Решение № 393 от 12.03.2026, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 381/2025
- Вид
- Решение № 393
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Юлияна Цонева, Светла Робева, Мартин Стаматов
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 1, изречение първо, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 223 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 101, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 71 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 72 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 393
Разград, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
СВЕТЛА РОБЕВА
Членове:
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
МАРТИН СТАМАТОВ
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА канд № 20257190600381 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Разград към ИА „Автомобилна администрация“ - гр. София, против Решение № 124 от 23.10.2025г., постановено по АНД № 213/2025г. по описа на Районен съд - Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 37-0001074 от 17.03.2025г., издадено от жалбоподателя. С това НП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на Й. И. Г. от [населено място], е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от същия закон във вр. с Приложение № 5, Част І, т. 6.2.10, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са съображения за наличие на материалноправните основания за ангажиране отговорността на санкционираното лице, като установената техническа неизправност правилно е квалифицирана като значителна при извършване на крайпътната техническа проверка и изцяло в компетентността на проверяващия инспектор. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено Наказателното постановление.
За ответника по касационната жалба - Й. И. Г. от [населено място] не се явява представител. Ангажирано е писмено становище чрез упълномощен адвокат, в което се излагат доводи за правилност и законосъобразност на решението на въззивния съд и се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.
Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, и доказателствата по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл.218, ал.1 и ал.2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл.220 АПК).
От фактическа страна районният съд, въз основа анализ и оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приел за установено, че на 12.02.2025г., в област Разград, по вт. път ІІ-49, разклона за с. Стражец, координати 43.5547N 26.5102E, служители на ОО „АА“ – гр. Разград спрели за проверка движещ се състав от ППС, състоящ се от влекач „Скания Р450“, с рег. № [рег. номер] от кат. N3 с прикачено към него полуремарке „СТАС С3 СА 336 К“, с peг. № [рег. номер], от кат. О4, като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България по маршрут от гр. Кубрат до с. Камено, обл. Бургас, видно от Пътен лист № 0374738/10.02.2025г., превозващ пшеница с Товарителница № 0297158/12.02.2025г. и пътно-прехвърлителна разписка № 0000116/12.02.2025г., оборудван с дигитален тахограф „Stoneridge Electronics 900Z08R7.6“.
При проверката е установено, че водачът Й. И. Г. извършва превоза с технически неизправно ППС - полуремарке „СТАС С3 СА 336 К“, с peг. № [рег. номер], на което липсва калник на първа ос отдясно. Неизправността е оценена като „значителна“ след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 6.2.10, причина за неизправност буква „а“, изречение 2, оценка графа 5 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.
При тези констатации, спрямо водача е съставен и връчен АУАН № 00955 от 12.02.2025 г. за адм. нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с Приложение № 5, Част I, т. 6.2.10, б. "а", изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Актът е подписан без възражения и в срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили писмени такива.
На 17.03.2025 г. наказващият орган издал процесното НП № 37-0001074, с което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на констатираното нарушение, за което наложил на водача на ППС адм. наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
Разпитаният във въззивното производство актосъставител Г. Д. М. потвърдил изложените в АУАН обстоятелства, уточнявайки, че при направения визуален преглед лично е констатирал липсата на калника на първа ос вдясно на полуремаркето. Преценил, че не се касае за случайно деяние, възникнало по време на път, тъй като от закрепващите елементи се виждало, че не са прясно скъсани, били износени, ръждясали, всичко било в кал, което означавало, че неизправността е отдавна.
С оспореното по касационен ред решение Районен съд – Разград отменил Наказателното постановление единствено и само поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно описанието на нарушението. Приел, че не е достатъчно пълно и ясно описано, не ставало ясно защо контролните органи, както и наказващият орган са квалифицирали неизправността като „значителна“, което не позволявало на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено.
Решението на РС - Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Касационната инстанция не споделя изводите във въззивното решение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП, констатираното нарушение е точно и ясно описано. Посочени са всички фактически признаци – дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Дадената правна квалификация на нарушението е правилна.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като в процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че Й. И. Г. е управлявал ППС със значителна техническа неизправност – липсващ калник. При това положение в хода на административнонаказателното производство не е било нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като във всеки един момент същият е бил наясно какво нарушение му се вменява. Още в хода на крайпътната проверка водачът е уведомен за неизправността от актосъставителя, подписал е съставения АУАН без възражения и не е подал допълнителни писмени такива в предвидения от закона срок.
Както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция, не са наведени твърдения, че управляваното ППС е било в изправност, т.е. липсата на калник не се оспорва, а и не са ангажирани доказателства, оборващи установеното от актосъставителя.
Спорът е относно квалификацията на неизправността като „значителна“.
Легална дефиниция на понятието „значителна неизправност" законодателят е дал в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП – това са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Респ. в § 6, т. 71 от ДР на ЗДвП са дефинирани като "незначителни неизправности" откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.
Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от закона – Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата).
В чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от тази Наредба е посочено, че периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5. Периодичните прегледи на ППС от категории M1, М2, М3, N1, N2, N3, О1, O2, O3 и О4 (каквото е процесното) обхващат най-малко следните области: идентификация на превозното средство; оборудване на спирачната уредба; кормилно управление; видимост; светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване; оси, колела, гуми и окачване; шаси и оборудване, свързано с шасито; друго оборудване; вредно въздействие; допълнителни проверки на превозни средства за превоз на пътници от категории М2 и М3. Съгласно чл. 37, ал. 1 от същата Наредба, за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1. незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности. "Незначителни" (чл. 37, ал. 2) са неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и малките несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. Съответно "значителни" (чл. 37, ал. 3) са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.
При тази нормативна уредба не е необходима някаква специална обосновка, нито от контролните органи, нито от наказващия орган, за да се прецени и съответно водачът да разбере, че липсата на цял калник от общата конструкция на управляваното ППС, като неизправност от изброените в минималния списък по т. 6.2.10, б. "а" от Част І на Приложение № 5 към цитираната Наредба, се съотнася по степен на оценка (ниво на сериозност) към графа 5 от Приложението – „значителни“ неизправности. Очевидно е, че от изброените в това Приложение елементи - графа 1, т. 6.2.10 „ Калници, устройства против изпръскване“ и посочените причини за неизправността – графа 3, б. “а“ – „Липсващи, хлабави или силно корозирали; има вероятност да причинят наранявания; има вероятност да паднат“ – то липсата на целия калник е най-тежката форма на неизправност от изброените и няма как да се отнесе към незначителните неизправности (графа 4). Т.е. не става въпрос просто и само за лошо състояние и вероятност от падане, а отсъствие изцяло на цял елемент от карусерията на ППС.
Видно и от посочения метод на проверка на тази неизправност (графа 2) – визуална проверка, то не се изискват някакви специални познания или технически средства, с които да се установи липсата на калника. Ясно е, че такъв вид неизправност засяга в по-голяма степен безопасността на превозното средство, както и засилва вредното въздействие върху околната среда, поражда по-висок риск и за безопасността, както на водача, така и на другите участници в движението по пътищата. За да разбере това, не е необходимо да се обяснява на един професионален шофьор, колко важно е значението и колко съществени са функциите на калника като защитна преграда, която предпазва ППС от хвърчащи камъни, кал, вода и пътни отломки, които се вдигат от въртящите се гуми, че предпазва гумите и спирачната система на превозното средство от повреди и други външни замърсявания, служи да се предотврати изхвърлянето на отпадъци като прахови частици и течности, когато гумите се въртят, предоставя максимална безопасност и удобство, както за шофьора, така и за останалите участници в пътното движение.