Решение № 111 от 25.06.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Елин Пелин, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Р. Г. при участието на секретаря Г. Б. Х. като разгледа докладваното от П. Р. Г. Административно наказателно дело № 20261820200099 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Ц. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу електронен фиш серия К № 10542153 на ОДМВР – София за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който е наложена глоба от 300 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакувания електронен фиш, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че са допуснати нарушения при връчване на електронни фиш, а самото връчването било извършено от жалбоподателя Ц. С. К.. Твърди се, че в електронния фиш не е посочено точното място на съставяне, разположение на техническото средство, неговия вид и годност при проведен последващ технически преглед.

Сочи се, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП може да се използване само стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Твърди се, че не е ясно кога е издаден електронни фиш, но следва да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Ц. сочи, че жалбата следва да се уважи изцяло.

ОДМВР – София прилага писмени становище за неоснователност на жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

1

Съдът, след като служебно провери атакувания електронен фиш, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е бил съставен електронен фиш серия К № 10542153 на ОДМВР – София, с който е наложена глоба от 300 лева на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП за това, че на 16.10.2024 г. в 09:53 ч. в обл. Софийска, общ. Горна Малина, АМ Хемус км 31+920 посока (София – Варна) при ограничение на скоростта с пътен знак В26 (80) км/час и отчетен толеранс – 3км(%), нарушението е установено с АТСС ARH CAM S 1, насоченo към гр. Варна, с МПС Ауди А4 вид лек автомобил с регистрационен номер **** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd16, разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., установена стойност на скоростта 113 км/ч., превишена стойност на скоростта 33 км/ч.

Приложена е снимка към електронен фиш за 16.10.2024 г. в 09:53ч. с посочена скорост 117 км/ч (отдал.) и GPS координати 42.775900 23.792300, на която ясно се вижда процесния автомобил с регистрационен номер **** без други автомобили около него.

Представен е протокол за проверка № 126-СГ-ИСИС/23.08.2024 г. на Българския институт по метрология за обект преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 проверено средство за измерване № 120CD16.

Представено е удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1.

Видно е от заповед № 8121з-172/ 29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи са утвърдени образци на електронни фишове, а със заповед № 8121з-931/ 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е заменено Приложение 1 към № 8121з-172/ 29.02.2016 г. с образец на електронен фиш за налагане на глоба по ЗДвП.

Представен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 120cd16 на 16.10.2024 г., с отбелязано място на контрол АМ Хемус 31+920, посока на движение на контролираните МПС от София към Варна, А - автомагистрала, пътен знак за ограничени В 26 с ограничение в км/ч 80, разстояние от пътния знак с въведено ограничение 220 метра, дигитална снимка – да, режим стационарен, посока за действие – отдалечаващ О, посочени са имена и е положен подпис на служителя Боян Банчев, начало на работа – 09.20 часа, край на работа 15.30 часа, № на първо статично изображение/видеозапис автоматично, № на последно статично изображение/видеозапис автоматично, брой установени от автоматизирано техническо средство или система – 450.

Приложени са снимки на разположението на автоматизираното техническо средство.

Видно е от справка за промяна на регистрация, че лек автомобил Ауди А4 с регистрационен номер **** е със собственик В. Д. Ш..

2

На 07.03.2025 г. собственикът на горепосоченото МПС В. Д. Ш. е подал декларация по чл.

189, ал. 5 във връзка с чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която сочи, че към процесната дата и час на нарушението превозното средство е било във владение на Ц. С. К..

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу електронен фиш, който подлежи на обжалване. Налице са данни за връчване на електронния фиш на 05.03.2026 г., като същият е обжалван на 19.03.2026 г.

Необосновани са доводите за нарушения при връчването с твърдение, че връчването е направено от самия жалбоподател. Целта на връчването е запознаване на адресата на акта с неговото съдържание, поради което не може да се приемат за съществени нарушения при връчването при положение, че е упражнено правото на жалба.

