Определение № 967 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 967 гр. Бургас, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500378 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435-438 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №4144/19.02.2024г. по описа на ЧСИ Делян Николов, подадена от адв. адв. Деян Щерев, като пълномощник на длъжниците М. Т. Г. и Д. Г. А. против изготвеното от ЧСИ Делян Николов Постановление за възлагане от 07.12.2023г. В жалбата се твърди, че имотът, изнесен на публична продан, надхвърля обезпечението, предоставено в полза на банката-взискател с договора за кредит, тъй като в същия било отразено, че за обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит, кредитополучателят се задължавал да осигури учредяването на договорна ипотека в полза на банката върху пристройка и надстройка на двуетажна жилищна сграда с гаражен и тавански етаж по плана на гр. Поморие, ул.

„Солна“ №58. Съдебният изпълнител обаче недопустимо изнесъл на продан и съществуващите два етажа от жилищната сграда, съществуващите гаражен и тавански етаж, както и намиращата се под сградата земя и дворно място. Сочи се, че с това си действие съдебния изпълнител извършил неправомерно деяние, поради което се моли обжалваното постановление да бъде отменено или производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК взискателят „Юробанк България“ АД е депозирал възражения, в които се заявява, че жалбата е недопустима съобразно изложените в нея оплаквания, които не попадат в кръга на изложените в чл. 435, ал. 3 ГПК съображения за атакуване на възлагателното постановление, както и е неоснователна, доколкото видно от приложения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и заявление за подновяване на същата ипотеката е учредена върху дворното място и петте етажа на сградата.

1

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. второ от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Делян Николов, с които се изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Съдът като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Производството по изпълнително дело №20218040400796 по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по молба на взискателя „Юробанк България“ АД против длъжниците М. Т. Г. и Д. Г. А. въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2021 г. по т.д.№ 589/2019 г. по описа на БОС и изпълнителен лист от 01.10.2021 г. по т.д.№ 578/2019 г. по описа на БОС, с който длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя посочените в актовете парични суми, дължими по договор за кредит

№HL23411/19.06.2007г. и договор за кредит №HL23394/19.06.2007г. В молбата изрично е поскано принудителното изпълнение да бъде насочено върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот, ведно с находящите се в него секвестируеми вещи, а именно дворно място от 3 79 кв.м,, представляващо УПИ III-1024, кв. 75 по плана на гр., находящ се на ул.

„Солна ”№ 58, ведно с изградената в това дворно място в груб строеж, пететажна сграда с РЗП - 720.15 кв.м., включваща пристройка н надстройка на съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда с гаражен и тавански етажи, която пететажна сграда се състои от: първи етаж със застроена площ 128.85 кв.м., втори етаж със застроена площ 151,53 кв.м., трети етаж със застроена площ от 153,24кв.м., четвърти етаж със застроена площ от 153,24 кв.м. и пети етаж със застроена площ от 133,29кв.м. Към молбата са приложени и Нотариален акт № 193, том І, рег.№ 711, дело № 184/21.06.2007г., видно от който за обезпечаване на вземанията по договор за кредит № HL23411/19.06.2007г. длъжницата Д. А. и съпругът й Т.А. са учредили в полза на банката договорна ипотека върху дворно място от 379 кв.м., представляващо УПИ ІІІ-1024, в кв.75 по плана на гр.Поморие, находящ се в гр.Поморие, ул.“Солна“ 58, ведно с изградената в това дворно място в груб строеж пететажна сграда с РЗП от 720.15 кв.м., включваща пристройка и надстройка на съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда с гаражен и тавански етаж, която пететажна сграда е с подробно описани пет етажа.

