Решение № 156 от 27.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000059 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба срещу ЧАСТ от решение № 53/29.11.2024 г. постановено по електронно дело 2023600900053 (ТД 53/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Шумен, с която е отхвърлена претенцията на увредено при ПТП лице Б. Г. Й. за присъждане на отказаното от ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за неимуществени вреди, причинено от застрахован автомобилист, за горница над присъдени 40 000лв. до искани 60000лв., ведно със законна лихва от 24.11.2023г. до окончателно плащане и са били определени разноски по делото.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 143/17.03.2025, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивницата ищца Б. Г. Й., чрез адвокати Д. и Р се позовава на неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедлив и съответен на актуалните икономически условия имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди за установените телесни увреждания, влошили драстично здравето на пострадалата, и особено на отражението на силния психически стрес и емоционално разстройство, засегнали личността и социалното й функциониране(които не са били изследвани от вещи лица). Оплаквания са изложени и по изводите на съда за основателно съпричиняване на вредите с поведението на самата пострадала, 1 като въззивницата счита за необосновано отчитането на избора на мястото на слизане от автомобила като значимо за настъпилия удар, въпреки че автоекспертът е потвърдил, че към този момент управляваният от застрахования водач автомобил е бил в покой и съответно е липсвало задължение за пътничката да се съобразява с такава опасност. Позовава се и на установената съдебна практика, изискваща пълно доказване на конкретен и значим за вредоносния резултат принос, какъвто неправилно е обоснован с предположение, изведено в заключението на вещото лице.

С тези доводи, поддържани и в писмено изложение и пледоария по същество, пълномощниците молят за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на горница на обезщетението до претендиран като справедлив еквивалент размер на неимуществените вреди, без намаляване поради принос на пострадалата.

Въззиваемият ответник ЗД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС

ГРУП“ЕАД, чрез юрисконсулт П., оспорва оплакванията в цялост. Позовава се на пълното установяване на твърдените значими за справедливото обезщетяване обстоятелства, включително и значението на преживяното ПТП като стресогенно събитие. Поддържат се като правилно установени и фактите по поведението на пътничката, която е пренебрегнала риска от очаквана поява на автомобили на платното и вместо да напусне таксиметровия автомобил и да изведе детето си от дясна страна, е избрала другата страна и така е удължила и престоя си във високо рисковата зона за движение на пътните превозни средства, където е реализиран и вредоносния резултат.

В писмено становище по същество се поддържат същите доводи, като юрисконсултът моли за потвърждаване на правилното отхвърляне на претенцията за размер над остойностените вреди, намалени с 20 %, съответно на приноса на пострадалата.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Пълномощниците на въззивника са поискали присъждане на възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга в полза на данъчно регистрирания адв. Д., което съдът да определи при отчитане на размери по НМРАВ. Въззиваемият е поискал определяне на юрисконсултско възнаграждение в указан от закона минимум и е оспорил основанието за предоставяне на безплатна услуга на насрещната страна, поради получената вече частична парична компенсация в необжалвания размер.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на отхвърляне на пряк иск на пострадало от ПТП лице срещу застраховател на автомобилиста, причинил неимуществени щети за горница над 40 000 лв. до само 60 000лв., със съответна лихва.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на 2 обща стойност 90 000 лв., по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включващо и дължима от застрахования законна лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя на 24.11.2023г. до окончателното им погасяване. Ползващият се от застраховката пътник Б. Й. е основала претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от телесни увреждания в областта на таза(множествено счупване на гръбнака и таза), наложила болничен прием по спешност, наложително обездвижване, изискващо битово обслужване с чужда помощ при движение и хигиена, като възстановяването не е било приключено в рамките на 4 месеца до сезиране на съда, очаквани са били нови интервенции и усложнения, които да пораждат продължително обострящи се болки. Наред с това ищцата е описала изживяване на шок и ужас, довели до влошени характеристики на вниманието и паметта, безпокойство, тревожност и депресия, нежелание за общуване и влошено настроение без видима причина, като тези негативни симптоми на влошават емоционалното функциониране на личността и социалните й характеристики

(пострадалата станала избухлива, меланхолична, асоциална, загубила желание за живот, често създава скандали и не полага грижи за семейството), а развилата се страхова невроза се проявява с чести паник-атаки и продължаващи във времето страхове при возене и управление на МПС. Комплексът от тези телесни и психични увреждания са посочени като пряк резултат от предизвикано на 26.07.2023г. в гр. Шумен на ул. „Цвята Кънчева“, № 12 пред ДГ „Щурче“ от застрахован водач М И, при управление на лек автомобил „Ауди-80“, с рег. № Х, който при движение на заден ход блъснал излязлата от такси пътничка.

Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените при затискането й между двата автомобила болки и страдания. Наред с оспорване на причиняване на целия обем от негативни изживявания и продължителността на възстановяването пряко от удара при ПТП, ответникът изрично е заявил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самата пострадала, конкретизирано с твърдения за нарушаване на задължението на пътника да се съобрази при излизане от МПС с вече предприето движение на друг автомобил като потенциална опасност на пътя(сигнализирана и с подаден звуков сигнал за опасност от автомобила, в който се е возила до тогава) и продължаване на движението в коридора на приближаващия се застрахован автомобил. Допълнително е обосновано и нарушение на забрана за внезапно навлизане като пешеходец на платно за движение и за въздържане от удължен престой на пътя.

Обезщетение над обжалваните размери е било поискано от пострадалата преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил представените от пострадало лице материали от разследването на престъпен характер на вредоносно поведение на застрахования водач, причинило телесни увреждания на пътника. Затова съдът 3 намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пътник да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви.

Решението, в частта, с която е била присъдена дължима застрахователна сума от 40000 лв. като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма, съпричинени от пострадалата, с лихва от 24.11.2023г. не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение. Междувременно, в хода на първоинстанционното дело с влязло в сила споразумение пред наказателен съд е наложено и наказание за непредпазливо престъпно причиняване на средно телесно увреждане, принципно обуславящо гражданската отговорност на виновния застрахован автомобилист, нарушил правила за движение (чл. 40 ал.1 и 2 ЗДвП).

Същевременно не е обжалвано отхвърлянето на претенцията за неимуществените вреди над нередуциран размер от 60 000 лв. до предявения първоначално размер от 90 000 лв., което налага и въззвиният съд да се ограничи при отчитането на справедливия еквивалент за комплекса от негативни последици за здравето и психиката на пострадалия до този максимален размер.

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както горница над определен от първа инстанция по справедливост еквивалент на неимуществени увреждания до само 50 000лв, така и частта, съответна на 20% от компенсацията, намалена и съответно отхвърлена поради уваженото възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия пътник.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото въззивните оплаквания са сведени единствено до обосноваността на преценката за справедливост по установените обстоятелства по причиненото от застрахования увреждане, въззивният съд възприема като безспорни следните факти: Пострадалата е извела детето си от лява задна врата на спряло в близост до вход на детска градина такси, и при преминаването й зад автомобила, е била притисната от задна дясна част на приближилия се на заден ход лек автомобил „Ауди-80“, управляван от застрахования М И, потеглил от място за паркиране, разположено напречно на пътно платно. При това притискане ищцата е получила телесно увреждане в областта на таза (закрити фрактури без разместване на двете рамена на дясна пубисна кост и фрактура на първи сегмент на кръстцова кост), установени с образни изследвания и потвърдени от съдебно-медицинската експертиза.

Пострадалата е лекувана консервативно, като непосредствено след приемането по спешност след настъпилия инцидент, счупените кости са наместени под упойка, но без оперативен разрез, като възстановяването е 4 протекло по обичайния начин без усложнения с принудителното обездвижване на легло за около 36 дена (вкл. начален 10 дневен болничен престой), последвало от изправяне и щадящо ползване на десния крак, изискващо придвижване с помощни средства и рехабилитация за пълно раздвижване, като общо ползвания отпуск по болест достигнал до 96 дни.

Видно от събраното от първата инстанция (неоспорено от страните) заключение на назначения експерт, възстановяването на функциите на крайника след изминала година от инцидента е приключило, походката е изцяло възстановена, няма затруднения в движение на ставите и по обясненията на пациентката е останала само непостоянна болезненост на мястото на счупването при продължително натоварване по време на сън, промяна на времето, вдигане на тежести. За въззивния съд няма никакво съмнение в професионалната преценка, извършена от вещото лица при сравнение както на болничната документация и образните находки към момент, непосредствено след инцидента, така и състояние след оперативното лечение и рехабилитацията. Според заключението му, лечението и възстановяването на пострадалата са завършени и тя е клинично здрава, няма нужда от допълнителна рехабилитация, а в поясненията пред съда медикът убедително обоснова с физиологичните особености на фрактурната болест обичайните субективни инцидентни болкови усещания, които съпътстват типичното заздравяване на костта (довършено за тази пациентка в обичайните 3 месеца до степен нужна за понасяне на тежестта на тялото) и затихват с течение на времето. Събраните от близките на пострадалата показания потвърждават същите периоди на принудителното едномесечно пролежаване и нужда от ползване на чужда помощ при обслужване в бита и хигиена, последвани от постепенното раздвижване с патерица в следващите два месеца. По-дълъг петмесечен период св. И. (фактически съжител) свързва с връщането на пострадалата в дома им, където той сам се грижил за малкото им дете дотогава, а св. Т (майка, поела пряко обгрижването след изписване на дъщеря й от болницата в своето жилище), посочва, че именно в първия месец са прилагани медикаменти и пострадалата не е ставала от леглото, а в последствие е започнала да се раздвижва. Впечатленията и на двамата за недостатъчно възстановяване недвусмислено се свързват именно със ситуациите, които експертът е пояснил като причина за остатъчни болкови усещания.