Решение № 260194 от 08.11.2021, Районен съд - Бяла Слатина

Р

Е Ш Е

Н И E гр.Б.Слатина, 08.11.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 19 октомври, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ ГЕРДОВА при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 306/2021 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила искова молба от Б.П.П.Ф. С.А., Париж рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк С.“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д.

- заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** *** за общата сума от 2074,74 лв., от която:

1151,46 лв. главница, дължима по договор за потребителски кредит CREX-11658694/21.10.2015г, въз основа на който е отпуснат револвиращ кредит, издаване на кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г., възнаградителна лихва в размер на 582,88 лв. за периода от 01.05.2016г. до 12.10.2017г., мораторна лихва в размер на 340,40 лв. за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли положителният установителен иск, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, то ищеца желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Н.И.Б., да заплати горепосочените суми.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника Н.И.Б. не е намерен на посоченият в и.м. адрес в гр.Бяла Слатина, ул.“Търнавска“ № 41, ет.4, ап.13.

С определение постановено в з.з. на 09.07.2021г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП назначил адв.К.Д.К. от ВрАК за особен представител на ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 306/2021г. по описа на РС гр.Б.С.с определено адвокатско възнаграждение в размер на 375,23 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.

В срока по чл.131 от ГПК адв.К. от ВрАК не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание особеният представител се явява лично, като не оспорва иска, а счита същият за допустим и законосъобразен.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1207/2020г. по описа на РС-Б.С.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1207/2020г. по описа на БСлРС срещу длъжника Н.И.Б., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260211/01.12.2020г. в полза на кредитора Б.П.П.Ф. С.А., Париж рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и адрес на управление ***, „Бизнес парк С.“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д.

- заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Х.С., за сумата от 1151,46 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 582,88 лв. за периода от 01.05.2016г. до 12.10.2017г., мораторна лихва в размер на 340,40 лв. за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 35,86 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Заповедта на длъжника Н.И.Б. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа вна който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 306/2021г. по описа на БСлРС.

С исковата молба ищеца навежда доводи, че по силата на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CRЕХ-11658694/21.10.2015г. ответникът е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г. с първата транзакция по кредитната карта в размер на 1000,00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.

Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2016 г., поради което кретидната карта е блокирана. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на ищеца да потърси съдебна защита на вземането си.

Към датата на подаване на

Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е размер на сумата от 1151,46 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 582,88 лв. за периода от 01.05.2016г. до 12.10.2017г. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 340,40 лв. за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г.

Същите суми са предмет и на исковото производство. В условията на евентуалност ищеца предявява осъдителен иск за посочените суми.

С исковата молба са представени заверено копие от договор за потребителски кредит CRЕХ-11658694/21.10.2015г., в който ответникът е дал съгласието си, допълнително да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г., месечно извлечение от кредитната карта на длъжника-ответник, издаване и ползване на кредитна карта, обратна разписка доказаваща предаване на кредитната карта на 09.03.2016г. получена лично от Н.Б. и покана за плащане на задължения по кредитна карта до Н.И.Б., без данни да е доставена и получена от длъжника.

Назначеният особен представител на ответника в съдебно заседание не оспорва иска, а счита същият за допустим и законосъобразен.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение допустимостта на предявеният иск:

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; връчването на тази заповед на основание чл.47,ал.5 от