Решение № 3375 от 19.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3375 / 19.7.2019г., гр.Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 21.06.2019г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8217 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата Ж.Т.Н. ЕГН **********, с адрес ***, съгласно уточнителна искова молба вх.№49471/20.07.2018г. срещу ответниците Ж.А.А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и А.А.А. ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, ИЩЦАТА Е СОБСТВЕНИК по силата на саморъчно завещание, направено от нейния баща - Т***, на

1 / 2 идеална част от следния недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ № 69, находящ се в гр.Варна, р - н Одесос, ул.„ ***“, №5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от 91.35 кв. м., предоставен като обезщетение срещу отчужден имот по реда на ЗТСУ, видно от Нотариален акт за собственост № ***г. на варненския нотариус.

Претендира се присъждане на сторените от ищцовата страна в производството по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищцата обосновава съществуващия правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Лицето Т*** ЕГН **********, починал на 09.09.2005г., бивш жител ***, р - н Одесос, е баща на ищцата, като в момента на смъртта си, същият се е намирал в граждански брак със С ***Т.

ЕГН **********, поч. на 18.01.201 г., бивш жител ***, р - н Одесос, който брак, се явява втори за него.

Двамата, като съпрузи, са придобили собствеността върху апартамент № 69, находящ се в гр.Варна, р - н Одесос, ул.“***“№5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от 91.35кв. м., предоставен като обезщетение срещу отчужден имот по реда на ЗТСУ, видно от Нотариален акт за собственост № 46, т. IV, дело № 1431 от **г. на варненския нотариус.

Т***, се сочи, че е изготвил саморъчно завещание, на 17.10.1994г., обявено на 31.10.2005г. с Протокол от Съдия по вписванията, вписано в АВп. на 06.12.2005г., т. ***, с което е завещал на съпругата си, собствената си 1 / 2 идеална част от апартамента, находящ се на адрес: гр.Варна, р - н Одесос, ул.“***“№5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от 91.35кв. м., до деня на смъртта й, като и предоставя правото на ползване върху така описания имот, заедно с покъщнината и обзавеждането.

Завещателят е посочил, че след смъртта на С*** Т., неговата дъщеря от първия му брак, и настоящ ищец, ще придобие изцяло собствеността върху горепосочената идеална част от жилището, ведно с намиращата се в него - покъщнина, както и нейните наследници, след смъртта й, като изрично е посочил - правото на ползване и разпореждане, както и упражняване на фактическата власт. Това е била действителната му воля, като завещателят при разговори с майката на ищцата относно имуществени въпроси, също неколкократно е заявявал, а именно: че Ж.Н. ще наследи неговата 1 / 2 идеална част от апартамента

Междувременно, С*** Т., прехвърлила своята 1 / 2 идеална част от имота, придобита в режим на СИО, с Нотариален акт за покупко - продажба № ***г., вписан в Сл. Вп., с вх. № ***, на лицето - А.А.А.

ЕГН **********, с адрес: ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.

2 от ЗНасл., когато в завещанието е посочен краен срок, както в случая, спрямо С*** Т., а именно: до деня на нейната смърт, същото се смята за завет за плодоползване върху съответната част от наследството /1/2 част от жилището, след което правото на собственост върху него, придобива дъщеря му - Ж.Н., в пълен обем, както изрично е посочено в завещанието.

Въз основа на това, ищцата, е подала данъчна декларация, в Дирекция „Местни данъци“, към Община Варна, където е открита партида на имота, с №5305Н165324. Също така, на 15.03.2016г., ищцата е регистрирала като настоящ адрес - адреса, на който се намира горепосоченото жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.2, от ЗГС, при регистрацията, лицето следва да представи посочените документи, като единия от тях е - такъв, който установява правото на собственост върху имота, на чийто адрес, се регистрира лицето. Т.е., Ж.Н. настоява, че не би могла да регистрира като настоящ адрес - адреса на имота, ако не е собственик на същия, съгласно Завещанието, както и да декларира имота, което косвено доказва правото й на собственост върху процесния имот.

Два месеца преди депозиране на исковата молба, ищцата научила, че наследниците на С*** Т., са подали данъчна декларация по ЗМДТ, с която са заявили желание да се открие партида върху имота на тяхно име, като съсобственици по наследство на С*** Т., и въз основа на горепосоченото завещание. Настоява се от ищцата, че те не могат да се легитимират като такива, тъй като, в завещанието, изрично е посочено, че тяхната майка, не е станала собственик на частта на завещателя от този апартамент, а само ползвател до деня на смъртта й. В подкрепа на това е, и обстоятелството, че разпореждането, което тя е осъществила, е извършено само с 1/2 ид. част от жилището, след смъртта на Т***, което косвено сочи, че тя е била собственик само на своята 1 / 2 ид. част, но не и на целия имот, т. е., завещанието не я прави собственик и на частта на съпруга й, съответно - на целия имот.

Предвид изложеното, ищцата настоява, че се легитимира като собственик на 1 / 2 от апартамента, посочен по - горе, а наследниците на С*** Т.

- не. Тъй като, с действията си по подаване на декларация по ЗМДТ, наследниците претендират, че са собственици на 1 / 2 ид. част от жилището, като съответно - оспорват правото на собственост върху въпросната 1 / 2 ид. част, която Ж.Н. е придобила по силата на завещанието, за нея възниква правния интерес, да поиска от съда, да признае за установено, със силата на присъдено нещо, спрямо наследниците на С*** Т., че тя е собственик на 1 / 2 идеална част от него, по силата на Завещанието, което е направил нейния баща, а не ответниците.

Ответниците

Ж.А.А.

ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН **********, в срока по чл.131 ГПК представят отговор и със същия изразяват становище, че оспорват исковата молба .

