Решение № 43 от 30.03.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 30.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600210 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Варненският окръжен съд с присъда № 13 постановена на 21.03.2023 г. по НОХД № 699/2022 г. е признал за виновен подсъдимия Н. Д. В., за това, че на 26.04.2018г в гр.Варна, като управител на „Ен ЕР груп" ООД, при условията на независимо съпричиняване с Р.Ж.С. като управител на „Ен ер груп" ООД и изпълняващ функциите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд на обекта, причинил смъртта на Т.К.Т. - на 33 години, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност строително монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл.123, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК ВОС му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение по реда на чл.66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ години; на основание чл.160, ал.1 от НК ВОС е наложено и кумулативно наказание „лишаване от право да осъществява ръководна 1 длъжност, свързана със строително монтажни работи“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 304 от НПК го е оправдал да е извършил деянието при условията на независимо съпричиняване с подсъдимата Т. Х. Й..

Със същата присъда подсъдимата Т. Х. Й. е призната за невинна в това, че на 26.04.2018 г. в гр. Варна, като технически ръководител в „Ен ЕР груп" ООД на строеж „Жилищна сграда, намираща се в гр. Варна УПИ XLVI13, кв. 19 по плана на ж. к. „Бриз", идентичен с ПИ *** по Кадастрална карта за гр. Варна, при условията на независимо съпричиняване с двамата управители на „Ен ер груп" ООД - Н. Д. В. и с Р.Ж.С., да е причинила смъртта на Т.К.Т. - на 33 години, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност - строително монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по възведеното обвинение по чл.123 ал.1 от НК.

На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД е осъдил подс. В. да заплати на гр. ищци К. Т. С. и С. Н. С. обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер от по 55 000 лева за всеки от тях, считано от 26.04.2018 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите; гражданската претенция на всеки от тях е била отхвърлена за разликата до 100 000 лв., като недоказана и необоснована.

Отхвърлил е и предявените граждански искове по отношение на подсъдимата Т. Х. Й. като солидарен длъжник.

ВОС се е произнесъл по отношение на сторените по делото разноски, чието заплащане е възложил по реда на чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимия В., а също и досежно дължимата държавна такса върху уважените гр. искове.

Въззивното производство пред АпС – Варна е образувано:

- по протест на прокурор при ОП-Варна /с допълнение към него/, с който се иска осъждане на оправданата подсъдима Й. по възведеното й обвинение, както и признаване на осъдения подсъдим В. за виновен по 2 първоначалното обвинение, че е извършил деянието при условията на независимо съпричиняване с подсъдимата Т. Х. Й., а също и завишаване на наложените му наказание; в допълнението към протеста се навеждат съображения за наличието на категорични доказателства в подкрепа на извода за съставомерност в действията на подс.Й. във връзка с допуснатите от нея нарушения като технически ръководител в „Ен Ер груп" ООД. Прави се искане и за корекция по отношение на присъдените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОП Варна, а не по сметка на ОД на МВР Варна, както и отстраняване на допусната техн. грешка в изписването словом на присъдената д.т. върху уважените гр. искове;

- по жалба /с допълнение към нея/ на адв. П. В. /АК-Варна/ в качеството му на защитник на подсъдимия Н. В. с твърдения за неправилност на първоинст. присъда с искане да бъде признат подзащитния му за невинен, респ. да бъдат отхвърлени гражданските искове срещу него; алтернативно се отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд поради допуснати съществени проц. нарушения при разглеждане на делото липса на ясни мотиви по отношение на направените фактическите изводи за конкретното местонахождение на пострадалия преди падането му от скелето /от кой точно етаж е паднал, дали от скелето или от друго място/, каква и от кого точно е била възложената му работа в деня на инцидента.

Пред състава на въззивния съд представителят на АП Варна поддържа протеста частично: по отношение на подс. Й. намира за доказано качеството й на техн. ръководител на обекта с произтичащите от това последици във връзка с вменените й задължения, с молба за осъждането й, съгласно направеното искане, но предвид установеното й здравословно състояние - за определяне на наказание под средния, предвиден в закона размер; по отношение на подс.В. поддържа протеста само в частта за осъждане по първоначално предявеното обвинение досежно участието и на подс. Й. при условията на независимо съпричиняване на вредоносния резултат; не се поддържа искането за увеличаване на наложените му наказания. Жалбата на подс. В. се оспорва като неоснователна.

Частните обвинители и гр. ищци /редовно призовани/, както и техните повереници не се явяват пред настоящия състав на съда и не са взели 3 отношение по протеста и жалбата.

Подсъдимият В. чрез своите защитници навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първостепенния съд, изразяващи се в противоречивост на мотивите към присъдата по отношение фактическите изводи на съда, т.к. не е установено по категоричен начин мястото и етажа, откъдето е паднал пострадалия, оспорват се изводите на съда по отношение липсата/наличието на необходимата документация за изграждане на използваното скеле /въпреки дадените за това указания в първото решение на АпС Варна/. Изложеното, според защитата, ограничава правото на защита на подс.В.. Акцентира се и на фактическите и правни изводи на ВОС по отношение истинността на доказателствената съвкупност, установяваща фактите, включени в предмета на доказване с твърдения, че възприетата от решаващия съд фактическа обстановка е основана на превратна интерпретация на доказателствата по делото, като неоснователно са отхвърлени обясненията на починалия в хода на наказат. производство втори управител на „Ен ЕР груп" ООД Р.Ж.С., а са кредитирани само тези, които обслужват обвинителната теза. Искането към настоящата инстанция е за отмяна на присъдата и оправдаване на подс. В. по възведеното му обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане на ВОС.

