Решение № 6744 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6744 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. С.ова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С.ова Владимирова Гражданско дело № 20251100107850 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 във връзка с член 4 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. Ф. К. , с ЕГН ********** сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от С. Ф. К. неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.210. ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1, пр.1 от НК, по досъдебно производство №2273МИП №15021/2015 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. №55674/2014 г. /впоследствие преобразувана в пр.пр. №HCH 40/2017г./ по описа на Софийската районна прокуратура, по което ищецът е оправдан с влязла в сила Присъда от 04.03.2020г. по НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав, потвърдена с Решение №91 от 30.07.2021г. по ВНОХД №24325/2021г. по описа на СГС, НО, 15 в.с., както и сума в размер на 394.74 лева представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди - пропуснати ползи от неизползването на сумата от 1000 лева, заплатена като парична гаранция, в периода от 21.04.2016г. до 11.03.2020г. и сума в размер на 4800лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения по делата в съдебна фаза, ведно със законната лихва върху сумите за периода от 30.07.2021 г. — дата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумите.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че наказателното производство спрямо ищеца е продължило 5 години, 4 месеца и 9 дни, в които ищецът живеел в ежедневни притеснения за съдбата си, за семейството си и за търговската си дейност. Посочва, че се влошило здравословното му съС.ие, станал потиснат и крайно раздразнителен, не можел да спи, сънувал кошмари, започнал да получава хипертонични кризи, което наложило поС.ен прием на медикаменти, било влошено зрението на дясното му око, като загубил част от зрителното му поле. Заявява, че воденото срещу него наказателно производство било оповестено в медиите, бил злепоставен в обществото, опозорено било доброто му име на гражданин и професионалист, били накърнени честта и достойнството му. Воденото срещу ищеца наказателно производство за извършено престъпление при упражняване па предприемаческата му дейност в сферата на строителството, довело до края на развиваната търговска дейност и финансови проблеми.

Посочва, че в изпълнение на наложената му мярка за неотклонение парична гаранция, на 21.04.2016 г. ищецът внесъл сумата от 1000 лева. Мярката му за неотклонение 1 била отменена с протоколно определение на СРС от 04.03.2020 г. по н.о.х.д. №6406/2017 г., влязло в сила на 11.03.2020 г. Вследствие на това ищецът претърпял имуществена вреда, изразяваща се в невъзможността да използва внесената сума и да реализира доход от нея.

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани по основание и размер. Твърди се, че въззивната проверка е извършена по жалба на конституиран частен обвинител, поради което ако има настъпила вреда, то тя не е само в резултат на актове и действия на ответника. Сочи се, че отговорността на ПРБ не следва да се ангажира за вреди от медийно разгласяване на обвинението срещу ищеца, поради това, че приложените публикации не съдържат изявления на ответника. Посочват, че не са представени доказателства за влошаване на здравословното съС.ие на ищеца за времето на наказателното производство, доколкото всички прегледи са извършени след края му.

Оспорва се иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство и възражение за изтекла давност по отношение на акцесорните претенции за лихва.

Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД и на практиката по аналогични случаи. Сочи се, че следва да се вземе предвид и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за обогатяване на пострадалия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

По делото е изискано и приложено НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав, към което е приложено и досъдебно производство №2273МИП №15021/2015 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. №55674/2014 г. /впоследствие преобразувана в пр.пр. №HCH 40/2017г./ по описа на Софийската районна прокуратура . От ДП се установява, че с Постановление от 22.01.2015г. е образувано досъдебно производство срещу С. Ф. К. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК – за това, че в началото на месец юни 2010 г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у С.Д.П.-Й., че срещу учредяване на право на строеж на имот в гр.Велико Търново, ще я обезщети с два имота от новопостроената сграда. Видно е, че досъдебното производство е започнало като преписка на Районна прокуратура гр.Велико Търново през 2014г., като там са дадени обяснения от С.

Ф. К. и С.Д.П.-Й., след което поради повдигнат спор за компетентност, производството е продължило в СРП. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.03.2016г. С. Ф. К. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1, пр.1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000лв. Протокол за разпит на обвиняем е изготвен на 14.04.2016г., когато на С. Ф. К. е съобщено и постановлението за привличането му като обвиняем. От платежно нареждане от 14.04.2016г. се установява заплащането на определената гаранция в пари в размер на 1000лв. от името на С. Ф. К., но с вносител Ф.С. К.. Производството е продължило с разпит на свидетели, част от които извършени по делегация, изготвяне на Графическа експертиза, Съдебно-икономическа експертиза, събирани са писмени документи, изискано и приложено е изпълнително дело.

Обвинителен акт е внесен в СРС на 11.04.2017г. и е образувано НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав. С Разпореждане от 04.07.2017г. на СРС, 101 състав делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 09.08.2017г., в което не е даден ход на делото поради отсъствие на адвокат И.Л.. Ход в разпоредително заседание не е даден и на 14.12.2017г. поради изменения в НПК, касаещи разпоредителното заседание. Ход на разпоредително заседание е даден на 01.03.2018г., като С.Д.П.-Й. е конституирана като частен обвинител. Производството е протекло в още 7 заседания – на 16.05.2018г., в което са разпитани по-голямата част от свидетелите, приети са експертизите и са изискани документи от РС-Велико Търново, на 04.07.2018г., когато са разпитани останалите свидетели и отново са изискани документи от РС-Велико Търново, на 24.10.2018г, когато е допусната Съдебно-счетоводна експертиза, на 30.01.2019г., когато не е даден ход поради ангажираност на друг защитник на подсъдимия, на 24.04.2019г. и 17.10.2019г., отложени поради липса на 2 изготвена ССчЕ, на 04.03.2020г., когато са дадени обяснения от С. Ф. К.. С Присъда от 04.03.2020г. по НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав С. Ф. К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивна жалба срещу присъдата е подадена единствено от частния обвинител С.Д.П.-Й. и с Решение №91 от 30.07.2021г. по ВНОХД №24325/2021г. по описа на СГС, НО, 15 в.с. присъдата е потвърдена, т.е. влязла е в сила на посочената дата.