Считат същата е изцяло неоснователна. Претенциите на ищцата сочат, че не се установяват с посочените от същата доказателства. а първо място, оспорват твърдението, че Т*** е притежавал 1/2идеална част от процесния имот в СИО. Същият е притежавал само 26,33(двадесет и шест цяло и тридесет и три стотни) процента идеални части от жилището, придобити в СИО.

Основанията за това твърдение са следните: Съгласно чл. 21, ал.1 и ал.3 oт

СК, придобитите по време на брака на страните имущества по презумпция са тяхна съпружеска имуществена общност. Съгласно задължителните разяснения на ПП ВС №5/72г., което и при настоящия СК запазва действието си, влагането на лично имущество на единия съпруг в придобит по време на брака недвижим имот - има се предвид стойността на имот, притежаван преди брака и отчужден по време на брака по ЗПИНМ, респ. по

ЗТСУ, u вложена в стойността на полученото в обезщетение жилище, когато стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-висока от тази на получения в обезщетение имот, е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик на отчуждения имот ще придобие индивидуалното право на собственост върху придобития по този начин нов недвижим имот, макар това да е станало по време на брака. А в хипотезите, когато стойността на получения в обезщетение недвижим имот, собственост на единия съпруг преди брака, е по висока от тази на отчуждения имот и следва да се доплати разлика и това става по време на брака, само съответстващата на тази разлика част от придобития нов имот се включва в СИО на съпрузите. В този случай отстъпването на жилището се извършва не само с оглед стойността на отчуждения имот, но и с оглед семейното положение на собственика му, а именно за задоволяване на неговите и на семейството му жилищни нужди (чл.

55в ЗПИНМ). С посоченото ПП ВС са дадени и разяснения за меродавния момент, към който следва да се прецени влагането на лични, извънсемейни средства - а именно моментът на придобиването на вещите, определен съобразно общите правила за прехвърлително действие на съответния придобивеи способ.

Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал.4

ЗТСУ отм. не създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ отм. , с която се предоставя недвижим имот като обезщетение, както и Заповедта по чл. 98 от същия отменен закон, с която се определя оценката на отчуждавания имот, начина на обезщетяване и др.

Представят Заповед № 1712/02.07.1986 год., изд. от Варненски общински народен съвет - Изпълнителен комитет, по силата на която на осн. чл. 95 от ЗТСУ(отм.), е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се в кв. ***, ул. „***" №9, ** подрайон, пл. №

4, собственост на С***Т., за предвидено по ЗРП мероприятие -построяване на жилищен блок. Оценката на отчуждавания имот е определена на 9 **4,96лв., съгласно посочен в заповедта протокол за оценка от 23.06.1986год. В раздел III от заповедта е посочено, че С***Т. ще бъде обезщетена с тристайно жилище в жилищен блок на ,л. „*** " 1,3,5,7 и ул.„ *** " 1,3,5,7.

С***Т. (с предходна фамилия М***, видно от удостоверението за граждански брак) е придобила собствеността върху отчуждения недвижим имот, находящ се в кв. ***, ул. „***" № 9, ** подрайон, пл. № 4, на основание наследяване и съдебна делба, извършена по гр.д.№ 566/1975 год. по описа на ВРС, съгласно Протокол от 31.03.1975 г., вписан в Службата по вписванията при ВРС на***, преди брака й с Т***.

Ищцата е представила последваща заповед, именована

Допълнителна заповед № 403/27.01.1987 год., чиято цел по закон е да определи конкретните обекти, които се предоставят на правоимащите и тяхната цена. Цената е определена на 21 702 лв. Вписването на Т*** като лице, имащо право да получи жилището като обезщетение не го прави автоматично собственик на 1/2 от него, а това би могло ла стане само ако са били изпълнени изискванията на чл. 102 от ЗТСУ(отм.), за което не са налице данни и доказателства.

Отстъпването на жилището се извършва не само с оглед стойността на отчуждения имот, но и с оглед семейното положение на собственика му, а именно за задоволяване на неговите и на семейството му жилищни нужди. Поради тази причина се вписват имената на съпрузите и още повече, в случаите, когато стойността на отчуждения имот е по-малка от тази на предоставяното жилище и доплащането се реализира по време на брака.

Видно от съставения на ** год. НА за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ, Т*** и С***Т. са признати за собственици на процесния имот. Общата цена на имота, посочена в акта, е в размер на 20 884лв., която се припокрива от припадащите се суми срещу отчуждения имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 9 884 лв. и разрешен заем от ОСК- Варна в размер на ** 000 лв. Ищцата е представила доказателства, че съпрузите са получили заем в размер на **000 лв., както е посочено в НА.

Има, според ответниците несъществено разминаване в посочените в трите акта оценки, което вероятно се дължи на актуализиране на оценките в хода на процедурата.

С оглед изложеното, според ответниците, следва да се приеме, че за 9 884/20 884 ид.части от процесния имот е настъпила трансформация на лично на С***Т. имущество, а за останалата е налице СИО, т.е. за **000/20884 ид.части, по 5 500/20 884 за двамата. Така Т*** е притежавал само 26,335% ид.части от апартамента в СИО към момента на смъртта си. Следователно не е могъл валидно да извърши завещателно разпореждане на 1/2 ид.част от апаратамента, а само до размера на притежаваната от него идеална част.

За максимална коректност и зачитане смисъла на съставения на **год. нот.акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ, а именно посоченото в него: че „общата цена на имота, посочен в акта, е в размер на 20 884 лв., която се припокрива от припадащите се суми срещу отчуждения имот и собствени средства па получаващия обезщетението в размер на 9 884 лв.

Разпечатката съдържа 44 от 185 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74560ea2-c165-4fe1-8838-c55acdec380f