Решение № 2392 от 31.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2392 гр. София, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20221100100759 по описа за 2022 година

Предяв eн е от С. С. Г. против против „ЗАД “ОЗК- З.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищцата твърди, че пострадала на 19.04.2017 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на т.а „Шевролет Спарк“ с рег. № ******* – К.Д. К., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”. Поддържа, че при катасатрофата получила телесни повреди, от които претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв./допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 07.10.2021 г., проведено пред Софийски районен съд/. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размера на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: оспорва твърденията, че поведението на сочения деликвент е било виновно и противоправно; оспорва механизма на настъпване на катастрофата; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и вредите; оспорва размера на иска; поддържа възражение за съричиняване на вредите от ищцата, която навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа, като се движела неправилно по него – на необозначено за целта място и по начин, при който пресичането не било безопасно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди:

За да бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;

2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.

1

Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на т.а „Шевролет Спарк“ с рег. № ******* е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което се установява и от служебно извършена от съда справка на официалния сайт на Гаранционния фонд.

От заключението на автотехническата експертиза , което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 19.04.2017г., около 08.30 часа т.а „ Шевролет Спарк“ с рег. № ******* се е движел по бул.“Андрей Схаров“ с посока от ул.“Методи Андонов“ към бул.“Александър Марлинов“ и в района на пешеходна пътека при спирка МГТ № 0245, бл.66, „Младост 1“ водачът не е пропуснал С.Г., която е пресичала пешеходната пътека отдясно наляво, в резултат на което е настъпило пътно-транспортното произшествие. От приложените по делото доказателства не може да се определи точната скорост на движение на лекия автомобил към момента и преди настъпване на произшествието. Като се вземат предвид деформациите по превозното средство /деформиран преден ляв калник, без достигане на главата на водача до челното стъкло или колонката на лекия автомобил/, най-вероятната скорост на движение в момента на удара е била не повече от 30 км/час. Ударът е реализиран по дължината на пътното платно на бул. „Андрей Сахаров“ в района на пешеходната пътека при спирка МГТ № *******“.

Експертът не може да установи точното място на удара по широчина на пътното платно, тъй като няма данни, въз основа на които да го определи. Ако лекият автомобил се е движел в дясната пътна лента – ударът е настъпил на около 2.85 метра в ляво от десния край на пътното платно. Ако автомобилът се е движил в лявата пътна лента – ударът е настъпил на около 6.20 метра в ляво от десния край на пътното платно. Опасната зона за спиране е била 15.05 м. Ако ударът е настъпил в дясната лента, катастрофата е била предотвратима от водача, при скорост от 30 км/час и бавен, спокоен ход на пешеходката, но ако пешеходката се е движела с бърз ход или е бягала - ударът е бил непредотратим за водача. Ако ударът е настъпил в лявата лента - той е бил предотратим за водача, при скорост на движение от 30 км/час и бавен, спокоен ход или бърз ход, или „спокойно бягане на пешеходката“, но при „бързо бягане на пешеходката“ ударът е бил непредотвратим за водача. В случай, че пешеходката е погледнала наляво, тя е имала възможност да възприеме приближаващия т.а „Шевролет Спарк“. Пешеходката е имала възможност да предотврати произшествието, ако е изчакала преминаването на т.а „Шевролет Спарк“. Към момента на настъпване на катастрофата пешеходката е пресичала обозначено за целта място - пешеходна пътека.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че по делото няма данни за препятствие, което да ограничава видимостта на водача, но на това място винаги има спрели коли отдясно. При липса на препятствие пешеходката може да се възприеме от голямо разстояние, но не е ясно какво е било поведението й, а това обстоятелство е от значение, за да се прецени дали водачът е могъл да предотврати удара. Ако пешеходката е спряла на пешеходната пътека, тя е била видим за водача.

При различните скорости на движение на пешеходката, има различно отстояние от лекия автомобил, но опасната зона за спиране е една и съща.

В своите показания св.К./водач на процесния автомобил/ заявява, че през м.април 2017 г. карала автомобила си в посока бул.“Александър Малинов“. Пътното платно се състоятело от две ленти за движение в една посока, като винаги имало спрели коли вдясно на платното. Тя била в най-лявата лента, по средата, в другата лента имало други коли. Отдясно се движела много бързо друга кола и свидетелката нямала видимост към тротоара, защото там встрани имало спрели коли – те били спрели преди и след пешеходната пътека. Наближавайки пътеката, свидетелката карала с 30 км/час, тъй като в 8.00 часа не можело да се кара с по-висока скорост, движението било натоварено. Колата, която се движела вдясно, я изпреварила непосредствено преди пешеходната пътеката .В този момент ищцата изскочила пред управлявания от свидетелката автомобил, тя тичала. Св.К. нямала видимост към пешеходката, видяла я едва когато излязла пред нея. Всички ленти били заети от коли, движението било натоварено. След като колата от средната лента лента преминала по пешеходната пътека, ищцата изтичала след нея. Свидетелката завъртяла волана надясно и се надявала да се разминат, но при извъртането лявата част на колата докоснала левия крак на пешеходката. Тя загубила равновесие и паднала, като си ударила главата. Свидетелката се уплашила, веднага слязла от колата и се приближила до пострадалата. Тя имала кръв по главата, 2 но била в съзнание, двете говорили, ищцата била адекватна. Свидетелката по-късно разбрала, че пострадал и глезенът на ищцата. Дошла линейка и откарала пешеходката в болница. Свидетелката също отишла в болницата, говорила с лекуващия лекар – казал й, че правят изследвания на пострадалата, поради което не могла да я види, обяснили й само, че всичко е нормално. След това свидетелката се обаждала на пострадалата, ходила у тях. Кракът й бил гипсиран, имала травма на главата. През м.юни ищцата успяла да се възстанови и отишла на конференция в Лисабон.

