Решение № 54 от 05.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Р., 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

А. Атанасова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от А. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20244500500916 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. И. С. чрез адв. А. Г. против решение № 1165/14.08.2024 г., постановено по гр. д. № 4443/2023 г. на Р.нския районен съд.

Твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че други четири договора, подписани между страните, измежду които никой от тях не е предмет на настоящото и друго съдебно производство за продажба на други движими вещи, са развалени. По този начин съдът достигнал до неправилния, според жалбоподателя, извод, че ответниците са надвнесли суми, които от своя страна следва да бъдет прихванати по процесния договор. Заема позиция, че за да приеме възможна евикция съдът е обвързал правоотношения между две юридически лица, които изобщо не са страни в настоящото производство. Възразява, че не са събирани доказателства относно харакера на вещите, предмет на договорите за продажба, за да се приеме, че те са трайно прикрепени към имота. Поддържа позицията си, че е продал на ответниците си единствено и само движими вещи. Излага доводи, че извършеното от съда прихващане 1 с твърдяното от ответниците вземане нито е изискуемо, нито е безспорно, а както сам е посочил решаващият орган само вероятно. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемите страни М. В. С. и И. Т. С. не са депозирали отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание вземат становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендират разноски.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. И. С., чрез адв. А. Г.

АК Р., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено съществуването на вземания по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200, ал.

1 ЗЗД на ищеца спрямо двамата ответници солидарно за сумата от 4500 лв. – главница, представляваща частично претендирана като неизплатена стойност на закупени движими вещи по договор за продажба на вещи на изплащане от 09.04.2019 г., рег. № 1685, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3004/23 г. на РРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на образуване на заповедното производство, като се претендират и направени от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за продажба на вещи на изплащане от 09.04.2019 г., с нот. заверка на подписите, рег. № 1685, ищецът продал на ответниците движими вещи на обща стойност 9500 лв., на разсрочено плащане на равни вноски от по 263,90 лв. за 36 месеца, считано от 01.04.2019 г. до 31.03.2022 г., но след изтичане на крайната дата ответниците не изпълнили задължението си, поради което подал заявление по чл. 417 ГПК и било образувано ч. гр. д. 3004/23 г. на РРС, по което длъжниците подали възражение, което обосновава правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответниците М. В. С. и И. Т. С., и двамата чрез адв. Е. М. АК Р. са депозирали отговор на исковата молба, с който вземат становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърдят, че освен процесния договор, страните имат сключени още пет броя договори за продажба на изплащане, всеки от които с продажна цена 9500 лв., или общо шестте договора са за сумата 57 000 лв. Заявяват, че предмет на шестте договора, в т. ч. и процесния, са движими вещи, представляващи оборудване за ресторант „Х.“ в гр. Р., някои от които са трайни подобрения в имота на наемодателя Сдружение „Български червен кръст“ и негова собственост. Твърдят, че ищецът бил управител и мажоритарен съдружник в дружеството „ДУО 2000“ ООД, което през периода 2008-2019 г. е било наемател на ресторанта по силата на сключен договор за наем със собственика Сдружение „БЧК“.

През този период дружеството извършвало подобрения в имота, които са станали собственост на наемодателя по силата на договора за наем, сключен между тях.

2

Заявяват още, че през м.01,2019 г. ищецът регистрирал дружество „СИС 2019“ ЕООД, което на 11.03.2019 г. сключило договор за наем със Сдружение „БЧК“ за същия ресторант и станало наемател, като обзавеждането и оборудването за дейността на ресторанта е описаното в договорите за продажба. През периода 05.04. до 11.04.2019 г. ищецът като физическо лице сключил с ответниците 6 бр. договори за продажба на изплащане на движими вещи по реда на чл. 205 ЗЗД, на обща стойност 57000 лв., от която му изплатили общо 43000 лв. В договорите ищецът фигурирал като собственик и продавач на всички описани вещи, заедно с тези представляващи извършени трайни подобрения в имота на наемодателя. На 18.04.2019 г. ищецът прехвърлил дяловете си от капитала на „СИС 2019“ ЕООД, на ответника И. С., който станал и управител на дружеството. След промяната на собствеността на капитала, дружеството „СИС 2019“ ЕООД продължило да изпълнява задълженията по договора за наем от 11.03.2019 г. и да експлоатира имота със същото обзавеждане и оборудване, посочено като движими вещи в договорите за продажба, а продавачът запазил собствеността си върху движимите вещи по реда на чл. 205 ЗЗД до изплащане на цялата продажна цена съгласно чл. 7 до чл. 12 по всеки договор. Ответниците считат, че с оглед наличие на евентуална евикция са изплатили без основание повече, отколкото е цената на вещите, на които ищецът е собственик и върху които може да им прехвърли собствеността, поради което на основание чл. 189 ЗЗД правят волеизявление за разваляне на 4 договора, на стойност 28 800 лв. /без процесния от 09.04.2019 г., рег. № 1685/ на осн. чл. 189 ГПК, както следва: - разваляне на договор от 11.04.2019 г., рег. № 1432, с предмет „тента и интериор градина“ с продажна цена 9500 лв.; - разваляне на договор от 05.04.2019 г., рег. № 1635, с предмет „документация ресторант, канализация, помпа, инсталация, водна мъгла“ с продажна цена 9500 лв.; - разваляне на договор от 05.04.2019 г., с рег. № 632, само по отношение „интериор градина, ПВЦ завеси градина“ с продажна цена 1800 лв.; -разваляне на договор от 09.04.2019 г. с рег. № 1371, само по отношение на „аспирации, салон, кухня, камина, система парно“ и продажна цена 8000 лв.

