Решение № 1810 от 04.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1810 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110117445 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Ж. И. Б. и Б. И. Д., в качеството им на наследници на С. И. Д., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 1 211,76 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 224,73 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г.; 33,70 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.; 9,15 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2024 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на Ж. И. Б. – 1/2, а именно: 605,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 112,36 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г.; 16,85 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.; 4,57 лв., представляваща мораторна лихва върху 1 задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2024 г. до окончателното им заплащане; по отношение на Б. И. Д. – 1/2, а именно: 605,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 112,36 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г.; 16,85 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.; 4,58 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2024 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ж. И. Б. и Б. И. Д., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Б. Б. – Х., са подали отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не се доказва да са наследници на С. Д. поради липсата на представено удостоверение за наследници на същата. Сочат, че не става ясно дали ищецът е поканил ответниците писмено да заплатят исковите суми преди предявяване на исковете. Поддържат, че тълкуването на чл. 153 от ЗЕ не води до извод, че именно собственикът на имота се явявая клиент на топлинна енергия. Допълват, че ответниците не са се подписали в приложението към протокола от общото събрание на етажната собственост. Считат, че е необходимо сключването на писмен договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, какъвто не се доказва да е налице. Оспорват доказателствената сила на представеното от ищеца извлечение от сметка, отнасящо се за аб.

№ 301800. Допълват, че общите условия, на които се позовава ищецът, следва да бъдат изрично приети от потребителите. Навеждат довод за изтекла 3-годишна погасителна давност. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „**** изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно 2 носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Най-напред от представения в заверен препис нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том III, нот. дело № 642/27.09.2000 г. (л. 10-11 от делото) се установява, че Н. И. Д. продава на съсобственика си С. И. Д. собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 32, находящ се в ****“, бл. 145, (стар бл. 39), вх. Б, ет. 2, заедно с избено помещение № 5 и 1,402 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с оглед описанието на административния адрес съдът приема, че имотът е идентичен с този, за който се отнасят исковите претенции. В случая, по делото не е представен описаният като приложение към нотариалния акт договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, вероятно легитимиращ наследодателката на страните по сделката *** И. като собственик на апартамента, поради което и след смъртта на същата на 22.12.1999 г., за който факт свидетелства представеното удостоверение за наследници № 140/01.02.2000 г. (л.

12 от делото), на основание наследствено правоприемство като негови собственици при равни квоти да се легитимират нейните наследници по закон – Н. И. Д. и С. И. Д. – страните по договора за покупко-продажба от 27.09.2000 г., но тълкувайки съдържанието на самия нотариален акт, в който изрично е отразено, че продавачът продава на съсобственика си собствената си 1/2 идеална част от имота, без да има данни трети лица също да имат права върху него, следва да се направи извод, че носител на останалата 1/2 идеална част от него е именно купувачът по сделката. Ето защо, съдът приема, че въз основа на договора за покупко-продажба от 27.09.2000 г. С. И. Д. се легитимира като изключителен собственик на процесния апартамент № 32, находящ се на адрес: ****“, бл. 145, вх. Б, ет. 2, като ставайки негов собственик тя е декларирала този факт и пред топлофикационното дружество, подавайки молба – декларация от 06.11.2001 г. (л. 14-15 от делото), с която е поискала откриване на партида на нейно име по отношение на него. Въз основа на изложеното съдът достига до правния извод относно обстоятелството, че по отношение на това лице безспорно е възникнало качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката, доколкото именно С. И. Д. се легитимира като собственик на процесния имот в рамките на исковия период, а наред с това е била и негов облигационен ползвател и е сключила нарочен договор с топлопреносното предприятие, поради което именно тя е била задължена да заплаща и начислените суми за потребената в него топлинна енергия за битови нужди. В същото време от представеното удостоверение за наследници с изх. № 490/04.04.2024 г. (л. 40 от делото) се установява, че Д. е починала на 09.01.2024 г., т. е. след края на исковия период, като от данните в документа става ясно, че семейният статут на починалото лице е „вдовица“, оставяйки за свои наследници по закон именно ответниците Ж. И. Б. и Б. И. Д., а това означава, че на основание наследствено правоприемство те са придобили по наследство правата и задълженията, които са част от наследствената маса по повод откритото на 09.01.2024 г. наследство на наследодателката им С. И. Д. при равни квоти – по 1/2 всеки – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Нещо повече, обстоятелството, че наследодателката на ответниците е била собственик на процесния имот, респ. страна по 3 облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия по отношение на него, не е изрично оспорено с отговора на исковата молба, с който е наведено единствено възражение относно начина на тълкуване на чл. 153 ЗЕ, че не е представено удостоверение за наследници, каквото е налично по делото, както и, че възникването на облигационно правоотношение е обусловено от наличието на изричен писмен договор, каквото изискване нормативната уредба в областта на енергетиката не поставя. В хипотезата на договорно обвързване, когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажна собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорно правоотношение с доставчика, в който случай законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. По императивен ред чл. 153, ал. 1 ЗЕ приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота, какъвто е настоящият случай, предвид данните по делото, че на основание наследствено правоприемство ответниците са наследници на собственика на топлоснабдения имот.