Катастрофата настъпила върху пешеходната пътека. Следващият автомобил спрял преди пешеходата пътека.

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение от 19.04.2017 г., в който е описано следното нарушение: На 19.04.2017 г., около 08.30 часа, в гр.София К.Д. К. е управлявала товарен автомобил “Шевролет Спарк“ с рег. № ******* по ул. „Андрей Сахаров“ с посока на движение от ул.“Методи Андонов“ към бул. „Ал.Малинов“ и на пешеходната пътека в района на спирка МГТ № 0245, *******“ не е пропуснала пресичащата по нея отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка С. С. Г., в резултат на което е настъпило пътно-транспортно произшествие, с което е нарушила чл.119, ал.1 от ЗДвП. Водачът на процесния автомобил – К.Д. К. е подписала акта за установяване на нарушение без възражения.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са изслушани две медицински експертизи – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице - съдебен лекар и медицинска експертиза, изготвена от вещо лице - специалист по образна диагностика, както и са събрани гласни доказателствени средства.

Според заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице - съдебен лекар, при катастрофата ищцата е получила следните телесни повреди: 1/травма на главата – отляво, изразила се в мозъчно сътресение, контузия и разкъсно - контузна рана на главата, теменно-слепоочно отляво /с хипергранулация на раната, тип „чуждо тяло“/; 2/травма на гръдния кош – отляво, изразила се в счупване на едно ребро/7-мото/ отляво; 3/травма на левия крак и лявата ръка, изразили се в счупване на външния глезен на левия крак и охлузване на дланта на лявата ръка. Проведено е било специализирано болнично-амбулаторно лечение на мозъчното сътресение и церебрастеничния синдром чрез вливания и церебропротектори, и на счупеното ребро, чрез обезболяващи, при необходимост. Проведено е било амбулаторно лечение на раната на главата и хипергранулацията, тип „чуждо тяло“, чрез хирургически шев и екстракция, предписани са били и обезболяващи медикаменти. Счупеният глезен е лекуван чрез поставяне на гипсова имобилизация и обезболяващи. Вещото лице е посочило, че, според медицинската документация, са настъпили следните усложнения: на мозъчното сътресение – церебрастенен синдром /световъртеж, залитане, гадене/. За тези оплаквания ищцата е лекувана медикаментозно. Периодът на неврастенни оплаквания може да продължи месеци /в зависимост от тежестта на мозъчното сътресение и индивидуалната насоченост/ - 1.5 до 2 месеца. Разкъсно-контузната рана на главата е лекувана хирургично с екстракция/изваждане/ на внедрени косми от раната и медикаментозно с „Йодасепт гел“. Мозъчното сътресение, разкъсно-контузната рана на главата и счупването на седмото ребро са довели до временно разстройство на здравето на ищцата, неопасно за живота – за около 3 седмици - за мозъчното сътресение; около 2 седмици за раната и счупеното ребро.

Счупването на глезена на левия крак е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период, повече от 30 дни - за около 1 - 1.5 месеца. Контузията на главата и охлузването на дланта на лявата ръка са причинили на ищцата болка и страдание за около 1 седмица. Всички травматични увреждания са били съпроводени с болка, по-интензивна през първите две седмици от лечението.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че изводите си е направило въз основа на изследванията, извършени при постъпването на ищцата в болница, непосредствено след катастрофата. По делото е представено и рентгеново изследване, извършено по-късно - на 08.06.2017 г., според което ищцата има фрактури на 5, 6 и 7 ребра, но от това образно изследване не може да се установи давността на посочените травми, поради което вещото лице не е приело, че счупванията на 5 и 6 ребро са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Експертът разяснява, че счупването на ребра се установява към момента на инцидента. Възможно е да има съмнение дали е счупено или е пукнато ребро, но винаги счупването на кост, ако има таково, се 3 диагностицира към датата на инцидента. Няма данни ищцата да е имала пълна загуба на съзнание, което състояние да е причинило временна опасност за живота й. Вещото лице заявява, че ако е пострадалата е имала загуба на съзнание, то вероятно се касае за степенна промяна на съзнанието, която не променя квалификацията на увреждането. По данни от изследваните документи, мозъчното сътресение, получено от Г., е било съпроводено със зашеметяване, а не с пълна загуба на съзнание.