Решение № 75 от 26.05.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Харманли, 26.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630100162 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, с представители А.Ч.Д. и Н.Г.С. чрез пълномощник – юрисконсулт Д. И. срещу А. К. Й., ЕГН **********, гр.Симеоновград, ул. ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по отношение на А. К. Й., ЕГН ********** , гр.Симеоновград, че дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК ***, сумата в общ размер: 3148,32 лева (три хиляди сто четиридесет и осем лева и 32ст.)- неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 18.06.2020г., от които 2189,62 /две хиляди сто осемдесет и девет лева и 62ст./ лв. – главница; 436,29 /четиристотин тридесет и шест лева и 29ст./ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г. и 460,68 /четиристотин и шестдесет лева и 68ст./ - обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (21.07.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ.

Ищецът твърди, че на 18.06.2020г. е сключил Договор за потребителски кредит № ********** с ответника А. К. Й., с ЕГН **********, на основание, на който е предоставил на ответника сума в размер на 3559,10 лева - общ размер на кредита, като тази сума включвала: 2 500 лева, предоставени за общо ползване на ответника; 677,77 лева, отпуснати за заплащане на дължими застрахователни премии по избрани от ответника застрахователни програми (застраховка „ВА NК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 438,00 лв. и застраховка „ВАNК ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 239,77 лева) и сума в размер на 381,33 лева, отпуснати за заплащане на дължима такса за оценка на риска.

Ищецът твърди, че уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 28,49 % (чл. 9, ал. 1 от Договора). Годишният процент на разходите бил 48,4394 (чл. 10 от Договора), като договорът не бил сключен при Общи условия.

1

Ищецът твърди, че общата дължима сума от ответника по Договора била в размер на 4709,85 лева, която сума била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски - 23 по 196,25 лв., ведно с последна изравнителна, дължима на 25.06.2022г. в размер на 196,10 лева, като предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Ищецът твърди, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора, при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се предоставят от кредитора на разположение на потребителя до три работни дни, считано от датата на сключване на договора, по сметката на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ и посочена в чл. 11.2. Кредитът се считал за усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка. В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 19 от процесния Договор за потребителски кредит, при сключването му, ответникът не бил длъжен да сключва застраховка. Само по свое желание и по собствено усмотрение ответникът е имал възможност да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е било задължителна предпоставка за сключване на самия договор, но в случая, ответникът изрично заявил желанието си и дал съгласието си да му бъде сключена застраховка посредством избиране в съответното поле „Да“, на чл. 13 на Заявление — Декларация за установяване на договорни отношения (Приложение 4).

Ищецът посочва, че желанието на самия ответник да сключи въпросните застраховки и съответно да се ползва от правата и покритието, които те му дават срещу множество рискове, няма как да противоречи на добрите нрави, като цитира разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, а именно: страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В самия Закон за потребителския кредит е уредена възможността за сключване на застраховки, като се прави разлика между застраховките, които са задължителни за сключване на договор за кредит и тези, които не са задължителни за неговото сключване, а се избират по желание на потребителя. Договорените между страните застрахователни премии представляват допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, която не е задължителна за сключването на договора, а се сключва само след изричен избор от потребителя. Същите са финансирани от Банката и платени директно на застрахователя при условията на чл. 7.2.2 от Договора за кредит.

Ищецът твърди, че ответникът е допуснал просрочие и многократно забавяне в изплащането на вноските по договора. Договорът е падежирал на 25.06.2022г. и към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (22.07.2022 г.) и като се изключи сумата по таксата за оценка на риска, която не е уважена от заповедния съд, задължението на А. К. Иорданов, с ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по договора било в размер на: 2189,62 лв. главница и 436,29 лева договорна (възнаградителна) лихва.

Ищецът заявява, че съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), в размер на 460,68 лева за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г.

