Определение № 570 от 24.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Стара Загора, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500418 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 294, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.129, ал.2 и сл. и във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „В. и к.“ ЕООД гр.С.З. против Решение № 260289 от 10.11.2020г., постановено по гр.дело № 6794/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно.

Твърди, че районният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото и аргументите му относно фактическите и правни основания за наличието на неправомерно обогатяване на въззиваемите за сметка на „В и К“ ЕООД С.З.. Излага подробни съображения в тази насока.

Сочи, че съдът не е посочил нито едно доказателство, оборващо твърденията на свидетеля С.Б. и подкрепящо извода на съда за наличие на годно основание за плащане на сумите, посочени от съдебно-икономическата експертиза.

Моли съдът на основание чл.271 от ГПК да отмени обжалваното решение и реши спора по същество.

Претендира за направените разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „О.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.З. К. от АК – Стара Загора, в който оспорва изцяло подадената въззивна жалба и направените в нея възражения и доводи. Намира наведените от въззивника оплаквания за изцяло неоснователни. Сочи, че първоинстанционният съд е приел за установено фактическата обстановка по делото, съобразно събраните в съвкупност по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е налице правилно приложение на материалния закон. Счита, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават касиране на 1 обжалваното решение.

Моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба и да остави в сила обжалваното решение.

Претендира за направените разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другите страни Б. С. Г. и О. С. Б. чрез законен представител Ж. Й. Й..

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по делото писмени и гласни доказателства по приложените дела, намира за установено следното:

С въззивно Решение под № 260094/17.03.2021 год., постановено по в.гр. дело с № 1020/2021 год. ОС-Стара Загора е ПОТВЪРДИЛ изцяло Решение с № 260289 от 10.11.2020г., постановено по гр.дело № 6794/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Впоследствие с Решение под № 94 от 04.07.2022 год. , постановено по кас. гр. дело с № 3188/2021 год., ВКС на РБ, ІІІ-то Г.О. е ОБЕЗСИЛИЛ въззивно решение с № 260094/17.03.2021г., постановено по възз. гр. д. № 1020/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора и е ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане от друг състав на мотивите на настоящото решение.

Съобразно мотивите на касационната инстанция, които са задължителни за въззивния съд в съответствие с императивната разпоредба на чл.294, ал.1 от ГПК в процесния случай касационната инстанция е констатирала, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба, тъй като е налице противоречие между фактическите твърдения за противоправно поведение на наследодателя на ответниците - физически лица, изразяващо се в неправомерно разпореждане с чужди /на дружеството „В и К“/ средства посредством сключване на фиктивни договори, между които и сключеният такъв с третия ответник „О.“ ЕООД, от което са произтекли вредите - заплатените по договора в полза на „О.“ ЕООД суми, и заявения петитум за осъждането им да заплатят исковата сума, с която неоснователно са се обогатили за сметка обедняването на ищеца. Непровеждането на производство по чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка със служебната проверка по ал. 1 на разпоредбата, е довело до произнасяне и на двете съдебни инстанции по нередовна искова молба.

Тъй като преди да се произнесе по същество, въззивният съд не е констатирал и предприел съответните действия за отстраняване на нередовностите на исковата молба, ВКС е обезсилил въззивното решение като процесуално недопустимо и е върнал делото на въззивния съд за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за отстраняване нередовностите.

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

Жалбата е своевременно заведена, поради което е и процесуално допустима. Но съобразно горецитираните указания на ВКС на РБ и двете 2 предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба. Налице е противоречие между фактическите твърдения за противоправно поведение на наследодателя на ответниците - физически лица, изразяващо се в неправомерно разпореждане с чужди /на дружеството „В и К“/ средства посредством сключване на фиктивни договори, между които и сключеният такъв с третия ответник „О.“ ЕООД, от което са произтекли вредите - заплатените по договора в полза на „О.“ ЕООД суми, и заявения петитум за осъждането им да заплатят исковата сума, с която неоснователно са се обогатили за сметка обедняването на ищеца. Липсва яснотата и относно това при релевираните доводи за неоснователно обогатяване на дружеството ответник с процесната сума, което е получило последната без основание, тъй като СМР са били извършени от работниците на ищеца и с негови техника и материали, и при липса на твърдение за получени от наследодателя на ответниците - физически лица, или пък от тях, облаги, в какво се изразява обогатяването на последните. Не са изложени и никакви твърдения за това на какво се основава твърдяната солидарна отговорност на ответниците - физически лица, и на ответното дружество. При това положение е налице липса на яснота за вида и обема на търсената съдебна защита спрямо всеки от ответниците.

В тази насока на основание чл.129, ал.2 от ГПК, въззивният съд следвайки разпоредбите и задължителните указания на ВКС е оставил исковата молба на ищеца без движение за уточняването и конкретизирането на горецитираните обстоятелства, подробно посочени в Решението на касационната съдебна инстанция.

В срока даден му от съда, ищецът „В. и к.“ ЕООД, гр.С.З., чрез адв.И.

М. от АК Стара Загора с горепосочената последна молба и приложените към нея - нова уточняваща и коригирана искова молба не са отстранили и изправили нередовностите по първоначалната искова молба.

