Решение № 4 от 06.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Александър Л. Стойчев като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000658 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТР.

Повод за започването му е изходяща от ЧСИ М. Д. с рег. № *** и район на действие този на Окръжен съд Стара Загора жалба против постановеното по т. дело № 372/2025 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение, рег. № 295 от 27.10.2025 г., с което е потвърден отказ № *** от 05.09. 2025 г. на длъжностното лице при АВ- ТРРЮЛНЦ да се впише на база запорно съобщение на ЧСИ М. Д. по изп. дело № 919/2025 г. входирано в ТРРЮЛНЦ като заявление вх.№ ***/01.09.2025 г. запор върху притежаваните от П.И.Г. дружествените дялове в „Некс Авто” ЕООД, ЕИК 208224080.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му ведно с отказа и даване на задължителни указания за извършване на вписването.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 01.09.2025 г. в 17 часа, 22 минути и 02 секунди в ТРРЮЛНЦ е отбелязано постъпването на заявление Б 5 № ***. Същото видно от сканираните документи реално представлява изпратено с писмо от ЧСИ М. Д.

1 с рег. № *** и район на действие този на Окръжен съд Стара Загора запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка.

От съдържанието му е видно, че същата е наложена с определение постановено по гр. дело № 6683/2025 г. по описа на СГС по искане на Е.б.в.р., Л., В. и С.А. С.А.Р.Л С.-Р., Л. и съставлява запор на всички притежавани от длъжника П.И.Г., ЕГН ********** 10 дружествени дяла по 1 лев от капитала на „Некс Авто” ЕООД, ЕИК 208224080 до размера на сумата от 6 074 257, 45 британски лири.

По повод на така изпратеното съобщение на 05.09.2025 г. от длъжностното лице при ТРРЮЛНЦ е отказано вписване на запора с мотиви, че към 05.09.2025 г., когато запорът се налагал П.Г. вече не бил съдружник в дружеството и не притежавал дружествени дялове от капитала му. В подкрепа на това е споменато, че към този момент той е напуснал дружеството на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ и дяловете му били поети от нов съдружник Т.П.Г..

Недоволен от този отказ е останал изпратилият запорното съобщение ЧСИ и е подал жалба до Старозагорския окръжен съд.

СзОС е приел жалбата за допустима и е разгледал същата по същество.

В мотивите по този повод е отбелязано, че длъжностното лице е следвало да впише незабавно запорът възоснова на изпратеното му на 01.09.2025 г. от ЧСИ запорно съобщение.

След анализ на представените доказателства е посочено и че то е постъпило в ТРРЮЛНЦ преди заявлението, с което е поискано вписване на нови обстоятелства по партидата на дружеството обусловени от продажбата на притежаваните от П.Г. дружествени дялове, т.е. последната е нямало как да влияе на впиването на запора.

Независимо от това отказът е потвърден с оглед на това, че евентуалното вписването на запора при отмяна на отказа няма да постигне търсения с него ефект поради това, че след вписването на обстоятелствата предмет на другото заявление П.Г. не притежава дяловете, върху които той е наложен.

Недоволна от този акт е останала ЧСИ М. Д. и е подала жалбата до ПАС за отмяна на решението и потвърдения с него отказ.

Правомощията на настоящия състав във връзка с жалбата са определени 2 в чл. 269 от ГПК. В тази норма е казано, че съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато решението е абсолютно неразбираемо.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на допустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че недопустимост е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е такава и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая произнасянето на Сз ОС е по жалба на М. Д. с рег. № *** и район на действие този на Окръжен съд Стара Загора против отказ на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ. Това съобразено с казаното по- горе налага да се даде отговор на въпроса дали тя притежава в патримониума си потестативното право да обжалва актът на длъжностното лице по регистрацията при АВ-ТРРЮЛНЦ.

По този повод е нужно да се спомене, че изпратеното от ЧСИ съобщение до ТРРЮЛНЦ за вписване на запора на дялове е в изпълнение на вменените му с разпоредбите на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 517, ал.1 от ГПК задължения да предприеме действия за впиване на наложен запор. Това пък му придава качество на лице отправило искането за вписване, т.е. заинтересовано от 3 изхода на започналото производство. С оглед на така изложеното следва и логичния извод, че то като участник в същото има интерес да обжалва актът на длъжностното лице във връзка с така отправеното искане. Това прави подадената от него жалба на основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ допустима като този извод на ПАС се подкрепя и от приетото в ТР № 7 от 2013 г. на ОСГТК.

По същество на жалбата следва да се посочи, че съгласно чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ вписванията, заличаванията и обявяванията възоснова на актове на съда, други държавни органи или ЧСИ се извършват незабавно.