Предвид горното ищецът моли съдът да признае за установено, че А. К. Й., ЕГН ********** от гр.Симеоновград дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК ***, сумата в общ размер: 3148,32 лева (три хиляди сто четиридесет и осем лева и 32 ст.)- неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 18.06.2020г., от 2 които 2189,62 /две хиляди сто осемдесет и девет лева и 62ст./ лв. – главница; 436,29 /четиристотин тридесет и шест лева и 29ст./ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г. и 460,68 /четиристотин и шестдесет лева и 68ст./ обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (21.07.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът, чрез упълномощения си защитник адв. В. Л. от АК - Хасково е депозирал отговор по чл.131 ГПК, в който твърди, на първо място, че никога не е сключвал на 18.06.2020г., Договор за потребителски кредит № ********** с ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД — гр. София, по силата на който, кредиторът да е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 3 559.10 лева, както и тази сума да включва: 2 500 лева, предоставени за общо ползване на ответника; сума в размер на 677.77 лева, отпуснати за заплащане на дължими застрахователни премии по избрани от длъжника застрахователни програми (застраховка „BANК ПАКЕТ З КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 438,00 лв. и застраховка „BANК ПАКЕТ З СМЕТКА“ в размер на 239,77 лева) и сума в размер на 381.33лева, отпуснати за заплащане на дължима такса за оценка на риска.

Ответникът твърди, че никога не е получавал посочената сума от 3 559.10 лева, нито по банковата си сметка, нито по какъвто и да е друг начин от „ТИ БИ АИ Банк“ ЕАД гр. София, поради което на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, оспорва договора и приложените към него документи, както следва: Договор за потребителски кредит № **********/18.06.2020г., рамков договор за платежни услуги за физически лица от 18.06.2020г., информационен бюлетин за вложителите ведно с декларация от 18.06.2020г., декларация на застраховано лице от 18.06.2020г., сертификат № 1**********2020 от 18.06.2020г., заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 18.06.2020г.

Ответникът твърди, че процесния договор не е сключен от него, не били сключвани, попълвани и подписани от него и другите изброени по-горе документи. Заявява, че инициалите, личните му данни и положения подпис на всяка една страница в договора, така и в документите към договора не са изпълнени от него.

Ответникът моли да се открие производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК по отношение на подписа му, на попълнените лични данни в процесните Договор за потребителски кредит и приложените документи към договора изброени по-горе, т. к. не били изпълнени от него.

На следващо място ответникът оспорва посочените суми от ищеца, посочени и в изложението на исковата молба, така също и в петитума на исковата му молба, депозирана пред РС — Харманли, както следва: в изложението на исковата молба: СУМАТА в общ размер на 3 559.10 лева - неизпълнение на парично задължение по Договор за кредит № **********/18.06.2020г., от които: главница — 2 500 лева; сумата от 677.77 лева — дължима застрахователна премия; сума в размер на 438 лева и сума в размер на 381.33 лева — дължима такса за оценка на риска; в петитума на иска: сумата в общ размер 3148,32 лева, от които: 2189,62 лева главница; 436,29 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2021 до 25.06.2022г. и 460,68 лева обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК (21.07.2022г.) до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът заявява категорично, че не е получавал цитираните по - горе суми в изложението и в петитума на иска от ищеца „ТИ БИ АИ Банк“ ЕАД — гр. София, нито по банковата си сметка, нито по какъвто и да е друг начин и не ги е усвоил.

Ответникът оспорва и да е бил надлежно уведомен с „нарочно уведомление“ за предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, поради което счита, че в 3 конкретния казус не са налице предпоставките за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК и установителния иск е неоснователен.

Посочва и се позовава на

Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 където било прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането ставало изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Посочва, че за разлика от по-старата практика на ВКС в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Нито при подаване на заявлението пред заповедния съд, нито в исковото производство ищеца е ангажирал доказателства за изпълнение на това си задължение.

Ответникът твърди, че от доказателствата приложени по делото не се установявало, той да е уведомен надлежно. Поради това и с оглед разясненията в т. 18 от ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС — задължителни за съдилищата, изводът е, че банката не е упражнила надлежно правото си да направи предсрочно изискуеми предоставените на ответника два кредита, което прави исковете по чл. 422 от ГПК неоснователни. Към датата на подаване на заявлението не е налице изискуемо вземане на ищеца за заявените от него по чл. 417 от ГПК суми, дължими от ответника. В този смисъл Решение № 115/11.01.2016г., по т. дело № 2427/2014г. на второ т.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, както и Решение № 129/09.11.2015г. по т. дело № 1977/2014г. на второ т.о. на ВКС и Решение № 123/09.11.2015г. по т.дело № 2561/2014г. на същото отделение на ВКС. При това положение и с оглед цитираната трайна задължителна за съда практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, във връзка с приложените на т. 18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, считам, че предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК не следва да бъдат уважени, а да се отхвърлят.

Разпечатката съдържа 28 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74516d8f-7e8f-466d-9651-9078cf04308d