Протокол № 640 от 28.04.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 640 гр. П., 27.04.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова

Съдебни

Марийка А.а Генова заседатели: Румяна Спасова Тонкова при участието на секретаря Мая Владова и прокурора Ел. Сп. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ характер № 20215220201376 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:42 часа се явиха:

Съдебното заседание започва в по - късен час поради изчакване на повереника на частните обвинители Щ.К. и К.Д. като след проведен телефонен разговор на съдебния секретар с адв. П. по разпореждане на председателя на състава, същият е заявил, че не възразява делото да се разгледа без негово участие, като частните обвинители също са уведомени от него за с.з., но няма да се явяват и не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Подсъдимият А. АТ. СТ. – редовно уведомен от предходното с.з., се явява лично и със защитника си адв. П.К. от АК-Пловдив – редовно уведомен в предходното с.з., надлежно упълномощен.

Не се явяват частните обвинители Щ.К. и К.Д. – редовно призовани чрез повереникът им. От същите чрез адв. П. е постъпила молба, с която уведомяват съда, че не могат да се явят по делото като свидетели за разпит, тъй като не могат да осигурят необходимото им финансиране, за да осъществят пътуването си на посочената дата. С молбата си молят, ако е възможно разпитът в качеството им на свидетели да бъде осигурен дистанционно.

Не се явява повереника на частните обвинители адв. М.П. от АК – 1

Сливен – редовно уведомен в предходното с.з.

Явява се свидетелят Б. ЕМ. ЦВ. – нередовно призован, липсва върнат отрязък от призовка.

Не се явява свидетеля П. СТ. Д. – нередовно призована. Призовката е върната в цялост с отбелязване от страна на връчителя, че по сведение на съседи лицето се намира в чужбина и жилището е необитаемо.

Не се явяват свидетелите Н. ИВ. Г., Д. АС. УЗ. и К. А. Г. – редовно призовани.

От свидетеля Н.Г. по делото е постъпило уведомление на ел. поща на съда, с което уведомява съда, че не може да присъства в днешното с.з., тъй като работи като международен шофьор и пътува в Европа, като на днешната дата няма да бъде на територията на страната.

От свидетеля Д.У. по делото е постъпило уведомление на ел. поща на съда, с което уведомява съда, че не може да се яви, тъй като живее в с. Ч. обл.

К. и предвид напредналата му възраст и трудна подвижност не може да пътува без придружител.

От свидетеля К. Г. по делото е постъпила молба, с която уведомява съда, че не може да се яви в днешното с.з. предвид напредналата му възраст и влошеното му здравословно състояние, с оглед получения инсулт и придружаващи заболявания, които препятстват свободното му придвижване като моли съда, ако страните държат на неговия разпит да бъде разпитан по делегация. Към молбата е представено заверено копие на епикриза издадена от неврологичното отделение на МБАЛ „Д-р А.Г.“ гр. К..

За РП-П. се явява прокурор Е.П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание независимо, че не се явяват частните обвините и техния повереник, тъй като същите са надлежно уведомени за 2 днешното с.з. и не сочат уважителни причини за неявяването си, като частните обвинители в докладваната по - горе молба са заявили само невъзможността си да се явят в качеството си на свидетели. С оглед на горното

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на явилият се свидетел:

Б. ЕМ. ЦВ. – на 34 г. от гр.Б., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с подсъдимия и частните обвинители.

На свидетелят се разясниха правата по НПК и разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелят бе предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

Пристъпи се към разпит на свидетеля.

СВИД.Ц.: По принцип това е нещо, което промени живота ми и няма как да забравя. Беше лятото, август месец на 2012 г. точната дата не си спомням мисля, че беше на 21.08 или 22.08.2012 г. Предишния ден получих обаждане от шефа на фирмата ми, в което той посочи, че трябва да направя софтуерен ъпдейт на инверторите на соларен парк „Голям чардак“, който се намира близо до гр. С.. Фирмата е дъщерна на една немска фирма. Не знам дали сега развиват в момента някаква дейност, тъй като не работя вече в тази фирма. Достъп до данните, които трябваше да обновя на самия инвертор имаше колегата М. Д., който е с немско гражданство и той в момента е в Г. и вече нямам никакви връзка с него може би от седем - осем години. За целта трябваше да пътуваме заедно с М. до фотоволтаичната или слънчева централа, защото пък аз имах достъп до централата, а той до софтуера.