Към исковата молба са представени разпечатки от публикации в бр.34 от 19.02.2015г. и бр.173 от 11.09.2014г. на областен всекидневник „Борба“, представляващ местно издание за гр.Велико Търново, в които се съобщава за разследване на вестника по случая.

Към исковата молба е представен Договор от 19.09.2017г., с който С. Ф. К. възлага на Адвокатско дружество Д., А. и съдружници да го представлява по НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав, като е уговорено възнаграждение от 2400лв., платимо по банков път, като е представено и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо плащането.

Представен е и Договор от 28.01.2021г. за представителство на С. Ф. К. по жалба срещу присъдата, отново с уговорено възнаграждение от 2400лв., платено по банков път. Видно обаче от приложените НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав и ВНОХД №24325/2021г. по описа на СГС, НО, 15 в.с., двата представени към исковата молба договори не са представени и приложени по делата.

Представени са два амбулаторни листа от 2025г., като в първия от 17.01.2025г. е вписано, че С. Ф. К. е хипертоник от години и е на системно поддържащо лечение, а втория от 04.03.2025г. констатира съС.ие на сърцето му, което настоящия състав не може да коментира поради липса на специални знания. Представен е и амбулаторен лист от 22.06.2022г. с основна диагноза атрофия на зрителния нерв.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И. К.а – съпруга на ищеца, която заявява, че разбрала за наказателното производство от съпруга си и от пресата, поради това, че в един местен вестник – „Янтра днес“ била публикувана остра статия спрямо съпруга й. Посочва, че по това време съпругът й бил строителен предприемач. След началото на наказателното производство съпругът й се отделил в друга стая, спрял да комуникира с нея и общите им деца, не виждал светлина в нищо и не можел да си върши работата, приключили доста приятелски отношения заради случилото се, имало отдръпване на много приятели в следствие на делото, делото се отразило на отношенията му с родителите, които са юристи, спрял да комуникира с баща си. Посочва, че в следствие на обвинението не можел вече да работи това, което правел – да бъде строителен предприемач, не виждал и как ще си намери друга работа и заминал за чужбина. Връщал се в страната за всяко заседание по наказателното дело, иначе рядко си идвал. Работи в чужбина и по настояще, защото смята, че не може да си намери работа в страната дори и оправдан. Посочва, че наказателното производство се отразило и на здравето му – преди да му повдигнат обвиненията нямал здравословни проблеми. Сега имал проблем с очите, като лекарите ги отдавали на стрес.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл оправдаването не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

3

Видно от исковата молба ищецът живеел в ежедневни притеснения за съдбата си, за семейството си и за търговската си дейност, влошило се здравословното му съС.ие, станал потиснат и крайно раздразнителен, не можел да спи, сънувал кошмари, започнал да получава хипертонични кризи, което наложило поС.ен прием на медикаменти, било влошено зрението на дясното му око, като загубил част от зрителното му поле, бил злепоставен в обществото, опозорено било доброто му име на гражданин и професионалист, били накърнени честта и достойнството му, поради оповестяване в медиите на воденото наказателно производство, наказателното производство за извършено престъпление при упражняване на предприемаческата му дейност в сферата на строителството, довело до края на развиваната търговска дейност и финансови проблеми. По-голямата част от претендираните вреди обаче не се установяват от събраните по делото гласни доказателства или посредством представените медицински документи. От показанията на св. К.а се установява търпения от ищеца стрес, психическо напрежение, потиснатост и раздразнителност. Твърдените нарушения на съня не се установяват от свидетелските показания – св. К.а посочва, че съпругът й се преместил да спи в друга стая и се отделил от тях, но не посочва изобщо дали съпруга й е имал безсъние и кошмари. Не се установява и твърдяното влошаване на здравословното съС.ие на ищеца – свидетелката посочва, че съпругът й е нямал здравословни проблеми преди да започне наказателното производство спрямо него, но от амбулаторен лист на стр.109 от делото, издаден на 17.01.2025г., се установява, че ищеца сам е съобщил, при снемане на анамнеза, че е хипертоник от години и е на системно поддържащо лечение. От представените медицински документи не се установява настъпване на хипертонични кризи по време на наказателното производство, не се установява и зрителните нарушения на ищеца да са се появили именно по време на провеждане на наказателното производство, нито то да е допринесло за тях. От показанията на свидетелката се установява, че приятелите на съпруга й са се отдръпнали от него, което до някаква степен може да се приеме, че е в следствие на нарушаване на доброто му име, не се установяват обаче другите сочени репутационни вреди. В исковата молба се твърди, че случая е бил медийно отразен, поради което са нанесени значителни вреди на ищеца. По делото обаче се представя статия във вестник Борба, която е областен всекидневник във Велико Търново, публикувана на 11.09.2014г., т.е. преди на ищеца изобщо да е повдигнато обвинение, като в статията се сочи, че е резултат от журналистическо проучване на медията. Доколкото причина за започване на разследването не е наказателното производство, то ответника не носи отговорност за вредите, които тази статия би могло да нанесе на ищеца. Не се установяват публикации за които отговорност да носи ответника. Доказва се обстоятелството, че дейността на ищеца като строителен предприемач е преустановена след образуване на ДП, но видно от съобщение на баща му по досъдебно производство №2273МИП №15021/2015 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. №55674/2014 г. /впоследствие преобразувана в пр.пр.