Това обаче не значи, че при постъпване на такъв акт вписването на обстоятелството по него следва да предхожда вписванията на обстоятелства заявени по- рано. В тази връзка в чл. 19, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че заявленията и актовете по чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ се разглеждат от длъжностното лице по реда на постъпването им, а в ал. 6 на чл. 19 е предвидено, че при постъпил за вписване или обявяване акт по чл. 14 се разглеждат незабавно и всички постъпили преди него и неразгледани заявления по реда на постъпването им. Тази последна норма съответно игнорира тази на чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ предвиждаща, че произнасянето по заявленията за вписване и за заличаване и обявяване се извършва след изтичане на три работни дни от постъпването им.

На база изложеното следва извод, че произнасянето на ДЛ при АВТРРЮЛНЦ по постъпилия акт по чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ следва да се извърши незабавно, но след незабавното разглеждане и на заявленията постъпили преди него. Моментът на постъпване пък е логично да се определи на база генерираните в системата входящи номера, които съдържат година, месец, дата и час.

В случая разглеждането и произнасянето по поредност на постъпване съобразно генерираните номера е направено, но не е било незабавно.

Последното обаче е без значение за законосъобразността на обжалвания отказ на длъжностно лице при условие, че и при незабавност разглеждането на обстоятелствата предмет на акта по чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ е щяло да стане след тези предмет на заявлението с по - ранен номер, които са били вписани.

Те са свързани с прехвърлянето на всички притежавани от П.Г. дружествени дялове, появата с оглед на това на нов ЕСК, нов управител, приемането на нов учредителен акт и т.н.

4

Това сочи, че към момента на разглеждане на акта по чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ касаещ запор на притежаваните от Г. дялове той вече не е бил притежател на същите. Па тази причина вписването на заявения от ЧСИ запор няма как да породи целеното с него действие като създаде възможност за осъществяване на предвидените в чл. 517, ал. 3 и 4 от ГПК последици прекратяване участието на длъжника в дружеството и плащане на припадащата се част от имуществото му на взискателя от страна на дружеството, респ. прекратяване на самото дружество, започване на производство по ликвидация на същото и насочване на изпълнението срещу полагащия са длъжника ликвидационен дял от същото.

Преценката за възможността запора към момента на вписването му да породи действие в предвидения от закона и посочен по- горе смисъл е изцяло в правомощията на длъжностното лице с оглед разпоредбата на чл. 21, ал.1, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. При липса на такава възможност изцяло в правомощията му е да откаже вписването му независимо от наличието на акт налагащ същия в поранен момент. В подкрепа на този извод на ПАС е и споменатото по- горе изискване за разглеждане на заявленията и актовете по чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ по поредност, т.е. законодателят е счел, че при преценката за вписване на обстоятелствата предмет на акта длъжностното лице следва да се съобрази и с евентуалното вписване на такива предмет на прехождащи го заявления.

Това в случая е сторено, което прави отказа на длъжностното лице и решението, с което той е потвърден правилни и законосъобразни.

Тук за пълнота е нужно да се спомене, че вписването на обстоятелствата предмет на предходното заявление не подлежи на контрол в настоящето производство. По тази причина то няма как да бъде игнорирано при преценката за вписване на запора още повече, че ЗТРРЮЛНЦ не предвижда възможност отмяната на отказа да налага вписване на заявеното обстоятелство със задна дата. По тази причина това дали генерираните от системата на ТРРЮЛНЦ входящи номера са верни или не е без значение за правилното решаване на настоящи правен спор, а ще е от значение за ангажиране на евентуалната отговорност на АВ по ЗОДОВ.

В хода на тези разсъждения следва да се посочи, че не е нужно да се търси и отговор на въпроса защо ЧСИ не подал акта по чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ /запорното съобщение/ по електронен път или на хартиен носител в ТП на АВ 5 в Стара Загора, а е изпратил същото по пощата на адрес на ТР в гр. София и така то е получено цели 6 дни след подаването му.

Водим от това съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 372/2025 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение, рег. № 295 от 27.10.2025 г., с което е потвърден отказ № *** от 05.09. 2025 г. на длъжностното лице при АВТРРЮЛНЦ да се впише на база запорно съобщение на ЧСИ М. Д. по изп. дело № 919/2025 г. входирано в ТРРЮЛНЦ като заявление вх.№ ***/01.09.2025 г. запор върху притежаваните от П.И.Г. дружествените дялове в „Некс Авто” ЕООД, ЕИК 208224080.

Решението окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Александър Л. Стойчев като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000658 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТР.

Повод за започването му е изходяща от ЧСИ М. Д. с рег. № *** и район на действие този на Окръжен съд Стара Загора жалба против постановеното по т. дело № 372/2025 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение, рег. № 295 от 27.10.2025 г., с което е потвърден отказ № *** от 05.09. 2025 г. на длъжностното лице при АВ- ТРРЮЛНЦ да се впише на база запорно съобщение на ЧСИ М. Д. по изп. дело № 919/2025 г. входирано в ТРРЮЛНЦ като заявление вх.№ ***/01.09.2025 г. запор върху притежаваните от П.И.Г. дружествените дялове в „Некс Авто” ЕООД, ЕИК 208224080.