номер. Именно поради това и в издаденото от съдебния изпълнител удостоверение (л. 251 от делото) не е отбелязано подаването на молбата, а единствено връщането на изпълнителния лист на „АПС Бета България“ ООД, станало също през 2023 г. Поради това следва да се приеме, че погасителната давност за вземането не е прекъсната с подаването на обсъжданата молба и към 26.06.2020 г. тя е изтекла.

Разпечатката съдържа 26 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/745ab58f-ac9c-49d6-b5d3-68c08d974cc2