Решение № 1380 от 17.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100512823 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20149970 от 01.07.2021 г. по гр.д. № 73967/19 г., СРС, ГО, 120 св ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. В. Д., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, чрез адвокат Л. С., против П. В. П., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, приземен етаж, ателие № 2, със съдебен адрес: гр.

София, бул*******, адвокат С. Н., и „Д.И.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, представлявано от А.В. Д.а, със съдебен адрес: гр.

София, бул*******, адвокат С. Н., за установяване, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните и по отношение на двамата ответници, че първият ответник не е станал собственик на 0.31 % идеални части от право на собственост върху ПИ ***, която идеална част съответства на надземно паркомясто № 41, с площ, съгласно таблица за площообразуване и ценообразуване от 13.20 кв.м., при съседи: от север - улица, от запад - паркомясто № 42, от юг - двор и от изток - двор, и че същият ответник не е придобил правото на реално ползване на паркомясто № 41, с площ съгласно таблица за площообразуване и ценообразуване13.20 кв.м., при съседи: от север - улица, от запад паркомясто № 42, от юг - двор и от изток - двор, на основание Нотариален акт за покупкопродажба № 28, том IV, per. №6711, дело № 556 от 21.05.2018 г. на нотариус И.Н., per. № 040 на НК, като неоснователен.

1

ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, да заплати на П. В. П., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, приземен етаж, ателие № 2,сумата от 500 лв.

(петстотин лева) за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, да заплати на „Д.И.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, представлявано от А.В. Д.а, сумата от 500 лв.(петстотин лева) за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с която твърди,че решението е неправилно,поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, защото първоинстанционният съд неправилно е изместил фокуса на правния спор върху причините процесното паркомясто № 41 да се ситуира извън границите на ПИ ***, като не е обсъдил твърдението, че „Д.И.” ООД не е притежавало и не е могло да прехвърли на П. В. П. правото на собственост върху 0,31 % идеални части от горепосочения имот, които съответстват на паркомясто № 41.Твърди, че:

Липсва валидно възникнало право на реално ползване върху надземно паркомясто № 41 при условията на чл. 37, ал. 4, т. 3 от ЗУТ, т.е. като принадлежност към придобит от същото лице конкретен самостоятелен обект в сграда, построена в същия У ПИ;

Липсва предвиждане за надземно паркомясто № 41 е посочената в нотариалния акт локация нито в първоначално одобрения инвестиционен проект, нито в одобреното изменение, поради което паркомястото не същуствува реално и не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки;

Липсва акт, приет с участието на всички заинтересовани съсобственици по време на действието на влязлата в сила разпоредба на чл. 37, ал. 4, т. 3 от ЗУТ след месец декември 2015 г., изпълняващ условията, предвидени в тази разпоредба, за да бъде създадено правно основание реалното ползване на надземните паркоместа да бъде предмет на допустими и прехвърлителни сделки;

Липсват предвидени надземни паркоместа с одобрен по предвидения в закона ред инвестиционен проект или схема северно от нанесените в кадастралната карта сгради № 1,2, 3 и 4 в ПИ 68134Л971.3091;

Липсва незастроена площ извън минимално необходимата прилежаща площ към лицето на сградите към улицата от север за обслужване на самите сгради, включително и сграда № 2, в която да бъдат разполагани паркоместа, включително и липсва съгласие на всички съсобственици.

Моли решението да бъде отменено като неправилно и да се уважи исковата претенция.Претендира разноски.

