Решение № 16136 от 08.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11944/2023
- Вид
- Решение № 16136
- Подписан
- 08.10.2023
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16136 гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110111944 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл.ГПК
Образувано е по предявен от М. Р. М. срещу Е. Ц. М. иск по чл. 49 СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 14.01.1979 г. в гр. София, от който имат родени три пълнолетни дъщери. Според ищеца преди десетина година между страните настъпили сериозни разногласия. Съпругата не се отнасяла с разбиране към неговата професионална ангажираност като международен шофьор. При едно от прибиранията си в страната, той установил, че тя се е изнесла от общото им жилище.
Последно се били виждали преди около 7 години, когато една от дъщерите му организирала Коледно празненство. Намира, че брачната връзка се е изчерпила от съдържание и е безсмислено нейното съществуване. Иска се прекратяване на сключен граждански брак с развод.
В съдебно заседание поддържа изцяло исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
1
От приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак се установява се, че страните са сключили граждански брак на 14.01.1979 г. в гр. София, за което е издаден акт за граждански брак № 17 от 14.01.1979 г. на Коларовски РНС, гр. София.
По делото е изготвена служебно справка по Наредба № 14/18.11.2009 г., от която е видно, че страните имат три пълнолетни дъщери.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Росица М. М. – дъщеря на страните, чиито показания съдът кредитира с доверие, доколкото впечатленията й са преки и непосредствени. От показанията на свидетелката се установява, че страните не живеят заедно от около 10 години, последно са се виждали на Коледните празници преди 7 години. Свидетелката сочи, че майка й не живее в България и не възнамерява да се връща.
Майката още преди делото споделила на дъщеря си, че желае да се разведе.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Страните са съпрузи, като отношенията помежду им са влошени и няма изгледи за тяхното възстановяване. Двамата са напуснали семейното жилище преди години, не общуват и не поддържат никакъв контакт помежду си. По делото са налице данни, че съпругата дори не живее в страната и няма намерение да се завръща. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено, поради което и съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.
Относно разноските: С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал.
1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва да се възложи на двете страни поравно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА , сключен на 14.01.1979 г. в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак № 17 от 14.01.1979 г. на Столична община, Коларовски РНС между М. Р. М. с ЕГН ********** и Е.
Ц. М. с ЕГН ********** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА М. Р. М. с ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата 25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
2
ОСЪЖДА Е. Ц. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски районен съд общо сумата 25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3