Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3770 от 12.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6877/2026
Вид
Определение № 3770
Подписан
12.10.2026
В сила
12.10.2026
Състав
Лилия Недялкова Георгиева, Петър Стоицев, Емил Дечев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3770 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.а

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.а Въззивно частно наказателно дело № 20261100606877 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Инициирано е по частна жалба на С. К. Т. с вх. №243296/31.07.2026 год. срещу Определение с рег. № 3102/13.07.2026 г., постановено по ЧНД № 10094/2026 г. по описа на CPC, НО, 99 с-в, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба от С. Т. срещу постановление от 11.05.2026 г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11232/2024 г. по описа на СРТП – Отдел „Разследване“ - СДВР, пр. пр. № 38680/2024 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пред.2, вр. чл.342, ал.1, пред.3 от НК.

В частната жалбата се излагат аргументи, че районния съд неправилно е оставил жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство на Софийска районна прокуратура и е приел, че същата е просрочена. Според Т., в определението неправилно е прието, че жалбата срещу прокурорското постановление е подадена чрез адвокат Т.Г., тъй като тя е подписана лично от нея и е депозирана от нея, както и че единствено адресът за кореспонденция е на адв. Г.. В частната жалба изрично е посочено, че Т. е получила лично препис от Постановлението за прекратяване и от това връчване е започнал да тече седемдневният срок по чл. 243, ал. 4 НПК за нея, а жалбата й е депозирана в рамките на този срок. Твърди се, че неправилно Софийски районен съд е приел, че срокът за обжалване на прокурорския акт е започнал да тече от датата на връчването на преписа на адв. Г., тъй като е страна и е упражнила правото си на жалба лично, съответно изводът за недопустимост на жалбата е неправилен.

В заключение се иска въззивният съд да отмени Определение с рег. № 3102/13.07.2026 г., постановено по ЧНД № 10094/2026 г. по описа на CPC, НО, 99 с-в и делото да бъде върнато на Софийския районен съд за разглеждане на жалбата срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 11.05.2026 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, по същество.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното определение на СРС и материалите по ДП № ЗМ 513 ЗМТ 11232/2024 г. по описа на СРПТ – ОР – СДВР, пр. пр. № 38680/2024 г. по описа на СРП, контролната въззивна инстанция прие за установено следното:

1

С Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 11.05.2026 година, прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по ДП № 11232/2024 година по описа на СДВР, пр.пр. №38680/2024 година по описа на Софийска районна прокуратура, като е постановено да бъде изпратен препис от него на адвокат Т.К. Г. и С. К.

Т.. Видно от известието за доставяне (л. 183 от ДП), препис от постановлението е било получено от адвокат Т.К. Г. на 22.05.2026 година, като липсва известие за доставяне на С. К.

Т..

Пострадалата С. Т. е атакувала постановлението с жалба по чл.243, ал.4 от НПК, депозирана по пощата на 01.07.2026 година и с вх. № 38680/07.07.2026 год. на Софийска районна прокуратура, вх. №220276/08.07.2026 год. на Софийски районен съд.

С атакуваното Определение № 3102 от 13.07.2026 година, СРС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на законоустановения срок и поради това е оставил същата без разглеждане.Прието е на първо място, че жалбата е подадена срещу прокурорския акт от пострадалата чрез повереник, както и че същата е подадена извън срока на обжалване (който е изтекъл на 29.05.2026 г.), доколкото препис от постановлението е било връчено на адв. Г. на 22.05.2026 г.

Препис от това Определение е бил връчен на 17.07.2026 година отново единствено на адвокат Т.Г., като липсват данни дали същото да е било изпратено по надлежния ред на пострадалата Т..

С Разпореждане от 03.08.2026 година, СРС е върнал постъпилата частна жалба от пострадалата С. К. Т., което е било отменено с Определение №3431/23.09.2026 год. по ВНЧД №6317/2026 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 2 в.с. и е разпоредено делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Именно след произнасянето на Софийски градски съд по ВНЧД №6317/2026 год., делото е изпратено отново на въззивния съд за разглеждане на депозираната частна жалба на Т. срещу цитираното по – горе Определение № 3102 от 13.07.2026 година на Софийски районен съд по делото.

