Решение № 112 от 23.04.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Разлог, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Гр. дело № 20211240101618 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила ИМ от П.Н.Ц., ЕГН*, от г.Б., у.„Б.И.“№4, ч/з адв. М.П. от САК, против К.Й.П., ЕГН*, от г.Р., у.„Ч.р.“№50. Ищецът претендира заплащане на сума от 250.00 лв., за обезщетение по чл.45, ал.1, вр. с чл.52 от ЗЗД, за причинени неимуществени вреди – уронване на личния и професионален авторитет, нанесен психологически и физически дискомфорт, вследствие на клеветническа информация. С ИМ ищецът претендира и сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че към датата на подаване на иска е хотелски управител на ап. х-л „Б.б.“, в г.Р., м. И.. Сочи се, че ответницата е била служител на ”Б.Д.М.”ЕООД - дружеството, което стопанисва х.к. на длъжност ръководител фронт-офис до м.01.2021 г. Твърди се, че в месеците преди прекратяване на нейното трудово правоотношение, ответницата К.П. е направила различни клеветнически твърдения относно дейността на ищцата и липсата на професионализъм, както пред колеги на двете страни в настоящето производство, така и пред Хелън Микалеф - роднина на действителните собственици на дружеството, гражданин на Малта в комуникация по Фейсбук. Твърденията са били, че П.Ц. е присвоявала средства на дружеството, като е променяла начина на плащане на гостите на хотела от плащане в брой на такова по банков път. Посочен е конкретен случай извършен на 17.01.2021 г.

Релевира се в ИМ, че по този начин според ответницата, ищцата Ц. била присвояла средства на дружеството. Отделно от горното, се твърди че ответницата е направила и твърдения, че близки на П.Ц. са отсядали в хотела без да заплащат дължимите такси за настаняване.

Направено било внушение, че действията на Ц. са извършвани със знанието на/или прикривани от счетоводителя на дружеството Е.Б. Твърди се в ИМ, че комуникацията с роднината на действителните собственици на дружеството-собственик се състояла в края на м.01.2021 г. и началото на м.02.2021 г. Сочи се, че случаят бил предизвикал голямо безпокойство в собствениците на дружеството и по този повод са били проведени разговори м/у управителя за Б.К.Г. и собствениците на дружеството-майка „Б.П.Д.Л.“. Вследствие на отправените твърдения са извършени множество проверки от страна на управителя на дружеството К.Г. Изпратени са данни на финансовия директор на дружеството-майка в М. Д.К.. Също така е наета външна счетоводна къща, която е извършила анализ, както на конкретните твърдения, така и на общата финансова-отчетна дейност на дружеството. Сочи се, че всичко това е довело до загуба на доверие на собствениците на дружеството и работодатели на ищцата към нея. През няколкото месеца на детайлни проверки тя е изпитвала силно притеснение да не загуби своята работа. Била е множество пъти разпитвана 1 от различни лица за начина на нейната работа и дали е присвояла средства на дружеството.

Твърди се в исковата молба, че всичко това е довело до сериозен стрес, загуба на спокойствие и сън. С действията си ответницата е предизвикала безпрецедентна ситуация, при която се е стигнало до уронване на личния и професионален авторитет на ищцата, нанесен психологически и физически дискомфорт, претърпени вследствие на клеветническа информация, изнесена пред колеги на двете страни и в онлайн комуникация с роднина на един от действителните собственици на дружеството. С депозираната ИМ се претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответницата по иска, с който се твърди, че изнесеното в ИМ не отговаря на фактическото положение. Оспорват се изцяло направените твърдения в обстоятелствената й част. Оспорват се твърденията в ИМ, че ответницата е работила в ищцовото дружество до края на м.01.2021 г.

Оспорват се твърденията, че в периода - края на м.01.2021 г. и началото на м.02.2021 г.

(време, в което ответницата не е била на работа в дружеството), е комуникирала със собствениците на дружеството. Сочи се, че твърденията не са подкрепени с никакви писмени доказателства.

Твърди се в отговора, че ищцата не сочи конкретни доказателства за изречените от ответницата думи, но в същото време прилага Счетоводен доклад от извършвана ревизия в счетоводството на дружеството, който бил установявал именно тези твърдение, че има неизплатени суми за осъществен престой.

Релевира се в отговора, че ответницата нямала нищо общо с извършваните проверки в счетоводството на дружеството и смятала, че това са съвсем нормални неща, да се извършват периодични проверки от собствениците в собственото им счетоводство и собствения им търговски обект. В тази вр. се излагат съображения, че ответницата не може да имам отношение по въпроса, кой какви обяснения, пред кого и в каква връзка ги е давал, още по малко, че някой се е почувствай неудобно в тази вр. или му е уронен престижа.

Твърди, че не е извършила твърдяното в ИМ и не е причинител на претендираната вреда.

По тази причина не дължи плащане. В този смисъл, претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

При условията на пълно и главно доказване, не се посочват, а и не се въвеждат доказателства, от които може да се направи извод, че ответницата е изрекла сочените в ИМ клеветнически твърдения. В хода на съд. следствие от страна на ищцата не са представени никакви доказателства. От страна на ответницата, са представени и приети по делото доказателства, от които е видно, че същата е работила до 01.04.2020 г. в дружеството „...П.И.“ЕООД, което след извършена справка в търг. регистър се установява, че е собственост на „Д.И.Л.,“ – чуждестранно ЮЛ, регистрирано в М.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства, при режим на довеждане по двама свидетели за всяка от страните. В хода на съд. следствие, въпреки редовното призоваване и на двете страни, от страна на ищеца такива не бяха доведени, не бяха направени и нови доказателствени искания. От страна на ответника е доведен за разпит само един свидетел, който е съпруг на ответницата П., като същия твърди, че съпругата му е работила с ищцата до края на м.03.2020 г. Сочи, че докато двете са работили заедно, са имали приятелски отношения, не са имали караници, разправии. Твърди, че един от собствениците почти ежемесечно е идвал в собствения му хотел и по този повод се познавал с целия персонал. Посочва, че след като съпругата му е получила ИМ, била шокирана, тъй като се разделила с фирмата съвсем нормално.