В първото съдебно заседание, по реда на чл. 143 ГПК процесуалният представител на ответниците уточнява, че са плащали всеки месец по шестте договора без да уточняват по кой от тях, нито за кои вещи. Заема позиция, че в случая следва да намери приложение чл. 76 ЗЗД. От своя страна процесуалният представител на ищеца заявява, че действително е платена от ответниците общо сумата от 43 000 лв., която касае множество облигационни отношения. Тази сума приспадали, съобразно правилата на ЗЗД, тъй като купувачите не уточнявали какво са плащали.

С обжалваното в настоящото производство решение районният съд отхвърлил предявените установителни искове. За да стигне до този извод приел за основателно направеното с отговора на исковата молба волеизявление за разваляне на сключените между страните 4 договора на обща стойност 28 800 лв. /без процесния/ на основание 3 чл. 189 ГПК поради наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице върху същите вещи и евентуална евикция от СНЦ „БЧК“. С оглед признанието на ищеца, че е получил сумата общо 43 000 лв. по договорите за покупко-продажба на движими вещи между страните на обща стойност 57 000 лв. и при приспадане на стойността на вещите по развалените 4 договора от 28 800 лв., приел че остават дължими 28 200 лв., като са платени 14 800 лв. повече. Поради това уважил изцяло възражението за прихващане с ефект на приспадане. Така формирал извод, че не се установява задължение по процесния договор за продажба на вещи на изплащане от 09.04.2019 г., поради което и отхвърлил претенцията като недоказана.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че Решение № 1165/14.08.2024 г., постановено по гр. д. № 4443/2023 г. на Р.нския районен съд е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е основателна.

Липсва спор, че страните са обвързани от 6 договора за покупко-продажба на движими вещи на изплащане /измежду които и процесният/, сключени в периода 05.04-11.04.2019 г. на стойност 9500 лв. всеки, или общо за 57 000 лв., по които ответниците са изплатили на ищеца-продавач общо 43 000 лв. Не се спори също така, че тези вещи представляват част от оборудването на ресторант „Х.“ в гр. Р.. Липсва спор по отношение на обстоятелството, че описаните в процесния договор движими вещи са били собственост на продавача. От представения по делото Договор за наем от 11.03.2019 г. се установява, че Сдружение с нестопанска цел „БЧК“ като наемодател и „СИС 2019“ ЕООД, представлявано от ищеца като негов управител, в качеството на наемател е сключен договор за наем относно собствения на наемодателя недвижим имот в гр. Р., ул. Гурко“ № 10, представляващ ресторант за срок от 3 години, считано от 01.04.2019 г. до 01.04.2022 г., който може да бъде продължен по взаимно съгласие. В т. 12 страните са уговорили, че при прекратяване на договора всички преустройства и подобрения в обекта остават собственост на наемодателя без заплащане на тяхната парична равностойност.

Видно от представеното по делото Писмо-отговор от 23.05.2023 г. до ищеца като управител на „ДУО 2000“ООД, изпратено от Директора на Секретариата на ОблС на БЧК- Р. относно постъпило Заявление от 12.04.2023 г. за признаване на разходите за изградените от него съоръжения в имот на БЧК ул. „Гурко“10, на който е бил наемател в периода 2008-2019 г. се установява, че ОблС на БЧК Р. отказал да уважи тази претенция, мотивирайки се, че извършените действия по изграждане, строителство и ремонт на съоръженията не се доказва с необходимата документация и липсва правно основание за нейното уважаване, тъй като съгласно договора за наем на обекта, всички 4 преустройства и подобрения в обекта остават собственост на наемодателя, а изградените съоръжения не могат да бъдат третирани като движима вещ, респ. да бъдат обект на прехвърлителна сделка, като такава вещ.

От приложеното ч. гр. д. № 3004/2023 по описа на РРС на 12.06.2023 г. е издадена Заповед № 1489 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която се разпорежда ответниците М. В. С. и И. Т. С. да заплатят солидарно на заявителя С. И. С. сумата 4500 лв. – частично претендирана главница по договор за продажба на изплащане от 09.04.2019 г. за движими вещи с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и 90 лв. разноски за държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна се налага следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

От събраните в производството доказателства се установява безспорно, че между страните в настоящото производство съществува валидна облигационна връзка по договор за продажба на движими вещи от 05.04.2019 г. Вещите са надлежно индивидуализирани – чл. 1 от Договора, продавачът е изпълнил задължението си (чл.

187 ЗЗД) да ги предаде – чл. 3 от Договора, поради което за купувачите е възникнало задължението да платят цената – чл. 200 ЗЗД.

Доказването на надлежното изпълнение на това задължение, както правилно е постановил и първоинстанционния съд в доклада си по чл. 140 ГПК, е в тежест на ответниците, каквото доказване според настоящия състав не е проведено.