Решение № 172 от 10.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Русе, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20244520202198 по описа за 2024 година Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. С. Т. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 24- 1882- 000720 от 26.11.2024 г. на Началник Сектор ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, с което за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят Т. чрез пълномощника си моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят А. Т. е правоспособен водач на МПС. На 18.09.2024 г., около 11.25 часа, в гр.Русе, Т. бил установен от служители на РУ 01 при ОДМВР Русе като водач на лек автомобил „Ауди“ А4 АВАНТ с рег. № ***, собственост на баща му- С. И. Т. въз основа на договор за покупко- продажба, нотариално заверен.В хода на полицейска проверка се установило, че управляваното превозно средство е с прекратена регистрация от 25.05.2024 г., на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП- поради факта, че не било пререгистрирано в двумесечен срок, считано от датата на придобиване.Относно прекратяването 1 на регистрацията собственикът не бил надлежно уведомен.Няма данни за уведомяване и на водача А. Т..След извършена прокурорска проверка по случая, с постановление от 12.11.2024 г. прокурор от РП- Русе отказал да образува досъдебно наказателно производство за деяние по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.Прокурорът приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, като се позовал на ТП № 2/05.04.2023 г. на ОСНК ВКС и цитирал същото в частта, касаеща уведомяването на собственика на МПС относно прекратената регистрация като обстоятелство, имащо пряко отношение към съставомерността на деянието по чл.345 ал.2 от НК.Със същото постановление прокурорът изпратил преписката на ОДМВР Русе, за преценка относно реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето.

Пред съда от страна на жалбоподателя се твърди, че е налице недоказаност на нарушението, доколкото същото не е осъществено от субективна страна.Сочат се доказателства, че към датата на твърдяното нарушение собственикът на автомобила е бил в чужбина, а също се изтъква, че регистрационните табели не са иззети от надлежните органи, след прекратяване на регистрацията, каквото задължение същите имат съобразно действащите подзаконови нормативни актове.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- постановление на прокурор от РРП за отказ да се образува досъдебно производство, справка, докладна записка, АУАН от 18.09.2024 г., обяснения от А. Т., справка за собственост на МПС, справка за нарушител, оправомощителна заповед, копия от лични документи.Приетото за установено се доказва и от показанията на св.С. Т., както и на св.П. Б., които съдът цени изцяло като правдиви, поради логическата им последователност, отнесени към съвкупния доказателствен материал.

Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а по същество- основателна.

Обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото административно нарушение.

Действително, разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.Тази норма е една от хипотезите на служебна дерегистрация на автомобилите при настъпване на определени фактически обстоятелства.

Както е прието в ТП 2/2023 г. на ВАС, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика 2 за извъшеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Начинът, по който технически се извършва дерегистрацията- чрез системата на контролните органи, налага извод, че само на база на това действие на автоматизираните системи не може да се заключи, че собственикът е известен.Санкционирането на жалбоподателят конкретно е на база на предположение за знание, доколкото в делото няма доказателства нито той, нито неговият баща като собственик на автомобила, да са били надлежно уведомени, че конкретното МПС е дерегистрирано. Не може да се приеме тезата, че жалбоподателят в качеството на водач на МПС е длъжен да предполага, че при неизпълнение на задълженията във връзка с придобиване на вещта, автомобилът ще бъде дерегистриран, и на база на това предположение да се обоснове виновно поведение, защото същият конкретно няма задължения като купувач за регистрация на придобитата вещ.В същото време, липсват доказателства, към кой точно момент системата АИС е дерегистрирала превозното средство и отново се налага извод, че всяко неправомерно бездействие е обвързано с предположения, а не с категорични констатации за обективните елементи на нарушението и субективното отношение на наказаното лице.

При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.

В настоящото производство от страна на жалбоподателя са претендирани разноски- 300 лева за адвокатски хонорар.Същите са дължими на основание чл.63 д от ЗАНН и следва да бъдат присъдени изцяло, с оглед изхода от делото.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24- 1882- 000720 от 26.11.2024 г. на Началник Сектор ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, с което на А. С. Т. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на А. С. Т. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****, сумата от 300 /триста/ лева за направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3