От въззиваемите страни е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

От представения Нотариален акт № 144, том LV, дело 14607 от 03.05.2006 г. на Нотариус per. № 040 И.Н.,е установено, че група лица са учредили на „В.Б.П.” ЕООД, ЕИК *******, право на строеж върху У ПИ (в който се намира процесното паркомясто № 41), като са запазили за себе си, част от правото на строеж за конкретни обекти в предвидените сгради. Собствениците на земята са дали съгласието си приемателят на правото на строеж „В.Б.П.” ЕООД, на основание чл. 66, във вр. чл. 33 от ЗС, да се разпорежда свободно, без допълнително съгласие и без ограничения, с останалите обекти от сградата. С горепосочения нотариален акт собствениците на земята са дали изрично съгласие на „В.Б.П.” ЕООД да прави всякакви архитектурни промени в проектите, които не касаят техните имоти. Установено е, че в УПИ са били проектирани пет жилищни сгради (секции), за които са били издадени разрешения за строеж: Секция 3 - одобрен проект на 05.06.2006 г. и Разрешение за строеж № 218/05.06.06 г.; Секция 4 - Одобрен проект на 26.07.2006 г. и Разрешение за строеж № 331/26.07.06 г.; Секция 5 - Одобрен проект на 20.09.2006 г. и Разрешение за строеж № 397/21.09.06 г. и Секция 1 и 2 - Одобрен проект на 10.11.2006 г. и Разрешение за строеж № 461/13.11.06 г. Към всеки един от одобрените проекти има изготвено площообразуване на сградите и съответните идеални части от общите части на съответната жилищна сграда и съответните идеални части от земята, припадащи се към всеки от обектите, както и такова изготвено и за всички паркоместа (таблиците за площообразуване са представени и приети по делото). За външните паркоместа в имота е изготвено отделно площообразуване към датата на Одобряване на „Реорганизация на съществуващи паркинги в 1 бр. парцел, без засягането на съществуващия достъп до сгради и съоръжения”. Промяната на местоположението и номерацията на външните паркоместа е одобрена от СО, Район „Витоша” на 24.02.2011 г., като това е станало на основание чл. 151, т. 4 от ЗУТ - преди приемане на жилищния комплекс с Разрешение за ползване № СТ-05687/18.06.2012 г. на ДНСК (одобрените проекти за промяната на местоположението и номерацията на външните паркоместа са представени и приети по делото).

От представените НА № 136, T.XLVI, дело 15066 от 26.04.2013 г. на АВ/СВ при СРС и НА №115, т. XXXIII, дело 10827/01.04.2013 г. на АВ/СВ при СРС, се установява, че след приемане на жилищния комплекс с Разрешение за ползване, собствениците на земята са дарили идеалните части от земята, каквото задължение са имали съгласно Нотариален акт № 144, том LV, дело 14607 от 03.05.2006 г. на Нотариус per. № 040 И.Н..

По делото е представен и приет Нотариален акт № 191/10.10.2017 г., от който е видно, че „В.Б.П.” ЕООД е заменил притежаваните от него обекти Ателие № 2 и процесното Паркомясто 41, като правото на собственост върху тях е придобито от вторият ответник 3

„Д.И.” ООД.

Представен е Нотариален акт № 28 от 21.05.2018 г., съгласно който първият ответник П. П. е станал собственик и е придобил от втория ответник „Д.И.” ООД Ателие № 2 и процесното Паркомясто № 41.

От допуснатата комплексна съдебно-техническа експертиза от чието заключение се прави извод, че от одобрена на 24.02.2011 г. Ситуация за обект „Реорганизация на съществуващи паркинги в 1 брой парцели без засягане на съществуващия достъп до сгради и съоръжения” се установява, че пред Секция 1 и Секция 2, към ул. „Проф. Л. Далчев” са предвидени Паркомясто № 41 с площ от 13,20 кв.м. и ПМ № 42 с площ от 13,20 кв.м. (пред Секция 1) и Паркомясто № 40 (с площ 13,20 кв.м. (пред Секция 2). От същото заключение се установява, че съгласно Приложение № 1, т. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони: ,Пpu едносекционни жилищни сгради (сгради с дължина, по-малка от 20 м) линиите (границите), определящи необходимата за функционирането им площ, се предвиждат на разстояния от всички ограждащи стени на сградите най-малко 1/3 от височината им (Н), но не по-малко от 3 метра. Вещите лица по назначената комплексна СТЕ са дали заключение, че в конкретния случай разстоянието от сградата на Секция 1 (пред която се намира процесното Паркомясто № 41) до регулационната линия, която съвпада с границата на имота, е 3,10 м., което изцяло съответства на изискването на т. 1 от Приложение № 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г., а разстоянието от сградата на Секция 2 до регулационната линия, която съвпада с границата на имота, е 2,40 м. При разпита на вещите лица (проведен в о.с.з. от 01.03.2021 г.) същите заявили, че е допустимо разполагането на паркомясто пред Секция 2, като излизането извън регулационната линия се дължи на изградена без строителни книжа рампа от 1,20 метра.

