Определение № 13966 от 09.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13966 гр. С., 09.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110153612 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 03.02.2026 г. депозирана от „..“ ЕООД против „.“ ЕООД. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, п.ди което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника „..“ ЕООД, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС в размер на сумата 0.77 евро.

При неизпълнение на указанията на съда в срок сумата ще бъде събрана по реда на чл.77 ГПК.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 19.05.2026 г. от 10.50 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отгов. на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно 1 основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер 9 399,38 евро (18 383,58 лева), представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни и инсталационни работи – доставка и монтаж на електронна система за контрол на достъп и отчитане на работно време, по фактура № 2132/05.06.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 01.12.2025 г. до окончателно плащане на вземането, както и сумата в размер на 1352,31 евро (2644,89 лева), представляваща м.торна лихва за забава за периода от 14.11.2024 г. до 28.11.2025 г.

Ищецът „..“ ЕООД твърди, че между него и ответното дружество „.“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по повод възлагане на изработка, свързана с доставка и монтаж на електронна система за контрол на достъп и отчитане на работното време в офиса на ответника, находящ се в сградата на . „Г.“ на ул. „.“ . в гр. С.. Сочи, че през месец февруари 2024 г. представители на ответното дружество са се свързали с него с искане да бъде изградена такава система, като на 12.02.2024 г. ищецът е представил на управителя на ответника оферта за доставка и монтаж. Поддържа, че след изтичане на няколко седмици от страна на ответника е било заявено, че офертата се приема и на ищеца се възлага изпълнението на дейностите, като страните не са сключили писмен договор, а са действали на основата на неформално постигнато съгласие, обусловено и от предходни контакти между тях. Ищецът излага, че след възлагането е поръчал необходимите компоненти за системата, като в началото на месец юни 2024 г. негови служители са извършили необходимите строително-монтажни и инсталационни дейности, включително полагане на кабели, монтаж на контролер и модули за врати, настройка на софтуера и пускане в експлоатация на системата, която е започнала да функционира нормално. Поддържа, че извършената работа е била приета от представител на ответника без възражения, като за това е бил съставен и подписан предавателно-приемателен протокол от 05.06.2024 г., удостоверяващ завършването и приемането на работата. Сочи, че непосредствено след това същият протокол, заедно с приетата оферта и данни за фактуриране, е бил изпратен от служител на ответника на счетоводството на ищеца.Ищецът твърди, че въз основа на извършената и приета работа е издал фактура № **********/05.06.2024 г., която е изпратена на ответника, като първоначално е била направена забележка относно неправилно изписване на материално отговорно лице, п.ди което е била издадена коригирана фактура с посочване на новия управител на дружеството. Въпреки това плащане не е било извършено. Подчертава се, че след издаването на фактурата ищецът многократно е напомнял на представители на ответника за неизпълненото задължение, включително чрез електронна кореспонденция от месец юли 2024 г., както и чрез последващи напомняния през месец октомври 2024 г., но без резултат. Излага се, че на 14.11.2024 г. е била отправена и официална писмена покана за плащане, след която също не е последвало изпълнение. Ищецът сочи още, че въпреки неизпълнението от страна на ответника, последният продължава да използва изградената и въведена в експлоатация система, без да е заплатил дължимото възнаграждение. С оглед на изложеното поддържа, че за него е възникнало вземане за възнаграждение по договор за изработка на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, както и че ответникът е изпаднал в забава, п.ди 2 което дължи и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 18 383,58 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършените и приети строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава за посочения период, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, като излага възражения както относно възникването на твърдяното облигационно правоотношение, така и относно наличието на задължение за заплащане на претендираната сума. Ответникът поддържа, че между страните не е възникнало валидно договорно правоотношение, тъй като не е налице съгласие за сключване на договор за изработка. Сочи, че не е възлагал на ищеца извършването на дейности по доставка и монтаж на система за контрол на достъп, както и че не е приемал представената от ищеца оферта от 12.02.2024 г., п.ди което липсва изразено волеизявление за обвързване. Поддържа, че не е постигнато съгласие относно съществените елементи на догов., включително предмет и цена, п.ди което не може да се приеме, че е налице договор за изработка. Ответникът оспорва твърдението, че е налице възлагане на работа, като поддържа, че евентуално извършените от ищеца дейности са осъществени без правно основание и без негово съгласие, п.ди което не п.ждат задължение за заплащане. В тази връзка счита, че самото извършване на определени действия от страна на ищеца не е достатъчно, за да възникне задължение за възнаграждение при липса на валидно възлагане.

Оспорва се и твърдението за приемане на извършената работа, като се поддържа, че представеният предавателно-приемателен протокол не доказва възникване на договорно правоотношение, нито наличие на задължение за плащане. Ответникът излага, че подписването на подобен документ от лице, което не е надлежно упълномощено, не може да обвърже дружеството. Ответникът оспорва и доказателствената стойност на представената фактура, като поддържа, че същата не създава сама по себе си задължение за плащане. Сочи, че получаването на фактура от служител на дружеството не означава, че същата е призната или приета, доколкото плащанията в дружеството се извършват след вътрешна проверка и одобрение от компетентни лица, каквито в случая не са налице. Поддържа, че липсват основания за осчетоводяване и плащане на процесната фактура. Оспорва получаването на поканата за плащане, като поддържа, че не е надлежно уведомен за настъпването на изискуемостта на вземането и изпадането в забава.С оглед на изложеното поддържа, че ищецът не е доказал наличието на валидно възникнало задължение за плащане, нито неговия размер и изискуемост, п.ди което предявеният главен иск се явява неоснователен.

Оттук прави извод, че и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава е неоснователен, доколкото същият предполага наличие на главно задължение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е да докаже наличието на валидно сключен договор за изработка между страните /отправяне 3 на оферта от ищеца и приемане на офертата от ответника, т.е постигане на съгласие между страните за основните параметри на догов./, по който е изпълнил качествено всички поети от него задължения /т.е че е доставил и монтирал електронна система за контрол на достъп и отчитане на работното време на ответника/, че работата му е приета от ответното дружество, както и размерът на претендираното от него възнаграждение.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже заплащане на възнаграждение за извършената работа или че представляващият дружеството се е противопоставил по смисъла на чл.301 ТЗ на извършеното от ищеца, за което обстоятелство не се излагат твърдения и не са ангажирани доказателства.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава чрез отправяне на покана и размера на обезщетението за забава.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане своевременно, за което не са ангажирани доказателства.

На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните са били водени преговори за възможност за изграждане на система за контрол на достъп в офиси на ответника в гр.С., „. Г.“ на ул. „.“ .; че ищецът е изпълнил монтажни работи на обекта на ответника; че фактура от 05.06.2024г е била получена от Камен Купенов – служител на ответното дружество и препратена до финансовия отдел на ответника, както и че протокол №3/05.06.2024г е подписан от служител на ответника.

УКАЗВА на ответника, че следва най-късно в първото по делото съдебно заседание да заяви изрично дали оспорва извършването на процесните дейности по доставка и монтаж на системата, като при неизразяване на становище съдът ще прецени поведението му съобразно чл. 146 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4