Решение № 1894 от 20.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1894 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100500664 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №664/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Х. Н. Б., ЕГН ********** и И. И. Б., ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20454 от 11.11.2025 г постановено по гр.д.№44769/24 г на СРС , 33-ти състав , с което са отхвърлени исковете на въззивниците с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу А. И. Б., ЕГН ********** и А. И.

Ю., ЕГН **********, че са собственици въз основа на придобивна давност за периода 31.08.2017 г до 29.07.2024 г /датата на исковата молба/ на притежаваните от ответниците 33,34 % ид. части от недвижим имот – апартамент № 32, находящ се в гр. София, бул.

„********, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18 108/12.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта, засягащо самостоятелния обект:

16.08.2017 г., който самостоятелен обект е разположен на етаж №9 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, със стар идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

***, под обекта: ***, над обекта: ***, заедно със съответните прилежащи части от: зимнично помещение при съседи: коридор, двор и изба на магазин и И. И., заедно с 0,749% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, отстъпено от ИК на СГНС с Решение от 23.12.1968 г. с 1 протокол № 23, статия 14 . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Повече от 30 години ищците владеят процесния апартамент , което се доказва от показанията на разпитаните пред СРС свидетели . Апартаментът е единствено жилище на въззивника И. Б. и за тетето му Д. Б. . Въззивниците са своили апартамента още преди да почине И. Б. като са демонстрирали владението си на ответниците . Ответниците трябва да докажат , че ищците са ползвали и своили целия имот, а СРС неправилно е „определил доказателствената тежест“ . Въззивниците не са получили нотариални покани от 10.10.2022 г и 05.02.2025 г , „не са се отзовали на тях“ и са продължили да владеят имота .

Въззиваемата страна А. И. Ю. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.

Въззивниците-ищци не са доказали явно и непрекъснато владение за поне 10 години върху процесния апартамент . Жилището е ползвано от Й. Б. , която притежава вещно право на ползване , а ищците живеят в имота по нейно желание и за да се грижат за нея .

Въззивниците не са демонстрирали , че владеят идеалните части на Ю. и след получаване на нотариалните покани от 10.10.2022 г и 05.02.2025 г .

Въззиваемата страна А. И. Б. Ю. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. По делото липсват доказателства въззивниците да са владели идеалните части на ответниците . За първи път във въззивната жалба се твърди , че владението на целия имот започнало преди смъртта на И. Б. , но за това няма данни по делото . СРС правилно е разпределил доказателствената тежест по отношение на доказване от въззивниците-ищци на владение върху идеалните части на ответниците . В случая липсва преобръщане на владението по отношение на съсобствениците-ответници , както и демонстриране на владение на целия имот . Не е изтекъл и 10-годишния давностен срок , а отделно има и вещно право на ползване на Й. Б. върху имота . Обитаването на имота трябва да се счита за търпими действия допуснати от ползвателя Й. Б. , а евентуално ищците са само държатели на имота .

Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивниците на 17.11.2025 г и е обжалвано в срок на 01.12.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде законосъобразната правна квалификация на предявените искове .

По делото не се спори , че процесният недвижим имот – апартамент № 32, находящ се в гр.

2

София, бул. „********, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, е придобит чрез дарение от И. Г.ев Б. от неговата майка Й. Д.

Б., както и че ищците и ответниците са наследници по закон на И. Г.ев Б.. Това се потвърждава и от приетите пред СРС писмени доказателства .

С нотариален акт № 92 том XXXIX, дело № 7682/1969 г. за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55 г от ЗПИНМ по описа на Нотариус I при Софийски народен съд, се установява, че на 19.12.1969 г. Й. Д. П. /Б./ и съпругъг й Г. И. Б. придобиват чрез покупка процесното жилище, а именно: апартамент № 32 /тридесет и втори/, находящ се в гр. София, жилищен комплекс „И. Вазов", бул. „******** /двадесет и три/, на етаж 9 /девети/.

От приетия по делото договор за доброволна делба от 12.10.1989 г. с рег. № 20553, том 12, се установява, че след смъртта на Г. И. Б., настъпила на 22.09.1978 г., е сключен договор за доброволна делба между неговите наследници: преживялата съпруга Й. Д. Б., И. Г.ев Б. - син и С.Г.Н. - дъщеря. По силата на постигната доброволна делба, Й. Д. Б. получава в дял и изключителна собственост процесното жилище: апартамент №32 /тридесет и втори/, находящ се в гр.София, жилищен комплекс „И. Вазов", бул. „******** /двадесет и три/, на етаж 9 /девети/.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 194, том LXXXVIII, дело № 17789/1993 г. по описа на I нотариус при Софийска нотариална служба, на 09.07.1993 г. Й. Д. Б. дарява на сина си И. Г.ев Б. процесното жилище, като си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот.

