Решение № 1445 от 19.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330202548 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. Ч. З., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4282870 на ОД на МВР – Пловдив, с който му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш и прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.последно от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното административната преписка писмо излага доводи за осъществено нарушение на ЗДвП. В писмено становище пледира жалбата да бъде оставена без уважение поради погасен по давност ЕФ. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Електронен фиш Серия К № 4282870 е издаден срещу Н. Ч. З., ЕГН ********** за това, че на 20.11.2020 г. в 12:19 часа на път ІІ-64 км 49+500, в посока от гр.Пловдив към с.Труд, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, управлявал МПС товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ********, с установена скорост от 92 км/ч, като е превишил максимално допустимата скорост с 32 км/ч и това е установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ TFR 1-M 529. Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателят З..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка и независимо от извършването на административното нарушение, за което е издаден обжалвания електронен фиш, настоящият съдебен състав прие, че са налице основания за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен.

Такива отменителни основания са настъпила погасителна давност за административнонаказателно преследване, както и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от ЗДвП/, като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на административно нарушение, то приложими са общите правила относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления.

По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, формите на 2 съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите от общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. в административнонаказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в

НК.

Обстоятелство, изключващо отговорността е давността.

В административнонаказателното производство чл. 81, ал. 3 от НК следва да се разглежда във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, като това изрично е посочено в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. В чл. 81, ал. 3 от НК е въведена абсолютна погасителна давност, а именно: независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т. е. срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина.

В разглежданият случай съдът констатира, че към момента на настоящото произнасяне е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследване. Административнонаказателното производство е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 20.11.2020 г., а видно от справка от информационните масиви на МВР, приложена по преписката, същия е бил издаден на 19.12.2020г., от която дата е започнал да тече срокът на относителната погасителна давност.

Същевременно ЕФ е връчен на жалбоподателя едва на 19.01.2024 г. В случая от датата на издаване на процесния ЕФ до датата на неговото връчване е изминал период повече от 3 години. Както се посочи по-горе, според разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК от НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната преследвателна погасителна давност от три години. По делото липсват данни, че в този период са правени опити за връчване на ЕФ и са били извършвани действия, прекъсващи изтичането на давността, т.е. липсва основание, на което да се приеме, че давността е прекъсвана и същата губи правното си значение.

Действително в конкретния случай не е изтекла абсолютната погасителна давност, която е 4 години и 6 месеца, но за да бъде прилаган този давностен срок следва да е доказано прекъсването на относителната давност.

Същевременно с връчването на ЕФ на 19.01.2024г. не може да се приеме, че се 3 прекъсва давността, тъй като към датата на връчване на ЕФ, предвиденият от закона тригодишен срок за погасяване на наказателното преследване е бил изтекъл и от този момент насетне обжалвания ЕФ, с който се цели да се реализира докрай административната отговорност спрямо лицето нарушител, се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Като самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ следва да се посочи и неизпълнение на изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно попълването на протокол за използване на АТСС. По административната преписка е представен такъв с дата и място на осъществен контрол, съответни на инкриминираните и посочени в ЕФ дата и място на нарушението. Фактическо съответствие е налице и между отразеното в ЕФ използвано АТСС – TFR 1-M 529, с което е установено и измерено нарушението, и вписаното техническо средство в протокола по чл.10 от Наредбата. Прави впечатление обаче, че в обхвата на отразени в протокола начало и край на работа на техническото средство /08:10-08:50 часа/ не попада часът на извършеното процесно нарушение, отразен в ЕФ и в представения снимков материал, а именно – 12:19 часа. Отделно от това изготвения клип № 30978 на нарушението, за което са свалени и приложени по преписката статични изображения/видеозаписи от АТСС, не попада в диапазона на отразените в протокола по чл.10 от Наредбата като номер на първо статично изображение /№30919/ и № на последно статично изображение /№ 30929/.

Налице е пълно несъответствие във времево и номерово съотношение, между часа на заснетия клип и номера му с отразените часове на работа с АТСС и първото и последно свалено изображение. Житейско логично е номерът на клипа на процесния автомобил и отразеният час да попадат в обхвата на вписаните данни от протокола, което в случая не е така, което налага извод, че заснемането на разглежданото нарушение е направено след приключване на работата с АТСС според протокола. В случая липсва надлежно попълнен протокол по чл.10 от Наредбата, който като официален свидетелстващ документ да се явява гаранция за законосъобразността и прозрачността на процедурата по измерване скоростта на придвижване на водачите на МПС. Ето защо, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на нормите, регулиращи правилното използване на АТСС, пряко засягащи правото на защита на наказаното лице и оборващи доказателствената сила на протокола, поради което удостоверителното изявление на издателя му за фактите 4 отразени в него, не следва да бъдат зачетени така, както е направено.

Предвид изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с подадената жалба, като в представения договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал. 1, т.3, пр.последно от Закона за адвокатурата. Предвид на това и с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и при отчитане на Решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съгласно което в правомощията на съдебната инстанция, разглеждаща правния спор е да не приложи националната уредба, настоящата инстанция е на мнение, че е справедливо на процесуалния представител на жалбоподателя - адвокат С. П. М. да бъдат заплатени 400 лева за адвокатско съдействие.

Мотивиран от горното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4282870 на ОД на МВР – Пловдив, с който на Н. Ч. З., ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат С. П. М., вписан в АК-Пловдив сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

5

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6