Присъда № 5 от 27.02.2024, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 5 от 27.02.2024 г. по НОХД № 485/2023 г. на Окръжен съд-С.

ОП-С. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П. Х. П. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл.4, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 28.07.2022 г. на път SLV 1112, километър 16, между селата Б. и С., обл. С., при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „М.“ с ДК № ......., нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДвП-„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението „ и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С., ЕГН **********, като след деянието е избягал от местопроизшествието.

В срока по чл.77, ал.3 от НПК преди започване на разпоредителното заседание искане за конституиране като частни обвинители са направили пострадалите лица Ц. Д. С. и Н. Ц. С., които съобразно Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г. и Тълкувателно решение №1 / 2018 г. по тълкувателно дело от 2016 г. на ВКС, попадат в кръга на лицата, материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък и да се конституират като частни обвинители, доколкото предпоставките за допускане на пострадалия до участие в качеството на граждански ищец и частен обвинител са едни и същи - понесли са вреди от престъплението, представляващи пряк и непосредствен резултат от него.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-С. поддържа повдигнатото обвинение. Намира за безспорно установено по делото, че подсъдимият е осъществил престъпния състав, за който е привлечен към наказателна отговорност. Отчита настъпилата промяна на санкцията в разпоредбата на чл.343, ал.3, б.“б“ от НК с ДВ бр.67 от 2023 г / минималният размер на наказанието е завишен от три на пет години лишаване от свобода/, като счита, че съобразно чл.2, ал.2 от НПК спрямо дееца следва да се приложи по-благоприятния закон, а именно този, действащ към датата на престъпното деяние. В този смисъл предлага на подсъдимия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години, като подчертава, че не са налице отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства. На основание чл.343г от НК предлага още подс. П. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години, а след влизане на 1 присъдата в сила моторното превозно средство и велосипедът да бъдат върнати на собствениците им. Предлага още останалите веществени доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

Повереникът на частните обвинители - адв. Б. заявява, че в хода на съдебното производството по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение от ОП - С.. Счита, че писмените и гласните доказателствени средства са в една симбиоза и подкрепят изцяло изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. Намира, че безспорно е налице квалифициращият признак-бягство от местопроизшествието, установен както чрез свидетелските показания, така и от обясненията на подсъдимия. В пледоарията си повереникът изразява несъгласие със становището на представителя на държавното обвинение, а именно, че не са констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка повереникът се позовава на материалите от досъдебното производство, касаещи наложени на подсъдимия административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Като второ отегчаващо отговорността обстоятелство адв. Б. сочи неоказването на помощ на пострадалото лице от подсъдимия П.. При определяне какво наказание следва да бъде наложено на подсъдимия, според повереника, не следва да се дава превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а да бъде постигнат относителен баланс в посока на превес към отегчаващите обстоятелства, т.е. наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде определено в размер около средния размероколо 9 години. По отношение на приложението на нормата на чл.49, ал.2 от НК, кумулативно налаганото наказание лишаване от право да управлява МПС наред с наказанието лишаване от свобода, се претендира да бъде с още 3 години. Претендират се направените разноски пред съдебната инстанция, Частният обвинител се присъединява към становището на повереника си.

Защитникът на подсъдимия П. адв. И. И. не споделя заявеното от повереника на частното обвинение. Не оспорва, че подсъдимият е напуснал местопроизшествието, но не с цел да се укрие, а поради „пресилна“ уплаха и смущение. Счита, че следва да се отчете и поведението на пострадалото лице в качеството му на участник в движението на пътя. Позовава се на разпоредбата на чл.80 от ЗДвП и произтичащото от нея задължение водачите на велосипеди във вечерни условия и намалена видимост да носят светлоотразителна жилетка. Считам, че съдът следва да приеме, че като смекчаващо отговорността обстоятелство съдействието на подсъдимия на разследващите органи. Относно административните нарушения, за които е наказан подсъдимия, сочи, че чрез нито едно от тях не са били застрашени живота и здравето на други участници в движението на пътя. Поставя акцент и върху обстоятелството, че подсъдимият се е движил по извънградски път с 63 км/ч , при разрешена скорост от 90 км/ч, съгласно ЗДвП. Счита, че 2 пострадалият е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на ПТП- движил се е в тъмната част на денонощието по извънградски път без светлоотразителна жилетка, с висока концентрация на алкохол в кръвта, управлявал велосипеда на пътното платно при наличие на банкет. Предлага на съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, ако съдът признае подсъдимия за виновен, моли да бъде наложено наказание в минимален размер, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК. Счита, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства: трудова ангажираност, чисто съдебно минало, искрени съжаления за стореното, грижа за родителите си, непосредствено след произшествието подсъдимият съобщил на държавен орган на власт, високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от велосипедиста.

Вторият защитник на подсъдимото лице-адв. Д. И. в пледоарията си заявява, че действително в хода на производството е установено, че подзащитният му е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Изразява несъгласие, че разкрИ.ето на престъплението се дължи изцяло на бързите и своевременни действия на органите на полицията.