Същият ден мисля, че го взех М. към 11:45 ч. от кв. Б. в гр. С., при което минахме и заредихме гориво на „Шел“ на околовръстния път до Макдоналдс и поехме към гр. П. по АМ Тракия.

3

Времето беше много хубаво, условията за пътуване бяха идеални. След като минахме по - голямата част от пътя и след като минахме разклона за гр.

В. движението не беше изобщо натоварено. Пътят беше празен и аз предприех изпреварване на два автомобила, пловдивски бус и С.. Пред мен беше първо буса, а пред буса С.а. Аз се движех в лявата лента, те бяха в дясната лента и непосредствено преди изпреварването ми на буса, преди да се изравня с него, той предприе рязка маневра и изскочи пред мен, при което аз нямах нужното време за реакция. Опитах се да реагирам по някакъв начин, да мина надясно, но вече от дяната ми страна беше С.а, който беше сливенски автомобил, а в лявото платно, моето, вече беше навлязъл пловдивския бус.

Опитах се да намаля скоростта, но не успях да предотвратя ПТП. В същия момент, в който буса навлезе в моята лента той натисна спирачка. Аз се движех със съобразена с пътната обстановка скорост, бях с около 120 км/ч. при разрешени допустими 140 км/ч. по това време, а и аз не обичам да карам силно. Като натисна той спирачката, аз го блъснах буса в задната му част.

Непосредствено след удара пораженията върху моят автомобил бяха единствено по предната му част. Предния капак се беше огънал и за около 1 2 сек, тъй като нямах видимост не можах да видя какво се случва, но като започнах след самия удар да намалявам видях, че самият бус е ударил сливенския С. непосредствено след моят удар и С.а започна да се търкаля по магистралата, да прави ротационни движения около оста си. Аз отбих безопасно в аварийната лента и бързо се притекох на помощ. Обадих се на 112, видях че на пътното платно лежеше момиче, а в храстите беше малко дете. Опитах да отбия движението по някакъв начин и вече започнаха да се притичват хора от други коли на помощ. Други коли спираха и идваха хора на помощ. След удара видях, че вече пловдивския бус се беше спрял в едно дърво от дясната страна на магистралата и шофьора на пловдивския бус беше в безпомощно състояние, тежко състояние. С другите хора дадохме вода, направихме някакъв заслон на пострадалите и гледахме да не местим хората, тъй като от курсовете, които съм преминал за спешна помощ знам, че при преместване на пострадали при такива произшествия може да се стигне до по - сериозни усложнения. След като стана това нещо, и когато дойде бърза помощ, аз се обадих на приятелката си, за да й кажа какво се случва и да я помоля да дойде поне да прибере М., тъй като той имаше полет в 18:00ч. или 19:00 ч. и той си тръгна непосредствено след като полицая, който извърши 4 разпита му на място, свърши разпита. Аз останах доста повече след това, тъй като трябваше да изчакам пътната помощ от С., за да дойде да ми вземе автомобила, тъй като не беше в състояние да се движи.

Другото нещо което си спомням от самото произшествие е, че след като се беше превъртял няколко пъти по таван сливенския автомобил той беше застанал почти напречно на дясното платно на автомагистралата. Другото нещо е, че при самия инцидент нямаше изобщо подаден светлинен сигнал от пловдивския бус за предприемане на каквато и да е маневра.

Аз, по принцип подадох сигнал за изпреварване на буса и С.а, но аз бях на около 300 - 400 метра преди да ги наближа, тъй като пред мен и зад мен лявото платно на автомагистралата беше празно и нямаше никакви автомобили.

