Определение № 71 от 22.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Габрово, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500020 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Е. К., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 980/2025 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат съображения относно правомощията на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права в този етап на производството. Счита, че с направените законодателни промени в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативи критерии за неравноправна клауза. Сочи, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит.

Твърди, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Намира, че лихвата за забава е възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Моли да се отмени разпореждането и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение относно отхвърлените вземания. Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него подкрепят тезата му. Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

1

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Л. А. за заплащане на следните суми: 2665,04 лева -неплатена предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането; 179,93 лева - договорна лихва за периода 05.11.2024 г. 05.11.20024 г.; 495,89 лева неплатено изискуемо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 1 406,60 лв. неплатено изискуемо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането; 500.00 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.01.2024 г.;

647,41 лева -мораторна лихва за периода 21.07.2023 г. – 03.12.2025 г., както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230.00 лева и 100,22 лева заплатена държавна такса.

Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № 400171432296 от 02.05.2023 г.

С разпореждане рег. № 2045 от 05.12.2025 г. съдът е оставил без движение подаденото заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД и е указал на заявителя да индивидуализира претендираното вземане, като изрично посочи в допълнителна молба до съда дали в претендираната сума 179,93 лв. – договорна лихва и сумата 647,41 лв. – мораторна лихва са начислени и включени лихви върху неплатено възнаграждение за услугата „Факс“ и услугата „Флекси“, както и върху неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания и ако са включени – в какъв размер и за какъв период е начислена лихвата по отделно за главница, възнаграждение и такси. Както и да посочи има ли извършени плащания от длъжника по договора и в какъв размер и каква част от вземанията са погасени към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – поотделно за главница, лихви, допълнителни услуги и такси.

С уточняваща молба от 15.12.2025 г., заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД сочи, че в претендираната сума 2665,04 лв. – главница не са включени дължими суми за възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и/или „Флекси“, и/или дължими такси. Претендиралите суми за лихва не са начислени върху закупени допълнителни услуги и/или неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания. Посочва размера на претендираната лихва и представя извлечение в табличен вид за броя и датата на погасителните вноски, съгласно погасителния план към договор № 40017143296.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че закупуването на тези допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, на стойност приблизително равна на стойността на главницата по кредита съставлява противоречие със закона и предвиденото в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поради което следва да се приеме, че клаузата на чл. VI „Параметри“ от договора е уговорена във вреда на потребителите, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Приел е, че от представения договор за кредит не се установява същият да е сключен по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и от посочения в договора ГПР не става ясно, какво се включва в него и дали е включено 2 задължението за допълнителни услуги в размер на сума, приблизително равна на размера на главницата на отпуснатия кредит, което води до съмнение за неравноправни клаузи по договора. Освен това погасителният план приложен по договора съдържа вноска за допълнителни услуги, която произтича по същество от неравноправна клауза, тъй като въвеждане на това допълнително възнаграждение противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на неустойка, което води до необосновано оскъпяване на кредита, а от там и за заобикаляне на императивната нормата на чл. 19 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава пет пъти законната лихва.

С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Така потребителят следва да върне единствено главницата в размер на 4 100 лв., която му е била предоставена от кредитора. От тази сума обаче следва да се приспадне платеното от длъжника по договора, съгласно предоставената справка от дружеството – заявител от 15.12.2025г. Стойността на заплатеното от длъжника в общ размер на 5 117,11 лв., съобразно извлечение в табличен вид, представено от заявителя, надхвърля чистата стойност на кредита, поради което заявлението в частта за главницата е отхвърлено изцяло, като погасено поради плащане. Като акцесорно вземане претенцията за законна лихва върху главницата също следва да се отхвърли. В останалата част за сумата 179,93 лв. – договорна лихва за периода от 05.11.2024г. до 05.11.2024г., сумата 495,89 лв. – неплатено предсрочно изискуемо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от 04.12.2025г. до окончателното изплащане, сумата 1 406,60 лв. – неплатено предсрочно изискуемо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от 04.12.2025г. до окончателното изплащане и сумата 647,41 лв. – мораторна лихва за периода от 21.07.2023г. до 03.12.2025г. заявлението е отхвърлено.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съставна част в договора са включените допълнителни услуги „Фаст“, за която кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение в размер на 1640,00 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ срещу възнаграждение в размер на 2665,00 лв., включено в погасителния план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителна услуга. Клаузите за заплащане на възнаграждение по нея противоречи на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума за пакет допълнителна услуга е недължима.

Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Услугата „Флекси“ предоставя гъвкав погасителен план, като по естеството си е дейност по управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и допълнителна услуга, свързана с договора по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер близък до предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал. 2 от ЗПК, като разширява отговорността на 3 потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Предвид представената справка от заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД се извърши преценка, от която се установява че чистата стойност по кредита е заплатена.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 2292 от 18.12.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 980/2025 г. по описа на Районен съд- Дряново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4