Решение № 329 от 15.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20225500500441 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. В. К. против решение № 260004 от 12.04.2022 г. на Чирпанския районен съд.

Въззиникът счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищецът не е имал правен интерес да води иск по чл.135 ЗЗД срещу него, тъй като няма качеството на кредитор, а той няма качеството на длъжник. Излага подробни съображения в подкрепа на това становище. Освен това във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата претенция. Счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения, че ищецът не е доказал наличието на правопораждащия фактически състав, обуславящ твърдяната относителна недействителност на сделката. Излага подробни съображения по същество.

Иска се съдът да обезсили първоинстанционното съдебно решение като недопустимо, а в случай че съдът счете решението за допустимо – да го отмени изцяло, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият Агенция за публичните предприятия и контрол жалбата.

Излагат се съображения по съществото на спора. Моли решението да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата 1 на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, като съображенията на въззивния съд са следните:

Пред районния съд е предявен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение, сключен между ответниците. Ищецът е твърдял, че с изпълнителен лист от 29.03.2005 г. по т. д. № 762/2003 г. на Окръжен съд - Стара Загора, ЕТ „ВВК – В. К.“ бил осъден да заплати на Агенция за следприватизационен контрол, сумата от 1 468 910,60 лв., от които главница в общ размер 1 386 279 лв. за неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договор за приватизационна продажба на 80 % от дяловете на „П.“ ЕООД - С.З. от 06.12.1995 г. и допълнително споразумение към същия от 08.05.1996 г. за календарните 1999 г. и 2000 г., както и мораторни лихви за забава в общ размер на 82 631,60 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1 386 279 лв. от 11.12.2003 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 100 лв.

Твърдял е, че съгласно § 20, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗПСК (обн. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. ДВ, бр. 89 от 2010 г.) Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол са преобразувани чрез сливане в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.

Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗППр (обн. ДВ бр. 79 от 08.10.2019 г.) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол била преименувана на Агенция за публичните предприятия и контрол. По силата на §5, ал. 2 от ПЗР на ЗППр дейността, бюджетът, активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол преминали към Агенцията за публичните предприятия и контрол. Твърдял е, че в качеството си на правоприемник на АПСК/АСК бил взискател по изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ И.С., с рег. № 870 на КЧСИ и район на действие: ОС - Стара Загора, образувано срещу В. В. К. в качеството му на собственик на ЕТ „ВВК – В. К.“ (прекратен). Изпълнителното дело било образувано на 30.03.2015 г. въз основа на посочения изпълнителен лист. В хода на принудителното изпълнение било установено, че В. В. К. е дарил заедно с лицето К. В. К. на В.

В. К. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. О., ***, м. Илишика, с площ 15 035 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване: нива, ІV категория при неполивни условия, при граници – имоти с № ***, ***, ***,

***, за което бил съставен н.а. за дарение на поземлен имот № 136, том 4, рег. № 4190, дело № 705 от 2018 г. от 18.12.2018 г. на нотариус Т.С.-И. с рег. № 575 на Нотариалната камара и район на действие РС - Чирпан. Твърдял е, че В. В. К. е бил собственик на ½ ид.ч. от дарения имот, върху който към 2 датата на сключване на сделката нямало вписана възбрана в полза на кредитора-взискател в изпълнителния процес, поради което, към настоящия момент не можел да поиска насочване на принудително изпълнение срещу него. Тъй като чл. 133 ЗЗД сочел, че цялото имущество на длъжника служело за общо обезпечение на неговите кредитори, които имали еднакво право да се удовлетворят от него, ако нямало законни основания за предпочитане, за АППК възниквал правен интерес да предяви иск за обявяване на относителната недействителност на извършеното разпореждане с недвижимия имот на основание чл.135 ЗЗД, с оглед възможността да се удовлетвори от цената на същия в хода на изпълнителния процес. В този смисъл е и искането му.

Ответникът В. В. К. е оспорил предявения иск като недопустим. Твърди се, че той не бил длъжник на АППК, не е бил конституиран и не е участвал в т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора, нито като страна - ответник, нито като правоприемник на страна - ответник. Едноличният търговец бил прекратен и заличен преди завеждането на иска по т.д. № 762/2003 г., което било вписано по фирменото дело на 18.11.2003 г. и публично известно, включително на ищеца и на ОС - Стара Загора. Заличаването било вследствие на прехвърляне на предприятието на ЕТ на трето лице с договор за продажба на търговско предприятие от 13.11.2003 г. с цена 300 лв. Към момента на образуване на т.д. № 762/2003г. и към момента на образуване на изп.д. № 20158700400048 на ЧСИ С. – през 2015 г., правоприемникът ЕТ „В.-И.К.” упражнявал търговска дейност и бил вписан в ТР при АВп. АППК не била предявила иска си и не била водила делото срещу приобретателя на търговското предприятие за задълженията му, съществуващи към датата на сключване на договора; не се била позовала на възникналата по силата на закона солидарна отговорност между прехвърлителя и преобретателя. АППК определила като ответник по делото прекратен и заличен ЕТ. ЧСИ С. също не бил предприемал никакви изп. действия по отношение на правоприемника ЕТ „В.-И.К.”. Твърдял е, че не съществува законова възможност прекратен и заличен търговец, т.е. такъв, който е престанал да съществува, да бъде страна по т.д. и по отношение на него да бъде постановено валидно съдебно решение. Заличаването му в ТР преди завеждането на иска и образуването на т.д. № 762/2003 г. води до прекратяване на неговата правосубектност, в това число възможността да бъде адресат на права и задължения. Производството по т.д. № 762/2003 г. било недопустимо и постановеното по него решение също било недопустимо и нямало сила на присъдено нещо по отношение на заличения търговец. Физическото лице не било носител на никакви права по отношение на този ЕТ. ЕТ „В.-И.К.” бил правоприемник на заличения едноличен търговец и носител на всички прехвърлени му права и задължения.