В тази връзка в 1-седмичен срок от съобщението ищецът с нова писмена молба с вх. № 1322/31.01.2023 год. със съответния брой преписи за всички ответници ищецът и въззивник е направил опит да уточни и конкретизира фактическите си твърдения за противоправно поведение на наследодателя на ответниците - физически лица, изразяващо се в неправомерно разпореждане с чужди /на дружеството „В и К“/ средства посредством сключването на фиктивните договори, между които и сключеният такъв с третия ответник „О.“ ЕООД, от което са произтекли вредите - заплатените по договора в полза на „О.“ ЕООД суми, и заявения петитум за осъждането им да заплатят исковата сума, с която неоснователно са се обогатили за сметка обедняването на ищеца.

Също така е опитал да уточни и конкретизира относно това при релевираните доводи за неоснователното обогатяване на дружеството ответник с процесната сума, което е получило последната без основание, тъй като СМР са били извършени от работниците на ищеца и с негови техника и материали, и при липса на твърдение за получени от наследодателя на 3 ответниците - физически лица, или пък от тях, облаги, в какво се изразява обогатяването на последните.

Също така съдът е указал на въззивника и ищец да допълни, уточни и конкретизира исковата си молба за това на какво се основава твърдяната солидарна отговорност на ответниците – физическите лица, и на ответното дружество, при което е налице липсата на яснота за вида и обема на търсената съдебна защита спрямо всеки от ответниците, като ищецът е бил и изрично предупреден, че при неизпълнението в срок на указанията на съда, исковата молба ще се върне и съответно производството по нея ще бъде ПРЕКРАТЕНО по гр.д. № 6794/2019г. по описа на РС-Стара Загора, което е било вписано изрично и в съобщението до ищеца.

В срока за отговор е постъпил допълнителен писмен отговор от първия ответник „О.“ ЕООД, гр.С.З., представлявано от Б. М. Б., чрез адв.З. К., в който заявява, че поддържат изцяло всички наведени възражения и доводи от тяхна страна с писменият им отговор по гр.д. №6794/2019г. по описа на РС Стара Загора.

Сочат, че в поправената искова молба, ищецът е поискал от съда да постанови Решение, с което да осъди: ответното дружеството „О." ЕООД, ЕИК *** и ответниците: Б. С. Г., ЕГН: ********** и О. С. Б., ЕГН:

********** - като законни наследници на С. Б. Г. - като солидарни длъжници в условията на евентуалност по отношение на вторите ответници, да възстановят на „В. и к.” ЕООД гр. С.З. сумата от 24 900,00 лв. (двадесет и четири хиляди и деветстотин лева), с която са се обогатили без правно основание и с която ищцовото дружество е обедняло. С оглед петитума на исковата молба, възразяват, че ищецът не е посочил никакви фактически и правни основания за заявеното от последния субективно съединяване на предявените искове - при условията на солидарност. В тази връзка, молят съда да остави повторно исковата молба без движение с указания ищецът да конкретизира исковата си претенция в посочената част. Повторно възразяват, че не се сочи и не се твърдят общи факти, от които да произтича твърдяната солидарна отговорност по отношение на тримата ответници.

Възразяват, че не се сочат фактически и правни обстоятелства за заявената от ищеца „евентуалност“ на исковете по отношение на първия ответник - дружеството „О.“ ЕООД, които обстоятелства (фактически и правни основания) да обосновават предявената процесуална „евентуалност“ на исковете спрямо физическите лица - ответници.

Възразяват, че поправената искова молба е нередовна и молят съда да я остави без движение. Оспорват категорично заявената искова претенция, предявена против законните наследници на починалия С. Б. Г.: Б. С. Г. и О. С.

Б., тъй като ищецът не е заявил за каква част от паричната претенция иска осъждане на всеки от наследниците на починалия управител, техните части от наследството, в това число наличието и/или липсата на приемане или отказ от наследството.

Оспорват изцяло наведените от ищеца фактически и правни доводи.

4

Намират предявения иск за недопустим. Възразяват, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и въз основа на заявеното от последния фактическо основание - липса на друга възможност от защита за твърдяното „обедняване” на ищеца със сумата от 24 900 лв.

Оспорват изцяло предявения иск по основание и размер и считат същият за неоснователен и недоказан, като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане за сумата от 24 900 лв. Оспорват твърдението на ищеца, че давността била спряна по време на наказателния процес, в който бил предявен граждански иск по НОХД № 372/2014 г., по описа на Старозагорски Окръжен Съд и към настоящия момент на основание чл. 115, буква „ж” от ЗЗД давността не била изтекла.

В процесния случай сочат, че претендираната искова сума от 24 900 лв. по фактура № 0000000036 от 22.08.2005 г. на обща стойност от 27 892,03 лв. с ДДС е изплатена изцяло от ищеца на ответното дружество, като общата 5 годишна и специалната 3 - годишна давност за заявената искова претенция (в общ размер от 24 900 лв., от които 23 243,36 лв.-главница и 1 656,64 лв.частично ДДС), чието възстановяване се претендира от ответниците, считано от 19.12.2005 г. отдавна е изтекла, и на посоченото самостоятелно основание, молят да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен - погасен по давност.

Ответникът категорично възразява за допустимостта и основателността на предявената искова претенция, поради наличието на договорни отношения между ищцовото и ответното дружество, учредени по силата на сключения между тях Договор с предмет: ремонт на външен водопровод с.К.”.