Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 12.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 420/2023
Вид
Решение № 159
Подписан
12.09.2023
В сила
12.09.2023
Състав
МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 67 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78, ал. 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 80 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 80, ал. 10 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл. 16 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Ловеч, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20234300500420 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Постъпила е въззивна жалба от И. П. С., чрез адв. Б. Д., с която обжалва на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 7 от ГПК изпълнителните действия на ЧСИ И. Л. по изп. дело № 20219030400262, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което считам за несеквестируемо, както и начисляване на разноски за извършени, но непоискани от взискателя изпълнителни действия.

Излага, че на 24.04.2023 г. в кантората на ЧСИ И. Л. му е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 002975/05.04.2023 г., в която е посочено, че е наложен запор върху банковите й сметки в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

Сочи, че с Решение № 62/22.03.2022 г. на Окръжен съд-Ловеч по въззивно гражданско дело № 20214300500565 (л. 162-165 от ИД) по негова жалба са отменени изяло действията на ЧСИ Л., изразяващи се в налагането на запор върху вземанията от трудовото му възнаграждение от Община Л., като незаконосъобразни. Позовава се на мотивите на съда, в които е прието, 1 че не е бил надлежно конституиран като длъжник в изпълнителното производство.

Посочва, че изпълнителното дело е образувано по молба с вх.

№ 8236/09.08.2021 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК **********, срещу Х. К.

Х. и не е споменат в тази молба. Излага, че с допълнителна молба с вх. № 10097/05.10.2021 г. взискателят e направил уточнението изпълнителното дело да бъде образувано срещу двамата длъжници. Налага довод, че тази допълнителна молба не санира факта, че извършените изпълнителни действия са незаконосъобразни, поради липсата на надлежно конституирана страна като длъжник в изпълнителния процес на основание чл. 426 от ГПК във връзка с чл. 122, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че ЧСИ не е изпълнил съдебното решение.

Излага, че с молба вх. № 1452/03.02.2023 г. /л. 172/ взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. М. Х., е поискано от съдебния изпълнител да бъде приложен към изпълнителното дело и изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 450/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч. Твърди, че никъде в молбата не е направено искане за присъединяване на вземането по реда на чл. 456 от ГПК.

Застъпва се тезата, че тази молба също се явява нередовна, тъй като липсва адрес на длъжниците /чл. 426, ал. 3 във връзка с чл. 129 във връзка с 127, ал. 1, т. 2 от ГПК/. Навежда се аргумент, че ЧСИ не е зачел Решение № 62/22.03.2022 г. на Окръжен съд - Ловеч по въззивно гражданско дело № 20214300500565, според което не е надлежно конституиран като длъжник в производството, като е предприел отново изпълнителни действия спрямо неговия патримониум.

Посочва, че ЧСИ по свое усмотрение решава да наложи запор на банковите му сметки, открити на негово име в „Юробанк България“ АД, като в молбата за прилагане на изпълнителния лист няма посочен способ за изпълнение, а само има искане за връчване на покана за доброволно изпълнение. Излага, че ЧСИ е изискал сума в размер на 120.00 лева /сто и двадесет лева/, включваща 60.00 лева - такса за присъединяване на вземане по т. 11 от ТТРЗЧСИ, 48.00 лева - такса за връчване на 2 бр. ПДИ и 12.00 лев такси за 2 бр. справки. Твърди, че след извършване на справки в НАП, съдебният изпълнител отново е проявил субективно отношение по изпълнителното дело, извършвайки справки на 31.03.2023 г. в Регистъра на 2 банковите сметки и сейфове към Българска народна банка, без да има такова искане или молба от взискателя. Излага, че със запорно съобщение с изх. № 2977/05.04.2023 г. ЧСИ И. Л. е наложил запор на банковата му сметка в „Юробанк България“ АД, като това действие не е поискано от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Налага аргумент, че липсва възлагане от страна на взискателя на правомощията по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители, когато ЧСИ определя начина или способа на изпълнение.

Наложеният запор се явява незаконосъобразен, защото не е поискан, но същевременно за налагането му е начислена такса, която е за сметка на длъжника. Посочва, че въз основа на наложения запор на банковата му сметка по сметка на ЧСИ И. Л. е преведена сумата в размер на 1 634. 85 лева, която незаконосъобразно му е удържана сума.

Застъпва се тезата, че точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия, съобразно тарифа по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ, е задължение на частния съдебен изпълнител и неизпълнението на тези задължения представлява противоправно поведение.

Посочва, че по силата на изрични законови разпоредби, таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово и неизпълнението на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80 от ЗЧСИ във връзка с чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ и при неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност /Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Позовава се на чл. 80 от ЗЧСИ, че за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово, което не е направено в конкретния случай.

Моли да се отменят извършените по отношение на него изпълнителни действия - незаконосъобразното му повторно конституиране като длъжник, налагането на запор на банковата му сметка и незаконосъобразното начисляване на такси.

Моли с отделен диспозитив да се укаже на ЧСИ И. Л., per. № 903 в КЧСИ, да възстанови всички незаконосъобразно удържани от него суми в резултат на наложените запори на трудово възнаграждение и банкова сметка.

3

Моли да му бъдат присъдени направените разноски - заплатен адвокатски хонорар, такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ и д.т. по чл. 16 от ТДТССГПК за разглеждане на жалбата по сметка на ЛОС.

По делото е постъпило становище от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. М. Х., в което приема, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

Излага, че в жалбата е посочено, че се обжалват действия на ЧСИ Л., изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, както и начисляване на разноски за извършени, но непоискани от взискателя изпълнителни действия, а като основание се сочи разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 от ГПК. Твърди, че жалбата не съдържа аргументи, подкрепящи посочените основания на обжалване. Приема, че исканията на жалбоподателя, изложени в петитумната част на жалбата, не кореспондират с посочените основания за обжалване.