В ИМ процесните изрази са квалифицирани от ищцата и като клеветнически. Легална дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК, съгласно която клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление.

Към ИМ е приложен и като доказателство по делото е приет Счет. доклад от 22.04.2021 г., 2 изготвен от счетоводна къща „Ф.“ООД, касаеш всички счетоводни справки, счетоводни регистри, и първични счетоводни документи на процесното дружество „Болкан Джуъл Мениджмънт” ЕООД, за периода от месец декември на 2020 г. до месец март на 2021 г.

Видно от доклада, в същия са обективирани следните специфични констатации:

„През системата C. е направена резервация на името на г-н М.В. от 21.02.2021 г. за сума от 202.54 лв. Тази сума към момента на проверката все още не беше постъпила по сметката на Дружеството. В хода на последващата проверка, гл. счетоводител на Дружеството - г-н Е.Б. - предприе необходимите действия за събиране на сумата и ни предостави копие от вносна бележка с дата 31.03.2021 г., с която същата сума е постъпила в банковата сметка на Дружеството“.

„През с-мата C. е направена резервация на името на г-жа М.В. от 10.01.2021 г. за сума от 234.36 лв. Тази сума към момента на проверката все още не беше постъпила по сметката на Дружеството. В хода на последващата проверка, гл. счетоводител на Дружеството - г-н Е.Б. - предприе необходимите действия за събиране на сумата и ни предостави копие от вносна бележка с дата 31.03.2021 г., с която същата сума е постъпила в банковата сметка на Дружеството“.

„Издадена е ф-ра на името на г-н Ю.П., от 900.00 лв., в която е записано, че е разплатена по банков път. Всъщност тази ф-ра е разплатена в брой на 17.01.2021 г. с приходен касов ордер №2. Същата сума на същата дата е изразходвана за възнагражденията на обслужващия персонал (за заплати на камериерките), който разход е документиран с разходен касов ордер №5 от 17.01.2021 г. и е издаден на името на г-жа Л.Т.. Въпросните приходен и разходен касови ордери са намерили отражение в касовата книга на хотела за м.01.2021 г“.

„Всички останали резервации/осъществени нощувки съответстват на издадените ф-ри, осчетоводените приходи и постъпилите плащания“.

„Към 12.04.2021 г. няма несъбрани вземания от клиенти по всички ф-ри, издадени към 31.03.2021 г.“

Обективираните в доклада специфични констатации, допълнително разколебават релевираните в ИМ твърдения.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Правното основание на предявения иск е чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД. Непозволеното увреждане е сложен юрид. състав, елементите на който са: деяние (действие или бездействие); противоправност на деянието; вина на дееца; вреда имуществена (под формата на претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени (морални) вреди; причинна връзка м/у виновното и противоправно деяние и причинената вреда (вредите трябва да са „пряка и непосредствена последица от увреждането“ (чл.51, ал.1 от ЗЗД), и вина, за която е въведена законова презумпция. Посочените предпоставки следва да бъдат кумулативно налице, за да се приеме, че исковата претенция е основателна.

Предявеният иск е допустим. При преценка по същество, извършена въз основа на събраните по делото доказателства, относими към претенцията на ищеца, съдът намира иска за недоказан и неоснователен. Това е така, т.к. при гореизложената фактическа обстановка не се установи по категоричен и несъмнен начин, че ответницата е извършила деликта.

Сочените от ищцата твърдения и приложения към ИМ Счетоводен доклад, са непоследователни и вътрешно противоречиви. Твърденията на ищцата се разколебават и от проведеното от ответницата насрещно доказване, в рамките на което се установява, че за визирания в ИМ период, ответницата не е била служител на посоченото от ищеца дружество и в този смисъл не е имало как да знае, съответно да изрече визираните в ИМ обстоятелства.

Съдът намира да отбележи, че за да е налице пълният фактически състав на деликта, следва да бъдат установени и останалите елементи, а именно: конкретни вреди, както и причинната връзка м/у тях и действията на делинквента, което в настоящият казус не беше сторено от страната носеща доказателствена тежест за това. По делото не са ангажирани никакви обективни факти, данни, доказателства, не са представени мед. документи, епикризи, амб. листи от извършени мед. прегледи, които евентуално биха установили влошаване 3 здравословното състояние на ищцата ч/з твърдения за нанесен „психологически и физически дискомфорт“. Липсват доказателства за вида и х-ра на причинените на ищцата неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно константната съд. практика, справедливостта не е абстрактна или субективна категория. Във всеки случай преценката следва да се основава на обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за р-ра на вредите, като например продължителността на негативното емоционално състояние, интензитета, различните форми на проявления и др. Справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице страдания и неудобства емоционални, физически и психически сътресения, които намират отражение в/у психиката му, в/у личния живот, професионалния авторитет, създават социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост биха представлявали конкретните неимуществени вреди. Поради това твърдените обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за р-ра на вредите, следва да бъдат безспорно установени, което не беше сторено в настоящото производство от ищцата, чиято е доказателствената тежест.