Защитата на подс.Й. оспорва протеста с изложените в него доводи, поддържани от държавното обвинение пред настоящата инстанция, намира присъдата на окръжния съд за правилна и моли тя да бъде потвърдена, развивайки подробни аргументи в подкрепа на позицията си.

В лична защита и двамата подсъдими В. и Й. навеждат доводи в подкрепа на своята невинност и изразяват съгласие с позицията на защитниците си.

В последваната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият В. моли да бъде признат за невинен, а подс. Й. отправя искане за потвърждаване на първоинст. съдебен акт.

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като съобрази изложените от страните в протеста и жалбите доводи, доразвити в хода на въззивното производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на цялото наказателно производство /в досъдебната му фаза и в хода на съдебно следствие пред първата и въззивната инстанция/ и след цялостна проверка на обжалваната 4 присъда, на основание чл.313 и 314 НПК, констатира следното:

По настоящото наказателно производство на 05.02.2020г ОП Варна е внесла за разглеждане в

ОС Варна обвинителен акт за извършено престъпление при условията на независимо съпричиняване по чл.123 ал.1 от НК от срещу три подсъдими лица - Н. В., Р.С. и Т. Й., предмет на разглеждане по НОХД № 134/2020г. по описа на ВОС. Постановена е била осъдителна присъда по възведените обвинения спрямо тримата подсъдими, като е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от по една година на всеки от тях, изпълнението на което по реда на чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от по три години; наложено им е било и наказание по чл.160 ал.1 от НК от по една година лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК. Тази присъда е била атакувана от тримата подсъдими, респ. е била обект на проверка от АпС Варна по ВНОХД № 12/2021г. С Решение № 260070/09.07.2021г първоинст. съдебен акт е бил отменен изцяло и делото върнато за ново разглеждане на ВОС от стадия на разпоредителното заседание, поради допуснати в хода на съдебното и досъдебното производство процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото е било образувано НОХД № 766/2021г. по описа на ВОС, по което съдът в разпоредително заседание е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ВОП за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени отстраними процесуални нарушения; прекратил е наказателното производство по отношение на подс. Р.С., тъй като същият е починал. След отстраняване на процесуалните нарушения, ВОП на 22.03.2022г отново е внесла в ОС Варна обвинителен акт, предмет на разглеждане на НОХД № 669/22г, по което е постановена присъдата, предмет на настоящата проверка.

В хода на провеждане на наказателното производство, след образуване на настоящото ВНОХД, здравословното състояние на подсъдимата Й. се е влошило /претърпяла е инсулт и сериозна кръвозагуба/, което наложи назначаване на комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, заключението по която да отговори на въпроси, свързани с заболяването й, актуалното й състояние - физическа и психическа пълноценност, прилагано лечение и перспективи за възстановяване, с оглед провеждане на въззивното производство и възможността й за участие в него. Заключението по нея е изслушано в първото по делото съдебно заседание от настоящия състав на 5

АпС Варна. Установява се че понастоящем не се откриват неврологични нарушения, не са установени психични разстройства или някакви последици от инсулта, които да нарушават годностите й да участва в наказателния процес и да разбира смисъла и свойството на случващото се.

С оглед отправеното пред настоящата инстанция искане от защитата за повторна отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от ВОС, съставът на апелативната инстанция намира за необходимо да акцентира изначално на възможностите, с които по силата на разпоредбите на НПК разполага в това второ по ред въззивно производство в рамките на същото наказателно производство:

Отчете се забраната на чл. 335 ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 348 ал.3 от НПК за повторно връщане на делото на първостепенния съд в рамките на същото наказателно производство.

В контекста на тази забрана, следва приоритетно да се разгледат възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото тяхното наличие предпоставя отстраняването им от настоящия съд, включително и провеждане на изцяло повторно съдебно следствие в рамките на въззивното производство.

Такива нарушения не се констатираха - при разглеждане на делото пред първата инстанция е бил спазен процесуалният ред и не са били допуснати процесуални нарушения във фазата на съдебно производство при събирането и проверката на доказателствата. Внесеният за разглеждане /нов/ ОА в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК - в обстоятелствената му част са описани фактите и обстоятелствата и в съответствие със законовите изисквания е очертана фактическата и юридическата рамка на обвинението, респ. заложено е фактическо твърдение, което подлежи на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна.

Несподеляеми са възраженията на защитата за липса или противоречивост на първоинстанционните мотиви - същите са в достатъчна степен подробни, ясни аналитични и убедителни, позволяващи на страните и на ревизиращата инстанция - АпС Варна да проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по правно релевантните факти. ОС–Варна е дал отговор на въпросите, включени в предмета на доказване, като изцяло е 6 съобразил констатираните в отменителното решение на АпС Варна слабости по правилното установяване на спорните фактически положения и тяхната доказателствена основа, съпоставил е източниците на информация и е обосновал своите разсъждения по фактите и правото. Съдържанието на мотивите на присъдата изцяло отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК.