Решение № 543 от 22.04.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Русе, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20234520104242 по описа за 2023 година

Адв.З. Ц. – пълномощник на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“), заявява, че между представляваното от него дружество и М. Н. К. са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1. Договор за мобилни услуги №623059078/06.04.2020г., Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор от 06.04.2020г., Заявление за смяна на собственост от 06.04.2020г. и Приложения към него, съгласно които на клиента са предоставени: мобилен номер ...................., собственост до момента на Г.Х.Г., пренесен от друга мрежа в тази на Теленор/Йеттел; мобилен номер .............................., собственост до момента на Г.Х.Г., пренесен от друга мрежа в тази на Теленор/Йеттел и мобилен номер ........................................., собственост до момента на Г.Х.Г., пренесен от друга мрежа в тази на Теленор/Йеттел, със стандартна месечна абонаментна такса 33.99 лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с ДДС.

2. Допълнително споразумение №045041179/26.11.2020г. към договор за мобилни услуги, съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева с ДДС.

3. Допълнително споразумение №045041184/26.11.2020г. към договор за мобилни услуги, съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева с ДДС.

1

Ответникът не заплатил паричните задължения, обективирани в четири фактури, издадени в периода м.януари 2021г. – м.юни 2021г., а именно:

- фактура №7315253290/25.01.2021г. за отчетен период 25.12.2020г. – 24.01.2021г . на обща стойност 107.93 лева, включваща следните задължения: 36.98 лева – абонаментна такса с ДДС за мобилен номер ***; 30.01 лева – абонаментна такса с ДДС и разговори към „Грижа за клиента“ за мобилен номер ***; 40.45 лева – плати с Теленор от Apple; 37.39 лева – абонаментна такса с ДДС и роуминг таксуване за мобилен номер ***, като е приспаднато надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 36.90 лева;

- фактура №7316545413/25.02.2021г. за отчетен период 25.01.2021г. – 24.02.2021г. на обща стойност 151.60 лева, включваща следните задължения: 37.88 лева – абонаментна такса с ДДС за мобилен номер *** и такса за спиране; 31.68 лева – абонаментна такса с ДДС, други услуги и разговори към „Грижа за клиента“ за мобилен номер ***; 34.47 лева – плати с Теленор от Apple; 39.08 лева – абонаментна такса с ДДС, други услуги и роуминг таксуване за мобилен номер ***; 8.49 лева - плати с Теленор от Apple;

- фактура №7317831228/25.03.2021г. за отчетен период 25.02.2021г. – 24.03.2021г. на обща стойност 103.96 лева, включваща следните задължения: 36.99 лева – абонаментна такса с ДДС за мобилен номер ***; 29.98 лева – абонаментна такса с ДДС за мобилен номер ***; 36.99 лева – абонаментна такса с ДДС за мобилен номер ***.

Предвид неизпълнение задълженията от страна на абоната за заплащане фактурираните услуги, мобилният оператор прекратил предсрочно договорите за мобилни услуги, при условията на които са ползвани мобилни номера: ***, *** и *** и издал фактура №7320587572/25.05.2021г. включваща задължение за заплащане неустойка за предсрочно прекратяване в общ размер 345.81 лева. Молителят пояснява, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание: за номер *** – в раздел 3, т.2 от Допълнителното споразумение; за номер *** – в т.2 от Приложение към договора за мобилни услуги, а за номер *** - в раздел 3, т.2 от Допълнителното споразумение. С посочените разпоредби, контрагентите приели, че неустойката е дължима от потребителя при предсрочно прекратяване на договора по негова вина или инициатива и същата е в размер на сбора от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на действие, но не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаменти такси.

Наред с горното, абонатът дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1021/18.04.2023г., издадена по ЧГД №1967/2023г. по описа на РРС срещу М. Н. К. за претендираните суми.

2

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедния съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

По изложените съображения, адв.З. Ц. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. Н. К., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“), ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. ЛНЧ 740607, заедно с М.С. ЛНЧ ....................сумата 709.30 лева – сбор на дължими суми, съгласно фактури:

№7315253290/25.01.2021г.,

№7316545413/25.02.2021г., №7317831228/25.03.2021г., №7320587572/25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2023г. до окончателното й изплащане , предмет на заповед №1021/18.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №1967/2023г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.С. Й. – особен представител на ответника М. Н. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по делото.

Счита, че фактурите не отразяват реално използваните от ответника услуги.

Релевира възражение за нищожност на неустоечната клауза, като приема, че същата противоречи на добрите нрави и противоречи на закона. В тази връзка излага правни доводи.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:

1. Договор за мобилни услуги №623059078/06.04.2020г., Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор от 06.04.2020г., Заявление за смяна на собственост от 06.04.2020г. и Приложения към него, съгласно които на клиента са предоставени: мобилен номер ***, собственост до момента на Г.Х.Г., пренесен от друга мрежа в тази на Теленор/Йеттел; мобилен номер ***, собственост до момента на Г.Х.Г., пренесен от друга мрежа в тази на Теленор/Йеттел и мобилен номер ....................със стандартна месечна абонаментна такса 33.99 лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с ДДС.

2. Допълнително споразумение №045041179/26.11.2020г. към договор за мобилни услуги, съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева с ДДС.

3. Допълнително споразумение №045041184/26.11.2020г. към договор за мобилни услуги, съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 41.99 лева с ДДС, като за срока на договора е 3 предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева с ДДС.

Всеки контракт съдържа неустоечна клауза, според която при предсрочно прекратяване по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сбора от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на действие, но не повече от три стандартни месечни абонаменти такси. Предвидено е задължение, абонатът да заплати и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора.

Ищцовото дружество издало:

- фактура №7315253290/25.01.2021г. за отчетен период 25.12.2020г. – 24.01.2021г . на обща стойност 144.83 лева (с ДДС), включваща следните задължения: 30.82 лева – абонаментна такса за мобилен номер ***; 25.01 лева – абонаментна такса за мобилен номер ***; 40.45 лева – плати с Теленор от Apple; 31.15 лева – абонаментна такса за мобилен номер ***;

- фактура №7316545413/25.02.2021г. за отчетен период 25.01.2021г. – 24.02.2021г. на обща стойност 151.60 лева (с ДДС), включваща предоставени услуги за трите мобилни номера и услуга „плати с Теленор“;

- фактура №7317831228/25.03.2021г. за отчетен период 25.02.2021г. – 24.03.2021г. на обща стойност 103.96 лева, включваща предоставени услуги за трите мобилни номера.

- фактура №7320587572/25.05.2021г. за неустойки предсрочно прекратяване на договорите за услуги в общ размер 345.81 лева .

Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД №1967/2023г. и издадена заповед №1021/18.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М. Н. К., ЕГН ********** за сумата 709.30 лева – сбор на дължими суми, съгласно: фактура №7315253290/25.01.2021г., фактура

№7316545413/25.02.2021г., фактура

№7317831228/25.03.2021г. и фактура

№7320587572/25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2023г. до окончателното й изплащане; разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 480 лева – адвокатски хонорар.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира. Вещото лице е констатирало, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца в Дебит сметка 411 – вземания от клиенти, Кредит сметка 703 – приходи от услуги с данъчна основа и Кредит сметка 4532 – ДДС на продажбите. В табличен вид са представени задълженията на ответницата по всяка от фактурите. От общото задължение – 918.13 лева е приспадната сумата 208.83 лева, заплатена от ответника на 11.01.2021г., като незаплатения остатък от дълга възлиза на 709.30 лева.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

4

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата 709.30 лева – сбор на дължими суми, съгласно фактури:

№7315253290/25.01.2021г.,

№7316545413/25.02.2021г., №7317831228/25.03.2021г., №7320587572/25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2023г. до окончателното й изплащане , предмет на заповед №1021/18.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №1967/2023г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело №1967/2023г. по описа на РРС е видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.