Решение № 5909 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5909 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20221100501897 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20183658 от 10.09.2021 г., постановено по ГД № 34737 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 172 състав, е отхвърлен предявеният от „Л.С.“ ООД срещу Агенция по заетостта иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5256,00 лв., представляваща възнаграждение за извършена работа по Договор № 78 от 19.12.2017 г. за артикул № 21 – зимен комплект шапка, шал и ръкавици – 300 бр.

С посоченото решение Агенция по заетостта на основание чл. 55 ЗЗД е осъдена да заплати на „Л.С.“ ООД сумата от 2049,75 лв., представляваща задържана гаранция за добро изпълнение по Договор № 78 от 19.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимите между страните разноски на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

1

Решението на СРС е обжалвано от ищеца в частта, с която искът по чл.

266 ЗЗД е отхвърлен. Ищецът поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон по съображения, подробно изложени в жалбата. Твърди се, че изводите на първата инстанция по приложението на чл. 97 от ЗЗД са неправилни, респ. неправилно районният съд е приел, че ищецът би се освободил от задължението си да предаде изработеното само ако е предал предмета на задължението си за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Сочи се, че тези изводи на първата инстанция не кореспондират и с фактическата обстановка, установена по делото. Твърди се, че рекламните материали, включени в артикул № 21, са били заприходени от ответника и се намирали при него. Излагат се доводи, че възможността да предаде за пазене дължимото не го лишава от възможността да предяви иск за реално изпълнение. Твърди се, че ищецът е предложил точно, своевременно и качествено изпълнение, което ответникът неоснователно не е приел. В тази връзка жалбоподателят отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Агенция по заетостта, с която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца по съображения, подробно изложени в отговора.

Твърди се, че договорът непременно е следвало да бъде изпълнен в уговорения срок, а именно десет месеца от сключването му или до 19.10.2018 г. Ето защо моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Решението на СРС е обжалвано и от ответника в частта, с която искът по чл. 55 ЗЗД е уважен. Ответникът поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по съображения, подробно изложени в жалбата. Сочи, че приложение следва да намери ЗОП, като същият се явява специален по отношение на ЗЗД, като ЗЗД намира приложение само за неуредените в ЗОП въпроси. Излагат се подробни доводи, че договорът непременно е следвало да бъде изпълнен в уговорения срок, а именно десет месеца от сключването му или до 19.10.2018 г., като интересът на ответника от изпълнение отпадал след тази дата, като 2 ищецът бил насяно с този факт. Сочи се, че датата 31.10.2018 г. би била приложима само в случай, че договорът е бил сключен на дата след 31.12.2017 г., в зависимост от хода и продължителността на провежданата от възложителя преди това процедура по възлагане на поръчката, т. е. само ако изпълнителят обективно не е разполагал с 10 месеца за изпълнение на поръчката. Твърди се, че изпълнителят не е изпълнил поръчката в пълен обем – частта, която се отнася до артикул № 21. С изтичане срока на договора, последният е бил прекратен. Възложителят уведомил изпълнителя с писмо от 18.10.2018 г., че с изтичане на уговорения срок договорът бил прекратен. Сочи се, че СРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е спазил нормата на чл. 199 ГПК. Заключението на ССЕ не било подписано. В тази връзка жалбоподателят отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от ответника срещу Определение № 20216606/29.11.2021 г. постановено по ГД № 34737 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 172 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника от 01.10.2021 г., предявена по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Моли съгласно чл. 25, ал. 2 НПП в редакцията, приложима до 01.10.2021 г., на ответника да се присъдят разноски в общ размер на 648,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ищеца, с който се изразява становище за неоснователност на същата, по съображения изложени в отговора. Ето защо моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