Неоснователни са възраженията за изтекли давностни срокове. Неотносими са доводите за приложението на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението (две години за други нарушения), тъй като в случая такъв не е съставен. Процедурата по започване на административнонаказателно производство с издаване на електронен фиш е изключение от общите правила на ЗАНН. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са определени условията, при които се издава електронен фиш. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Според Тълкувателно постановление (ТП) № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата касаеща погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В мотивите му са изложени съображения, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно наказателното преследване (чл. 34 ЗАНН) и давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, тази давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 4 ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност, при настъпването на която следва да се прекрати административно наказателното производство. Нито в чл. 34, нито в чл. 82 от ЗАНН е налице разпоредба, аналогична с тази на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Никъде в мотивите на посочено по-горе 3 тълкувателно решение не се твърди, че разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК се прилага самостоятелно като обикновена давност, която важи в административно-наказателното производство, а тази правна норма винаги се прилага единствено във връзка с чл. 81, ал. 3 НК – за изчисляване на абсолютната давност. При приложение на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вместо чл. 34 ЗАНН би се нарушило правилото, че специалният закон дерогира общия т. е. би се тълкувало превратно нормата на чл. 11 ЗАНН. С оглед изложеното преследвателската давност за конкретното административно нарушение е четири години и половина от датата на нарушението, като същата не е изтекла към момента на постановяване на съдебното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и последвалите законодателни изменения в цитираната разпоредба с ДВ, бр.19 от 2015 година /в сила от 13.03.2015 година/ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение се издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Видно е, че след настъпилите законодателни промени се допуска правна възможност по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронен фиш за налагане на глоба да бъде издаден и при нарушение, установено и заснето със система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител. При посочената втора хипотеза в чл. 189, ал. 4 ЗДвП е необходимо контролният орган да не може да влияе пряко върху с действията си върху показанията на системата за видео-контрол при извършване на измерването - в каквато насока е и застъпеното становище в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС. Ето защо, съдът е задължен при произнасянето си във всички случаи да установи дали към момента на извършване на измерването контролният орган е осъществил конкретни действия по системата, които биха могли да окажат влияние при измерването или последното е осъществено от самата система, в отсъствие на контролния орган - в каквато насока е законодателната повеля.

Неоснователни са доводите за използване само на стационарно техническо средство в противоречие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 11, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з4 532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, преценени според съдържанието на §. 6, т. 65 на ДР на ЗДвП (мобилни са тези АТСС, които са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес). Налице са АТСС по §. 6, т. 65, б. А от ДР на ЗДвП (стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), и мобилните АТСС по б. Б на т. 65 на §. 6 на ДР на ЗДвП. От своя страна мобилните АТСС се подразделят на мобилни АТСС, работещи в стационарен режим и при контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение. Разликата в двата режима на работа при тези мобилни АТСС е в това, че при първия – когато мобилната система е в неподвижна – на паркиран служебен автомобил или изнесена на неподвижно пътя (т. нар. стационарен режим на работа на мобилната АТСС – какъвто е настоящият случай според Протокола за използване на АТСС ), законът не забранява съставянето на ЕФ при нарушение, констатирано по този начин. Такава забрана е въведена единствено при осъществяван контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение – разпоредбата на чл. 11, ал. 2, изр. 2 от тази Наредба изрично забранява издаването на ЕФ за нарушения, установени с АТСС, работеща в движение, т. е. в т. нар. режим "Д" – в движение. Тази разлика в методите на отчитане на скорост при двата режима – стационарния и този в движение, а оттук и значението им за правото, са обусловени от обстоятелството, че при стационарен (неподвижен) режим на работа на иначе мобилна система, не е необходима друга човешка намеса, освен необходимата за стартиране и съответно за спиране на устройството. Тези два момента се отразяват в Протокола за използване на АТСС. В настоящия случай това е направено коректно – посочен е АТСС с инвентарен № за процесната дата, както и на посоченото във фотоснимката на нарушението, място. Видно от отразеното във фотоснимката, нарушението е регистрирано в този времеви период, в който това мобилно АТСС е действало в стационарен/неподвижен режим. Забрана за издаване на ЕФ за това нарушение би била налице само, ако това мобилно АТСС би било в движение, но случаят не е такъв. За наличието/липсата на контролен орган, отнесено към възможността за издаване на ЕФ има значение според духа на закона не според това дали край мобилното или стационарното АТСС в момента на измерването има такъв контролен орган (който може да изпълнява други задачи – напр. да обезпечава евентуално възникнало ПТП или друга задача), а доколко този контролен орган може да въздейства на уреда. Законодателят е взел предвид такъв случай – при монтирано на движещо се служебно МПС техническо средство – показанията му са във функция със скоростта на движение на самото МПС, в което е монтирано. И само в този случай е забранил издаването на ЕФ - именно поради възможността на контролния орган, управляващ такова МПС, да участва във формирания резултат от измерването – чрез контрола върху скоростта на служебното МПС, в което АТСС е монтирано.