Обсъждайки хронологията по администрирането на делото, както и материалите по приложеното ДП, настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционният съд в атакуваното определение, с което е оставил частната жалба на Т. без разглеждане, са неправилни.

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от получаването на преписа. В този смисъл и с оглед преклузивността на срока, за прокуратурата е налице задължението да изпрати преписи на лицата, по начин, който впоследствие да е проследим и съответно да е безспорно ясно кога и от кой са получени.

В настоящия случай изобщо няма данни за получаването на препис от процесното постановление за прекратяване на наказателното производство от страна на пострадалата, което при всички случаи е изначало проблем за производството по обжалването му пред съответния съд.

След постъпването на жалбата в Софийския районен съд и образуването на производство по чл.243, ал.4 от НПК, същият е следвало да извърши служебно проверка по редовността на връчването на преписите преди да пристъпи към решаването на делото.

Когато е налице пропуск и липсват точни данни за получаването на преписи от постановлението за прекратяване от някоя от страните, съдът е длъжен да прекрати производството и да върне делото на съответната прокуратура за надлежното му администриране.

2

Софийският районен съд не е извършил проверка по редовността на връчването на обжалвания прокурорски акт и дори не е констатирал, че липсва известие за получен препис от С. К. Т., въпреки че адресът й е бил известен на СРП. Софийска районна прокуратура е изпратила препис от постановлението на адвокат Т.К. Г., за който обаче в материалите по воденото досъдебното производство липсва каквото и да е пълномощно, сочещо възможност за получаване на съдебни книжа от последния и без да са налице предпоставките на чл.180, ал. 3 от НПК и след изчерпване на реда по чл.180, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

Този пропуск на СРС не е позволил да прецени правилно от кой момент всъщност е започнал да тече срокът, в който пострадалата има право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В тази насока следва да се отбележи, че препис от Определението на Софийски районен съд отново е било връчено на адвокат Г. (л. 9 – гръб от ЧНД № 10094/2026 година по описа на СРС, 99 ти състав), без да е приложено каквото и да е пълномощно, нито известие за получаване на препис от Т..

Както е известно, процедурата по връчването на съдебните книжа е уредена в чл.180 от НПК, която не е била спазена както от Софийска районна прокуратура, така и от Софийски районен съд, въпреки изрично разписаните правила касателно пострадалата и нейния повереник (респ. след надлежно упълномощаване).

Предвид горното, настоящият въззивен съд намира, че СРС преждевременно се е произнесъл по допустимостта на жалбата и е оставил същата без разглеждане, без да предприеме действия по връщане на делото на Софийска районна прокуратура за администрирането му. Първоинстанционният съд не е взел предвид пълната липса на данни, относно това кога за пострадалата Т. е започнал да тече предвидения в закона срок за обжалване на определението.

Съобразно горното, Определение с рег. № 3102/13.07.2026 г., постановено по ЧНД № 10094/2026 г. по описа на CPC, НО, 99 с-в, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба от С. Т. срещу постановление от 11.05.2026 г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11232/2024 г. по описа на СРТП – Отдел „Разследване“ - СДВР, пр. пр. № 38680/2024 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пред.2, вр. чл.342, ал.1, пред.3 от НК, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Делото следва да бъде върнато на същия състав от СРС за продължаване на съдопроизводствените действия и за връщането на делото за администрирането му на Софийска районна прокуратура.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, 4 в.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение с рег. № 3102/13.07.2026 г., постановено по ЧНД № 10094/2026 г. по описа на CPC, НО, 99 с-в, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба от С. Т. срещу постановление от 11.05.2026 г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11232/2024 г. по описа на СРТП – Отдел „Разследване“ - СДВР, пр. пр. № 38680/2024 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пред.2, вр. чл.342, ал.1, пред.3 от НК.

ВРЪЩА делото на същия състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията в обстоятелствената част на определението.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4