Определение № 494 от 18.12.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 775/2024
- Вид
- Определение № 494
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, МИГЛЕНА ТЕНЕВА ТЯНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 494 гр. ХАСКОВО, 18.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
Членове:
МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно наказателно дело № 20245600600775 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от А. К. П., с ЕГН **********, чрез процесуалният му представител адв. Е. С. против Определение № 67/18.10.2024 г., постановено по ЧНД № 327 /2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Постановление от 22.08.2024 г. на прокурора при РП - Хасково, ТО – Димитровград, с което на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал.
1, т.1 НПК по ДП № 17/2022 г. по описа на РУ – Димитровград, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В жалбата са въведени твърдения, че разследването в досъдебното производство било проведено всестранно и пълно, били събрани всички възможни доказателства, но анализа на събраните такива бил повърхностен, превратен и едностранен, в подкрепа единствено на защитната теза, на евентуалния извършител З.Д.З., поради което били направени грешни правни и фактически изводи за липса на извършено престъпление от общ характер.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства и от съвкупният анализ на материалите по разследването се установявали категорични доказателства за извършено престъпление по чл. 209 от НК. Поради което счита, че производството по ДП № 17/2022 г. по описа на РУ – Димитровград, респективно по пр. преписка № 4283/2021 г. по описа на РП – Хасково, ТО – Димитровград било прекратено незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
В тази връзка са развити съображения, че първоинстанционният съд неправилно е потвърдил постановлението за 1 прекратяване на наказателното производство, като не е направил собствен анализ на доказателствата и направените в жалбата възражения, като в така обжалваното определение на РС – Димитровград съдът не бил изложил собствени аргументи, а само възприемал изложеното от прокурора при РП – Хасково, ТО – Димитровград. Поради това отправя искане до Окръжен съд – Хасково да отмени Определение № 67/18.10.2024 г., постановено по ЧНД № 327/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград като необосновано, неправилно и незаконосъобразно и вместо това да постанови преписката да бъде върната на органите на досъдебното производство със задължителни указания относно правилното прилагане на закона, за извършване на допълнително разследване и продължаване на наказателното производство по ДП №17/2022 г. по описа на РУ – Димитровград.
Окръжен съд – Хасково, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, с нея се обжалва определение от категорията на обжалваемите, като въззивният съд приема, че жалбата изхожда от субект, който има право на жалба срещу така постановения съдебен акт. Поради това същата следва да бъде разгледана по същество.
ДП №17/2022 г. по описа на РУ – Димитровград, прокурорска преписка с вх. № 4283/2021 г. по описа на РП – Хасково, ТО – Димитровград, е образувано с постановление на прокурор при РП – Хасково, ТО Димитровград на 13.01.2022 г., за това че в периода 11-17.09.2021 г. в гр.
Димитровград с цел да набави имотна облага било възбудено и поддържано заблуждение у А. К. П. /относно продажбата на строително скеле/ и с това му била причинена имотна вреда в размер на 1 000 евро - престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК.
По досъдебното производство са били разпитани множество свидетели, извършена е очна ставка между А. К. П. и З.Д.З., назначена е съдебно-счетоводна експертиза, събрани са и множество писмени доказателства. В хода на досъдебното производство няма лице, привлечено в процесуалното качество на обвиняем.
След приключване на разследването наблюдаващият прокурор е достигнал до извода, че не е налице извършено каквото и да е престъпление от общ характер, а се касае за гражданскоправен спор. Поради това и на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК с Постановление от 22.08.2024 г. прокурора при РП - Хасково, ТО – Димитровград е прекратил наказателното производство по ДП № 17/2022 г. по описа на РУ – Димитровград, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Срещу това прокурорско постановление е подадена частна жалба от А. К. П., по която е образувано производството по ЧНД № 327/2024 г. по описа на РС – Димитровград. С Определение № 67/18.10.2024 г., постановено по 2 това дело, РС – Димитровград е потвърдил като правилно, обосновано и законосъобразно постановлението от 22.08.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково, ТО - Димитровград. Срещу това определение е подадена настоящата въззивна частна жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Въз основа на приложените по досъдебното производство материали, настоящата инстанция напълно споделя приетата от прокурора при РП – Хасково, ТО – Димитровград и първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно:
През месец септември на 2021 г. свид. А. П. разглеждал обяви в интернет за продажба на скелета. Спрял се на обява в ******, от лице с имена З.З. от гр. ******* с посочен телефонен номер. Така пострадалият П., чрез посочения в обявата телефонен номер /*********/ установил контакт с продавача - със З., като двамата си уговорили среща, при която да уточнят условията за закупуване на скелето. На 11.09.2021 г. П., заедно със своите приятели Е.К. - ****гражданин, който не владее български език и свид. В.В. се срещнали със свид. З. в гр. Димитровград. На срещата З. и П. направили устна договорка първият в качеството на продавач, да продаде на П. - купувач строително скеле, като сделката следвало да се състои до краят на месеца /месец септември/. З. следвало да му продаде 500.00 /петстотин/ кв.м метално скеле на стойност от 20.00 евро на квадратен метър, като го достави в гр.