Вещите лица посочили, че ако рампата я няма, то одобрените проекти са изцяло приложими и мястото отговаря на изискванията.

Процесното паркомясто е реално съществуващо, а доводите на Д. Д. за нищожност на нотариалния акт, с който паркомястото е придобито от П. П. се явяват неоснователни.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, защото съдът не е разгледал оспорванията на валидността и материалната доказателствена сила на Ситуация за обект „Реорганизация на съществуващи паркинги в 1 брой парцели без засягане на съществуващия достъп до сгради и съоръжения”, подписана на основание чл. 151, т. 4 от ЗУТ.

Д. Д. е оспорил валидността и материалната доказателствена сила на представеното доказателство - Ситуация за обект „Реорганизация на съществуващи паркинги в 1 брой парцели без засягане на съществуващия достъп до сгради и съоръжения”, като е посочил конкретни аргументи. В тази връзка ищецът е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза, както и е поискал издаването на два броя съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с административните преписки, образувани от СО, район „Витоша” по жалба с вх. № РВТ19-ГР94-2476 от 23.05.2019 г. и от Столичен инспекторат, на който е препратена по компетентност преписката от СО, район „Витоша”.Пред въззивната 4 инстанция е прието Писмо от Главен архитект на район Витоша-СО от 27.07.21 г.,с което уведомява,че в архива на техническата служба не се намират документи и книжа за „Реорганизация на съществуващи паркинги в 1 брой парцели без засягане на съществуващия достъп до сгради и съоръжения”.Такива,обаче,са приложени по делото с печати и заверки.

Във връзка с направените от Д. Д. искания е допусната СТЕ. Заключението на вещите лица е, че: процесното паркомясто № 41 е предвидено пред секция 1; съществува Ситуация за обект „Реорганизация на съществуващи паркинги в 1 брой парцели без засягане на съществуващия достъп до сгради и съоръжения”, одобрена от СО, район „Витоша” на 24.02.2011 г.; допустимо е разполагането на паркомясто пред Секция 2; при предвиждането на паркомясто № 41 е спазена минимално необходимата прилежаща площ към лицето на секция 1 към улицата.

Според въззивника, паркоместата (включително процесното паркомясто № 41) не са били предвидени по установения в закона ред с инвестиционен проект.Към момента на одобряването на проектите, издаването на разрешенията за строеж и въвеждането на целия жилищен комплекс, ведно с всички съоръжения и 5 броя сгради (секции) в него, в експлоатация на 18.06.2012 г., собственик на правото на строеж, съгласно НА № 144, том LV, дело 14607, вписан в АВ/СВ, при СРС на 03.05.2006 г. на Нотариус № 040, И.Н. , е било дружеството „В.Б.П.” ЕООД (инвеститор на целия комплекс). Притежателят на правото на строеж е притежавал правото да проектира и строи в имота, предоставено им от собствениците на земята. В течение на процеса на строителството, могат да бъдат правени редица промени на проектите, в това число такива, за които не се изисква разрешение за строеж и са несъществени от гледна точка на ЗУТ (посочени са в чл. 151 от този закон) и такива, които касаят съществени изменения на проекта и са посочени в чл. 154, ал. 2 от ЗУТ.