Договорната ипотека е подновена на 02.06.2017 г., дв.вх. № 1083, том 1, № 183, видно от приложеното по делото заявление. С Нотариален акт № 139, том І, рег.№ 404, дело № 131/09.04.2008 г. длъжницата Д. А. и съпругът й Т.А. са учредили в полза на „Юробанк България“ АД договорна ипотека върху следния имот – пристройка и надстройка на двуетажна жилищна сграда с гаражен и тавански етаж, която съгласно одобрен архитектурен проект представлява къща и заведение за хранене /находящо се на първи етаж на сградата/, на пет етажа, с РЗП от 720.15 кв.м., изграждаща се и построена в груб строеж, с посочено в акта описание на всеки един от етажите, заедно с дворното място, в което къщата е построена, представляващо УПИ ІІІ-1024, в кв.75 по плана на гр.Поморие, с площ от 379 кв.м., находящ се в гр.Поморие, 2 ул.“Солна“ 58, при посочени в акта граници. Договорната ипотека е подновена на 04.04.2018 г., дв.вх.№ 659, том 1, № 108, видно от приложеното по делото заявление.

Впоследствие по изпълнителното дело са присъединени и други вземания на взискателя срещу горепосочените длъжници.

Върху процесния имот е наложена възбрана, извършен е опис и оценка на имота.

По жалба на длъжниците Окръжен съд Бупгас се е произнесъл с Решение №693/12.06.2023г. по гр.д. №154/2023г., с което е приел, че горепосоченият имот не е несеквестируем, поради което не са налице пречки за принудително изпълнение върху него.

В периода 16.10.2023г.-16.11.2023г. по реда на чл. 501а от ГПК за имота е проведен публичен търг, в резултат на който на 07.12.2023г. е издадено и тук обжалваното възлагателно постановление.

С оглед така установените факти, Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е НЕДОПУСТИМА. Съображенията за това са следните:

В нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК законодателят изчерпателно е изброил изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Възможността длъжникът да обжалва постановлението за възлагане е предвидена в чл. 435, ал. 3 ГПК, съгласно която обаче това може да стане само на основание, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Посочената норма е императивна и не може да се тълкува разширително. Липсата на наведени фактически твърдения за конкретни пороци при наддаването или за възлагането на имуществото не по найвисоката предложена цена обуславя допустимостта на жалбата, тъй като всички останали пороци са изключени от обхвата на съдебния контрол.

Съгласно задължителните указания по т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК за „част от наддаването“ са определени действията на съдебния изпълнител и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

В случая в подадената жалба процесуалният представител на длъжниците не е изложил твърдения, които да касаят една от посочените в закона хипотези. От съдържанието на жалбата е видно, че изложените в нея оплаквания са насочени към това, че неправилно съдебният изпълнител е насочил принудително изпълнение върху цялата процесна сграда, вместо към пристройката и надстройката на същата, доколкото считат че само те са уговорени като обезпечение в полза на взискателя по договорите за кредит.

3

Тези съображения обаче не се отнасят до самото възлагане и до твърдения за наличието на допуснати при него нарушения на процедурата във връзка с приемане на наддавателни предложения и определяне на купувач на възложения недвижим имот. Ето защо и жалбата се явява недопустима.

Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. В този смисъл длъжникът отговаря с всичките си имуществени права, на които е титуляр по време на принудителното изпълнение и взискателят може да насочи изпълнението върху който и да е имот на длъжника, стига той да е секвестируем. В случая съдебният изпълнител е пристъпил по искане на взискателя за изпълнение върху процесния имот и въз основа на представените два броя актове за ипотека върху него. Поради това и наведените в жалбата съображения за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител са неоснователни.

С оглед изложеното, съдът намира депозираната жалба за недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

По искането за спиране на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК – същото се явява неоснователно, а и неприложимо в настоящото съдебно производство, поради което също следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №4144/19.02.2024г. по описа на ЧСИ Делян Николов, подадена от адв. адв. Деян Щерев, като пълномощник на длъжниците М. Т. Г. и Д. Г. А. против изготвеното от ЧСИ Делян Николов Постановление за възлагане от 07.12.2023г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 643/2023г. по описа на БОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Бургас, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4