Определение № 8535 от 16.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3536/2026
- Вид
- Определение № 8535
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.1 т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8535 гр. София, 16.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Дора З. И.а като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100503536 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от С. И. Т. чрез адв. А.В. срещу Определение № 40066/27.09.2025 г. по гр.д. № 24580/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, с което е оставена без уважение депозираната молба с вх. № 141157/22.04.2025 г. за изменение в частта за разноските на Решение № 4139/11.03.2025 г..
Моли обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и бъде постановено друго, с което да бъде присъдена сума за адвокатско възнаграждение по повод осъществената от него правна защита по делото на основание чл. 38 ал.1 т. 3 във вр. с чл. 2 ЗА в размер на 620.84 лева съобразено предявения иск и с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е депозирал отговор на частната жалба, с който оспорва същата.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от С.
И. Т. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че С. И. Т. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 2 000 лв., от които 1 000 лв. главница, 770 лв. договорна лихва и лихва за забава и 230 лв. такса във връзка с договора.
1
С решение № 4139/11.03.2025 г. СРС, 31 състав е признато за установено по отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, че С. И. Т., ЕГН:
**********, не му дължи поради погасяване по давност следните суми във връзка с договор за кредит FERR-428289/16.09.2016г.: 1 000 лв. – главница; 770 лв. –лихва за забава за периода 16.09.2016-16.09.2017 г.; 230 лв. – такси, като е обективирал извод, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски от 80 лв. за държавна такса, но не и за адвокатско възнаграждение при липса на представен договор за правна защита и съдействие или други доказателства за уговаряне на безплатно предоставяне на правна помощ на посоченото в списъка по чл.
80 ГПК основание по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
С молба вх. № 141157/22.04.2025 г. процесуалният представител на ищеца е поискал на основание чл. 248, ал. 1 ГПК допълване на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
2 ЗА в размер на 620.84 лева съобразено предявения иск и с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С разпореждане № 66930/24.04.2025 г. на молителя са дадени указания да посочи от чие име е подадена молбата по чл. 248 ГПК, доколкото адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА се присъжда на адвоката, а не на страната и какво точно искане отправя към съда – за допълване или изменение на решението в частта за разноските, имайки предвид, че съдът се е произнесъл по разноските, без да дължи отделен диспозитив в тази насока.
С молба с вх. № 204465/11.06.2025 г. процесуалният представител на ищеца е изпълнил в срок дадените указания с разпореждане № 66930/24.04.2025 г., като е посочил, че искането следва да се направи от страната, а възнаграждението по чл.38 ЗА да се присъди на адвоката.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 36 ЗА постановява, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и неговия клиент, а при липса на договор - по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. В нормата на чл. 38 ЗА е предвидена възможност за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочените в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 категории лица.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ включват наличието на следните предпоставки: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА и в съответното производство да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените кумулативни предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат /Определение № 163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/2016г. на І ГО. на ВКС, Определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2
2340/2015 г. на І ТО на ВКС, Определение № 442 от 28.06.2019г. по ч.т.д. № 502/2019г. на ІІ т.о. на ВКС/.
Видно от приложеното пълномощно /стр. 4 в исковото производство/ адв.
Владимирова е осъществила правна защита и съдействие на основание чл. 38 ал.1 т. 3 във вр. с чл. 2 ЗА. С постановеното съдебно решение, признато за установено, че С. И.
Т. не дължи поради погасяване по давност на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумите цитирани в Договор за кредит № FERR- 428289/16.09.2016 г.. Заявено е и своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по сочения ред, видно от депозираната искова молба, където е обективирано искането.
Налице са всички изискуеми предпоставки в закона за определяне на адвокатско възнаграждение по сочения ред на адвоката, осъществил безплатна правна помощ.
На следващо място, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е само за доказване, поради което дори липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно като отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА, е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 на ЗА /Определение № 862/24.10.2023г. по ч.т.д. № 1276/2023г. на І ТО на ВКС/. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника в производството следва да се определи в размер на 150 евро.
По тези съображения обжалваното определение на СРС следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като на процесуалния представител на ищеца се присъди сумата от 150 евро – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 40066/27.09.2025 г. по описа на СРС, 31 състав, по гр.д. 24580/24 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 4139/11.03.2025 г., постановено по гр. дело 24580/2024 г. по описа на СРС, 31 състав в частта относно разноските като:
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, да заплати на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА на адв. А.В. САК, с адрес: гр. София, ул. „********, сумата от 150 евро – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4