Прато - Италия. Уговорката била, че след извършената доставка на мястото ще му бъде платена сумата. Отделно от това З. следвало да осигури в базата си в гр. Димитровград 1 500 квадратни метра скеле за сумата от 10 000 /десет хиляди/ евро. Във връзка с тази уговорка П. дал на ръка на З., паричната сумата от 1 000 /хиляда/ евро, за което се изготвила разписка, а останалата сума от 9 000 /девет хиляди/ евро трябвало да се преведе по банков път от П. до 13.09.2021 г. /понеделник/, след като З. му изпрати проформа на фактура.
На 13.09.2021 г. П. получил проформа на фактура, копие на която е приложена по делото. Предоставената от З. проформа на фактура, представлявала модул на фактура, видимо непълна, без печат с посочен № 1 от 2021 г. Така изпратената фактура усъмнила П., предвид нейният вид и номер, и той направил проверка в търговския европейски регистър за фирмата на З..
Според справката, фирмата на З. с данъчен номер ******* фигурирала като невалидна, за търговия извън територията на Р. България. След така установеното свид. П. се обадил по телефона на З. и му предложил останалата част от парите в размер от 9 000 /девет хиляди/ евро да му бъде платена на ръка, когато се товари скелето в базата му в гр. Димитровград. От своя страна З. настоявал сумата, да му бъде платена по банков път. Въпреки, че не било постигнато съгласие по отношение на предложението на П., последният наел камион с шофьор А.Г. от гр. ******. В камиона бил и свид. В.В., който следвало да удостовери натовареното количество на скелето от базата на З., намираща се в гр. Димитровград съответно носел у себе си и останалата сума от парите – 9 000 /девет хиляди/ евро.
3
Към обяд на 17.09.2021 г. с личния си автомобил свид. В. отишъл до базата на З. в гр. Димитровград, за да провери подготвили ли са договореното количество. На мястото В. констатирал, че няма повече от 20 кв.м скеле, направил снимка с телефона си /приложена е по делото/ и веднага звъннал на своя приятел А. П.. Последния позвънил на З. и му поискал обяснение, защо няма достатъчно количество. От своя страна З.З., заявил, че заради него /А. П./ е пропаднала сделката, предвид факта, че не е превел парите по-рано по банков път, след това дал и други нелогични обяснения, според пострадалия.
Тогава А. П. си поискал дадените пари като капаро - сума от 1 000/хиляда/ евро. З. отказал да я върне, като казал, че я задържа във връзка с направените от него разходи по сделката, която в крайна сметка не се е състояла по вина на П..
Настоящият състав на Окръжен съд - Хасково изцяло споделя правните изводи, обективирани в обжалвания съдебен акт на РС – Димитровград, като съображенията за това са следните:
Измамата е имуществено престъпление, засягащо личната собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си създаде облага, възбужда у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно определено имуществено право или със същата цел използва неопитност, заблуждение или неосведоменост. За да е налице престъпна измама по чл. 209, ал. 1 НК е необходимо извършителят предварително да е целял да въведе в заблуждение пострадалото лице без да има каквото и да е намерения да се задължава, и да изпълнява уговорената сделка, като по този начин да е мотивирал заблуденото лице да пристъпи към акт на имуществено разпореждане спрямо намиращо се в негова фактическа власт имущество и така да е причинил имотна вреда. При престъплението по чл. 209 НК деецът, който използва договорните отношения като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Частичното им или пълно неизпълнение не е достатъчно, за да се квалифицира поведението на лицето като измама. Ключовото при разграничаването между обикновеното неизпълнение на договорни отношения и наказателноправната измама е различното субективно отношение на дееца към момента сключване на сделката. При договорното неизпълнение деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на облигационното правоотношение, постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се изпълнението на насрещните задължения на двете страни по правоотношението, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори това. При наказателноправната измама деецът още към момента на сключването на сделката не желае постигането на правомерния резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и да било, или пък в някои случаи изпълнението да е на незначителна стойност. Деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още в началото той вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе в или да поддържа у пострадалото лице 4 заблуждение и по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание.
Окръжен съд – Хасково изцяло възприема изводите на първоинстанционният съд, че в случая липсва изначлен умисъл за измама у З.З.. От разпитите на свидетелите А. К. П., В.М. В. и З.Д.З. се установява, че на 11.09.2021 г. лицата А. П. като купувач и З.З. като продавач се договорили първият да закупи от втория 1 500 кв. м. строително скеле за сумата от 10 000 /десет хиляди/ евро, като за целта било предоставено капаро в размер на 1 000 /хиляда/ евро, за което била издадена разпхиска, а останалата част от сумата следвало да бъде заплатена след изпращане на проформа фактура. На 13.09.2021 г. З. изпратил на П. фактура за сумата от 9 000 /девет хиляди/ евро.
От разпитите на свидетелите В.А.В., Ж.Д.Ж., Д.Р.М., Д.З.К., Г.Г.С., М.Ж.Д., Л.К.Г. и С.Х.И. се установява, че З.З. в действителност е развивал дейност по изработка, продаване и препродаване на метални строителни скелета. Същият не е държал в наличност голямо количество строителни скелета, а е работил по поръчки като след като получил плащане от клиента или е купувал и препродавал скелета, или е закупувал необходими материали, от които е изработвал необходимите строителни скелета в своят база в гр.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/744f6c09-04e9-4a20-8754-b46636ce0e7c