С исковата молба се твърди, че между ищеца като изпълнител и ответника като възложител по делото е сключен Договор № 78/19.12.2017 г. с 3 предмет изработване, брандиране и доставка на информационни, печатни и рекламни и информационни печатни материали. Договорът бил сключен на основание чл. 112 ЗОП и въз основа на решение № РД-08-922 от 01.12.2017 г. за избор на изпълнител, със срок за изпълнение 10 месеца от датата на подписване, но не по-късно от 31.10.2018 г., а срокът за изпълнение на отделните дейности бил 30 дни от одобряване визията на съответния рекламен материал от възложителя. Спорно се явявало изпълнението единствено на артикул № 21 – зимен комплект шал, шапка и ръкавици. На 09.01.2018 г. ответникът изпратил график, според който артикул № 21 следвало да бъде доставен до 16.02.2018 г. На 31.01.2018 г. изпълнителят уведомил възложителят на основание чл. 23 от договора, че червеният цвят на оферираните комплекти е изчерпан на европейския пазар и отправя алтернативно предложение, което било отхвърлено на 13.02.2018 г. На 19.02.2018 г. изпълнителят изпратил писмо на възложителя, с което отново посочил причината за забавянето, както и че срокът за изпълнение бил 30 дни след цялостно одобряване на визията. Комуникацията била възобновена на 10.09.2018 г. На 27.09.2018 г. изпълнителят изпратил съобщение на ел. адрес с искане за одобряване на комплектите. На 08.10.2018 г. възложителят заявил доставка. На 12.10.2018 г. изпълнителят изпратил на възложителя проект за брандиране, който бил потвърден от възложителя с ел. съобщение на 15.10.2018 г. Излагат се съображения, че на основание чл. 5 от договора срокът за изпълнение следвало да бъде 15.11.2018 г. Твърди, че в изпълнение на поетите задължения е предприел всички правни и фактически действия по доставка на процесния артикул. С писмо на 18.10.2018 г. възложителят е уведомил изпълнителя, че срокът на договора бил до 19.10.2018 г., посочил, че не са налице форсмажорни обстоятелства, поради което договорът се считал прекратен, респ. задържал внесената гаранция. На 31.10.2018 г. в 11:33 часа изпълнителят уведомил възложителя, че има готовност за доставка, като възложителят в отговор на същата дата в 13:22 часа заявил, че срокът на договорът бил изтекъл на 19.10.2018 г. и доставката нямало да бъде приета. От страна на възложителя били отправени предложения за извънсъдебно уреждане на спора, на 11.03.2019 г. била отправена покана за възстановяване на внесената гаранция. Твърди се, че възложителят неоснователно не е приел работата и неоснователно е задържал внесената гаранция.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 4 страна на ответника, с който се изразява становище за неоснователност на исковата молба. Излагат се съображения защо в случая срокът на договора е 19.10.2018 г. Твърди се, било налице частично неизпълнение по отношение на артикул № 21, тъй като същият не бил доставен в срок. Сочи се, че изпълнителят е бил длъжен да представи окончателен отчет в срок 5 календарни дни преди изтичане срока на договора. Излага доводи за липса на непреодолима сила. Сочи се, че от месец февруари на 2018 г. до месец септември на 2018 г. изпълнителят не бил предприел никакви действия в изпълнение на задълженията си относно процесния артикул № 21. Сочи се, че с писмо от 10.09.2018 г. възложителят е дал възможност за изпълнение въпреки, че изпълнителят е бил в забава, като последният е отговорил едва на 27.09.2018 г. Сочи се, че отношенията между страните се уреждат от ЗОП, а за неуредените в него въпроси приложение намират ЗЗД и ТЗ.

По делото е безспорно, а и от приетия по делото Договор № 78/19.12.2017 г. за възлагане на обществена поръчка се установява, че между страните по делото е било налице облигационно отношение, по силата на което ответникът като възложител е възложил на ищеца като изпълнител изработване, брандиране и доставка на информационни, печатни и рекламни и информационни печатни материали, като страните по делото спорят единствено по отношение изпълнението на артикул № 21 – зимен комплект шал, шапка и ръкавици.

Съгласно чл. 4 от Договора, същият влиза в сила с подписването му и е със срок на действие десет месеца, но не по-късно от 31.10.2018 г. Съгласно чл. 5 от Договора срокът за изпълнение на отделните дейности е 30-дневен след одобряване на цялостната визия от възложителя (ответника). Мястото на изпълнение е Централна администрация на Агенция по заетостта и дирекциите на „Регионална служба по заетостта“ (чл. 6 от договора). Цената на договора не може да надвишава 40995,00 лв. без вкл. ДДС, която цена е фиксирана и крайна (чл. 7). Плащането се извършва периодично въз основа на представени от изпълнителя отчет, приемо-предавателен протокол и фактура в оригинал в срок до 30 дни от приемане изпълнението на услугите (чл. 8).

Съгласно чл. 12 от договора при подписването му изпълнителят предоставя гаранция за изпълнение в размер на 5% процента от стойността на договора без ДДС или 2049,75 лв. без ДДС, която служи за обезпечение 5 изпълнение задължението на изпълнителя. Съгласно чл. 17 от договор възложителят освобождава гаранцията за изпълнение в срок до 30 дни след прекратяването на договора в пълен размер, ако липсват основания за задържането. Гаранцията или съответна част от нея не се освобождава, ако в процеса на изпълнение е възникнал спор между страните относно неизпълнение на задълженията на изпълнителя и спорът е отнесен за решаване до съд, като при решаване на спора в полза на възложителя може да се пристъпи към усвояване на гаранцията. В чл. 18 от договора са уредени случаите, в които възложителят може да задържи съответна част и да се удовлетвори от гаранцията, а именно при неизпълнение на някое от задълженията на изпълнителя, или лошо, частично или забавено изпълнение на което и да е негово задължение. В тези случаи възложителят може да усвои такава част от гаранцията каквато съответства на уговорената в договора неустойка. Клаузата на чл. 19 от договора урежда хипотезите, при които възложителят може да задържи пълния размер на гаранцията: 1. изпълнителят не започне работа в срок до 30 дни след датата на влизане в сила на договора и възложителят го развали на това основание; 2. при пълно неизпълнение; 3. при прекратяване дейността на изпълнителя или при обявяването му в несъстоятелност.