Обръща внимание на факта, че подзащитният му се е обадил на кмета на селото, с което го е уведомил, че е извършил нещо нередно. Счита, че ако подсъдимият е имал намерение да се укрие би се прибрал вкъщи и да не би уведомил никого. Солидаризира се с изявлението на адв. И. И., че подсъдимият е напуснал местопроизшествието не за да се укрие, а поради настъпили страх, уплаха, стрес, които счита, че са една напълно нормална реакция на човек, който „за първи път се сблъсква с нещо такова“. Намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: поведението на велосипедиста, изразяващо се в движение в извъннаселено място в тъмната част на денонощието под въздействието на алкохол и без светлоотразителна жилетка, искреното съжаление на подсъдимия за стореното, съдействието му в хода на досъдебното производство, трудовата му заетост, полаганите от него грижи за семейството му. Предлага на съда да определи наказание „Лишаване от свобода“ под предвидения в закона минимум, прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК и чл.66, ал.1 от НК.

Относно разпоредбата на чл.343г от НК на съда е предложено да лиши подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок, не подълъг от три години.

Подсъдимият се присъединява към позицията на своите защитници.

Изразява съжаление за стореното.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Х. П. живее в с. Ч., обл. С. с майка си - свидетелката С.

Ш. и притежава лек автомобил „М.“ с ДК № ***, закупен на 30.06.2022 год.

От 21.08.2023 г. работи като общ работник в „Палиррия-Б.“ ЕАД, гр. Н.З..

3

Преди това е бил наеман като общ работник за определена работа в кметството на селото.

Около полунощ на 28.07.2022 год. подсъдимият се прибирал сам с автомобила си от гр. С., където бил през деня във връзка с лични ангажименти. Тръгнал да се прибира към с. Ч. по главния път С. - Казанлък, от който слязъл на пътния възел за с. Б..

Приблизително по същото време от с. С. за с. Б., където живеел с майка си и брат си, тръгнал да се прибира постр. С. С.. Пострадалият гостувал на братовчед си - свид. Н. С. в с. С.. Постр. С. употребил алкохол. Малко преди полунощ тръгнал към с. Б., управлявайки велосипед, собственост на брат му свид. Ц. С..

На около 100 м. от кръстовището, където се включил на второстепенния път С. - Б., подсъдимият, движейки се на къси светлини, блъснал движещия се пред него в същата посока постр. С.. Подсъдимият усетил удара, още повече, че тялото на пострадалия С., в резултат на силния удар, се блъснало в дясната част на предното панорамно стъкло на автомобила и го счупило. Въпреки това, подс. П. продължил движението си по пътя и навлязъл в с. Б.. Вече в селото, под стълб на уличното осветление, подсъдимият спрял и слязъл от автомобила, за да огледа щетите, тъй като нещо в дясната част на автомобила силно стържело. Забелязал част от предната броня да виси от автомобила, откъснал я и я захвърлил в близост до моста в началото на селото. Веднага след това продължил към с. Ч., където паркирал автомобила до дома си и се прибрал. Тогава решил, въпреки късния час, да се обади по телефона на кмета на селото - свид. Д. Д.. В телефонния разговор споделил с кмета, че малко преди с. Б. е блъснал „нещо“ на пътя, но въпреки настоятелните запитвания от страна на кмета, отрекъл да е блъснал човек. Уговорили се да отидат заедно рано сутринта на мястото на инцидента и да проверят какво се е случило.

Малко след полунощ на мястото на удара между автомобила и велосипедиста се озовал свид. Б. М.. Управлявал служебен М.робус с работници към с. О.. Пред него друг М.робус с работници бил управляван от негов колега- свид. С. К.. Излизайки от с. С., след подстанцията, забелязал спрелия М.робус на колегата си свид. К. с включени аварийни светлини.

Свид. М. спрял зад него и се приближил като в този момент видял тялото на пострадалия по средата на пътното платно. До тях спрял и друг, идващ от с.

С. автомобил, с четирима младежи, сред които и свид.Д енислав Д.. Свид. М. веднага позвънил в дежурната част на ОД на МВР - С. и съобщил за случилото се. Заявил, че пострадалият няма признаци на живот и под главата му на пътното платно се била образувала голяма локва кръв. Встрани от него се намирал велосипеда със силно деформирана задна джанта, както и части от автомобил.

За кратко време след като бил получен сигнала, на местопроизшествието пристигнал екип на КАТ - С. - свидетелите Г. Г. и В. В..

4

Свид. Г. провел разговор с кмета на с. Б.- свид. Б., който вече бил пристигнал на мястото, и от него разбрал, че пострадалият е С. С. - жител на селото.

Свид.Г. помолил свид.Б. да отиде до селото и да донесе найлон, с който да покрият трупа на пострадалия до пристигането на дежурната група. Кметът се върнал след няколко минути и уведомил служителите на КАТ, че при влизането си в селото забелязал разхвърляни части от лек автомобил. Свид. Г. качил кмета на с.Б. - свид. Б. в служебния автомобил и потеглили за селото.

Пристигайки в с. Б., до стълб от уличното осветление, свид. Г. действително забелязал разпръснати части от автомобил. Сравнявайки цвета им с тези на намерените на местопроизшествието, установили, че са от един автомобил.