В този смисъл, физическото лице В. В. К. било различно от правоприемника на заличения търговец. Твърдял е и това, че съгласно чл. 15 ал. 3 ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до 3 размера на получените права. Продажната цена на прехвърленото търговско предприятие била 300 лв. и всяка претенция на кредитор на заличения преди завеждане на делото едноличен търговец, която надхвърляла тази сума била неоснователна и съдът следвало да отхвърли иска. По отношение на ответника В. В. К. липсвало валидно правно основание да бъде определян от АППК като длъжник на основание решение по т.д. № 762/2003 г. и издадения въз основа на него изп. лист от 29.03.2005 г. До момента срещу него били наложени възбрани върху недвижими имоти, извършени били публични продажби на недвижими имоти, наложени били запори на банкови сметки, насрочен бил опис на движими вещи. От публичната продан била получена сума, която надхвърляла равностойността на правата, получени от продажбата на търговското предприятие. Поради това ищецът нямал правен интерес от завеждането на иска, предмет на настоящото дело. Искал е съдът да прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност – да отхвърли иска като неоснователен, предвид липсата на елементите от фактическия състав на правната норма, а именно, че АППК не е кредитор и вземането е погасено по давност и да им присъди направените съдебни разноски.

Ответникът В. В. К. счита, че предявеният иск е недопустим, защото към исковата молба нямало приложено осъдително съдебно решение срещу ответника В. В. К., което да доказва наличието на правен интерес за ищеца АППК от завеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Изпълнителното дело било образувано през 2015 г., поради което прави възражение, че твърдяното вземане на ищеца АППК срещу ответника е било погасено по давност преди датата на образуването му - 30.03.2015 г. От датата на цитираното в изпълнителния лист от 29.03.2005 г. съдебно решение № 86 от 09.07.2004 г. по т.д. №762/2003 г. по описа на ОС - Ст.Загора до датата на завеждане на исковата молба - 10.02.2021 г. били изтекли повече от 17 години. Счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като ги оспорват изцяло по основание и размер. Оспорва претенцията на ищеца да се обяви по отношение на АППК относителна недействителност на договора за дарение.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че съгласно § 20, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗПСПК (обн. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. ДВ, бр. 89 от 2010 г.), Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол се преобразуват чрез сливане в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗППр (обн. ДВ, бр. 79 от 08.10.2019 г.), Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) е преименувана на Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК). По силата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗППр дейността, бюджетът, активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол преминават към Агенцията за публичните предприятия и контрол. Приел е за установено от приложеното заверено копие на изпълнителен лист от 4

29.03.2005 г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 86/09.07.2004 г. по т.д. № 762/2003 г. на Окръжен съд - Стара Загора, че ЕТ „ВВК – В. К.“ е бил осъден да заплати на Агенция за следприватизационен контрол сумата от 1 468 910,60 лв. като неустойка за неизпълнени договорни задължения по договор за приватизационна продажба на 80 % от дяловете на „П.“ ЕООД С.З. от 06.12.1995 г. и допълнително споразумение към същия от 08.05.1996 г. за календарните 1999 г. и 2000 г., както и мораторни лихви за забава в общ размер на 82 631,60 лв., ведно със законната лихва и разноски. Приел е, че АППК, в качеството си на правоприемник на АПСК, е взискател по изп.д. № 20158700400048 на ЧСИ И.С. с рег. № 870, образувано за събиране на вземанията от физическото лице В. В. К. в качеството му на едноличен търговец „ВВК – В. К.“ (прекратен).

Непогасената част от задължението длъжника била в размер на общо 4 182 301,65 лв. Приел е за установено, че с договор за дарение на поземлен имот, обективиран в н.а. № 136, том 4, рег. № 4190, дело № 705 от 2018 г. от 18.12.2018 г. на нотариус Т.С.-И. с рег. № 575 лицата К. В. К. и В. В. К. са дарили на В. В. К. - племенник на първия дарител и син на втория, земеделска земя, находяща се в землището на с. О., ***, с идентификатор № ***, в м. Илишика, с площ 15 035 кв.м, трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване: нива, ІV категория при неполивни условия, при съседи ***, ***, ***, ***.