По отношение на обжалването на изпълнението върху несеквестируемо имущество /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, никъде в жалбата не се конкретизира имуществото, което се счита за несеквестируемо и върху което се твърди да е насочено изпълнение. Твърди се, че в хода на производството по делото е наложен запор трудово възнаграждение на жалбоподателя, получавано от Община Л. и запор на банковите му сметки в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Посочва, че към момента на депозиране на жалбата негов работодател вече не е Община Л. и запор на трудово възнаграждение по делото не му е налаган, а е наложен запор на банкови сметки на жалбоподателя в Юробанк България АД. Излага, че жалбоподателят не посочва аргументи защо смята посочените по-горе доходи за несеквестируем.

Налага довод, че не всяко вземане за възнаграждение за труд и вземане от банкова сметка е несеквестируемо. Позовава се на разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК, в която е регламентиран подлежащият на изпълнение размер, респективно източник на дохода на длъжника. Счита, че жалбоподателят не навежда каквито и да било твърдения и мотиви за наличие на някоя от предпоставките на чл. 446 и чл. 446а от ГПК, водещи до извод за несеквестируемост на дохода му за труд и на вземанията му от банковите сметки, върху които се твърди, че е наложен запор. Излага, че принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с 4 налагането на запор или възбрана върху този обект. Приема, че сам по себе си запорът или възбраната, като изпълнителни действия, не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане и по такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Навежда аргумент, че отделното обжалване на запорът и възбраната като изпълнителни действия не е допустимо и се позовава на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Излага, че в жалбата на длъжника не са изложени никакви твърдения за осъществявано по процесното производство принудително изпълнение срещу несеквируемо имущество и липсата на позоваване в жалбата за наличието на несеквестируемост на запорирано имущество от длъжника, което единствено може да предпостави обжалваемост на насочването на изпълнението върху имущество на длъжника, което същият смята за несеквестируемо - чл. 435, ал.

2, т. 2 от ГПК, каквото в случай не е налице, води до недопустимост на жалбата срещу запора върху вземането му за трудово възнаграждение или банкови сметки като изпълнителни действия по изпълнителното производството.

Застъпва се тезата, че е недопустима жалбата и в частта, в която е посочено като основание разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, тъй като на основание разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът има право да обжалва разноските по изпълнението. Приема, че това искане следва да се предяви пред ЧСИ и тъй като в настоящия случай не е налице произнасяне от съдебния изпълнител с изричен писмен акт относно разноските по изпълнението, то обжалването е преждевременно /TP № 3 /10.07.2015г. по т.д.

№ 3 /2015 на ОСГТК на ВКС/. Налага аргумент, че произнасянето по разноските в изпълнителното производство става с надлежен акт на органа по изпълнението, в който разноските да са определени по основание и размер.

Преди да пристъпи към подаване на жалба против разноските, длъжникът следва да предяви своето възражение срещу тях пред съдебния изпълнител и отказът на съдебния изпълнител по подаденото спрямо разноските 5 възражение подлежи на съдебно оспорване.

Пред настоящата инстанция се прави възражение, че жалбата на И. П.

С. е просрочена, тъй като е подадена след 14-дневния срок по чл. 436 от ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане, като недопустима.

По делото са постъпили мотиви от И. Л., ЧСИ peг. № 903, в които приема, че подадената въззивна жалба е допустима, но е неоснователна.

Счита, че аргументи за несеквестируимост на вземанията, за които е наложен запор /за наличностите по банкови сметки в Юробанк България АД/, длъжникът черпи от мотивите на съдебно решение № 62/22.03.2022г. по в.гр.д. № 565/2021 г. на ОС Ловеч, в които е прието, че поради нередовност на молбата за образуване на изпълнителното дело С. се явявал ненадлежно конституиран като длъжник по делото, респ. и наложеният запор върху имущество на ненадлежно конституирано като длъжник лице се явявал наложен без правно основание и е незаконосъобразен. Излага, че за тези си изводи съдът и длъжникът С. се позовават на приложимите и в изпълнителния процес разпоредби на чл.129 във връзка с чл.127 ал.1 т.2 от ГПК. Приема, че по делото са налични изявления на взискателя, с които същият коригира констатирания пропуск, водещ до първоначална нередовност на молбата за образуване на изпълнителното дело, респ. и до незаконосъобразност на наложения запор. Посочва, че с молба с вх. № 010097/05.10.2021 г. взискателят е уточнил, че насочва претенцията си както спрямо лицето Х. К. Х. и срещу солидано задължения с него И. П. С.. С молба с вх. № 005612/18.05.2023 г. взискателят е уточнил, че насочва претенцията си по изпълнителен лист 1 и изпълнителен лист 2 спрямо лицето Х. К. Х. и срещу солидано задължения с него И. П. С., с посочени негов постоянен и настоящ адрес; уточнява, че исканията за извършване на справки за наличие на трудов договор, за наличие на банкови сметки и искания за налагане на запори върху установените трудов договор/банкови сметки да се считат поискани спрямо първоначалния длъжник Х. К. Х. и по отношение на солидарния длъжник И. П. С.. Налага се аргумент, че с цитираните молби от взискателя констатираният от съда пропуск е отстранен. Посочва, че съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК, поправената молба се смята за редовна от деня на подаването й, поради което изпълнителното производство по изпълнително дело № 20219030400262/2021 г. е редовно образувано и то от датата на 6 първоначалната молба /09.08.2021 г./ или от датата на образуване на делото.