Според удостоверение за наследници на лицето И. Г.ев Б. с изх. № 338/19.02.2024 г. по описа на Столична община, район Триадица, от което се установява, че след смъртта му, настъпила на 31.08.2017 г., същият е оставил четирима наследници по закон: преживяла съпруга и три деца /страните по делото/ , а именно: ищцата Х. Н. Б. – съпруга , ищеца И. И. Б. – син, ответниците А. И. Б. – дъщеря и А. И. Ю. дъщеря. След смъртта на наследодателя на страните по делото, придобитият от него имот по силата на договор за дарение, се наследява от неговите наследници при правата съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, според които децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Ето защо, всеки от наследниците е придобил по ¼ част от процесния имот. Направеното от ищците твърдение за придобита от ищцата Х. Н. Б. ½ част от имота, и за придобита от всяко от трите деца по 1/6 част от имота, не съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред СРС са разпитани като свидетели Й. /Й./ Д. Б. /майка на починалия наследодател на страните по делото и лице, в полза на което е учредено вещно право на ползване върху имота/ и М.С.Б. /първа братовчедка на ищцата Х. Б./. От показанията на свидетелите се установява, че ищците Х. Б. и И. Б. живеят в процесния имот повече от 30 години, заедно с вещният ползвател на имота – свидетелката Й. /Й./ Б.. До смъртта на наследодателя на страните по делото И. Г.ев Б., последният също е живял в процесния имот . Ответниците, които са дъщери от първия брак на наследодателя И. Г.ев Б., не са посещавали процесния имот и не поддържат връзка с ищците по делото.

3

По делото са постъпили справки от Столична община относно декларирани имоти от ищците Х. Н. Б. и И. И. Б., от които се установява, че същите не са декларирали собствеността върху процесния имот. От друга страна това обстоятелство няма съществено значиние за спора .

Според СРС както ищците, така и ответниците по делото, са придобили съответните идеални части от имота вследствие наследствено правоприемство от момента на открИ.е на наследството, тоест от момента на смъртта на наследодателя /31.08.2017 г./ - чл. 1 ЗН. Едва от този момент за ищците, като съсобственици на имота, е могъл да започне да тече придобивен давностен срок относно идеалните части на ответниците и то, ако са били налице и останалите условия, предвидени в закона. В случая от приетите по делото свидетелски показания се установява, че ищците са живели в имота за период от повече от 30 години, но смъртта на наследодателя е настъпила на 31.08.2017 г., като до предявяването на исковата молба на 29.07.2024 г., а така също и до приключване на устните състезания по делото на 30.10.2025 г., е изтекъл период от време по-кратък от 10 години. В случая не може да се говори за добросъвестно владение, предвиждащо упражняване на фактическа власт в продължение на 5 години, каквото би било, когато владелецът е придобил владението върху имота на основание, годно да го направи собственик. Когато съсобственикът, който владее ид.ч. от собствеността на другия съсобственик, тъй като той знае, че тя не е негова, владението е винаги недобросъвестно. Ето защо, предявените искове следва да се отхвърлят само поради факта, че не е изтекъл изискуемият от закона 10 годишен срок, без да е необходимо да се изследват останалите елементи от фактическия състав на спорното материално право.

Според СРС за основателността на исковете следва при условията на пълно и главно доказване в хода на процеса да се установи не само, че ищците са осъществявали фактическа власт върху имота, но и че тези действия са израз на намерението им да го своят и да са били демонстрирани спрямо останалите сънаследници. Както е посочено в Решение № 145/14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/2010 г. на І г.о. на ВКС и в Определение №60378/08.11.2021 по дело №2707/2021 на ВКС, ГК, I г.о., общият принцип на справедлИ.стта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани.

Относно въпроса дали е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между съсобственици е налице трайна практика на ВКС (така напр. Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840 от 2013 г., ВКС, I г.о., решение №41/26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г. на I г.о. на ВКС; Решение №291/09.08.2010г., постановено по гр.д.№859/2009г. на ІІ г.о. на ВКС;

Решение №270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№1162/2009г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение №145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на І г.о. на ВКС; Решение №12/19.02.2014г., постановено по гр.д. №1840/2013г. на I г.о. на ВКС и др.) в смисъл, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание /в случая въз основа на наследяване/, което легитимира владелеца като владелец по отношение само на своята идеална част и държател по отношение на идеалните 4 части на останалите съсобственици и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение, само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си. В същия смисъл е и Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, според което, след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такива и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, собственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането си във владение. Тези действия следва да са такива, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.