Точно това посочих в моите показания в началото, че когато бусът навлезе рязко пред мен в моята лента, аз предприех маневра и се опитах да спра, но както казах ако бях навлязъл в дясно щеше да настъпи удар със С.а, аз се опитах да избягам надясно, но видях, че няма накъде.

Когато навлезе буса пред моя автомобил, аз бях предполагам на разстояние не повече от 10 метра от буса.

Автомобила с който се движех беше „П.“ купе от 1999 г. с видинска регистрация. Сега точния регистрационен номер вече не помня. Това беше личния ми автомобил. Син на цвят. Доколкото си спомням буса и С.а бяха бели.

Освен буса и С.а други автомобила пред мен нямаше. Нямаше други МПС и пред буса и С.а в тяхната лента, нямаше и в моята лента.

Удара в моя автомобила беше в предната лява страна, която беше по засегната. Удара в буса беше в задната му дясна страна.

Моята приятелка се казва С.И.В.. Когато й се обадих тя беше в гр. С. в кв. Г.. Поддържам връзка с нея все още, не сме заедно, тя има семейство, разведе се. Адресът й не съм сигурен как е. Имам й телефона, но не зная дали мога да й го предоставя, тъй като ми трябва съгласие от нейна страна. Както казах тя има семейство, освен това претърпя сложна операция, деликатни са при нея нещата.

5

С разрешение на председателя на състава, св. Ц. проведе телефонен разговор по мобилния си телефон.

Св. Ц.:Имам съгласието на С. да посоча телефонния й номер и той е *******.

Да продължа за случая. След като се обадих на С. тя може би дойде след около 45-50 мин и това беше след като бяха дошли линейките и разследващите полицаи на произшествието. Не си спомням униформени полицаи имаше ли, но за дознателя си спомням, че се казваше К.. Тя взе показания от мен на място и почти съм сигурен, че тя не беше униформена.

Беше с цивилни дрехи. Имаше униформен полицейски автомобил на местопроизшествието, но не си спомням един или два. Дойде такъв автомобил първо, той дойде преди дознателя и започна да отбива движението.

Не спомням дали бърза помощ дойде преди полицейския автомобил или след това.

Присъствах на огледа, дознателя беше с още един човек, който правеше измервания, предполагам че е автоексперт.

Едно нещо друго си спомням, което аз не съм го забелязал на място, но прочетох го в автоекспертизите и ми направи впечатление, че имаше една снимка на червено стъкло, което е от стопа на буса. Само това. Не съм видял на място това парче от стопа. Не си спомням имаше ли други лица на огледа освен дознателя и автоексперта. Друго което си спомням, е че около 5 - 10 мин. след ПТП преди да дойдат полицаите на мястото на ПТП дойде още един човек, който се оказа, че бил шеф на шофьора на пловдивския бус, който се държа доста арогантно с мене, започна да ме обижда и не искам да цитирам какво точно каза, но една от по-леките думи които употреби беше „келеш“ и още подобни. Оказа се че той се е движил след буса, но малко по - късно е тръгнал от С..

Искам и да посоча, че едно от възраженията срещу наказателното постановление на прокуратурата беше свързано с това, че е присъствал трети човек в автомобила ми и беше посочено младо момиче, не бяха посочени имена, но че това точно момиче било приятелката ми. Както казах С. пристигна след около 50 мин след произшествието, след като аз й се обадих за да забере М.. Тя не е пътувала с мен в автомобила. Тя пристигна с личния си автомобил „О.К.“ със софийска регистрация тъмна на цвят. Когато 6 пристигна на ПТП тя спря на място малко преди самата катастрофа. Искам да посоча, че и тя имаше проблеми с идването до мястото на ПТП, тъй като самата магистрала при разклона за В. беше затворена. Полицаите, които бяха преградили магистралата заради ПТП, и С. след като им обяснила, че двамата сме заедно, в смисъл приятели и че трябва ще ходи да вземе колегата ми, за да го откара до летището, полицаите, които са спрели движението са я пуснали да мине с автомобила си.