Решение № 1101 от 21.09.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000503077 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

С решение № 260343 от 22.02.2023г. постановено по гр.д. № 10778 по опис на СГС за 2019 г., първоинстнационният съд е отхвърлил предявения от А.-Д. Б. В. и Н. Б. Б. – В., против Б. Р. Б., иск с правно основание по чл. 42, б.

„б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН, за прогласяване на нищожността на завещателно разпореждане, извършено под формата на саморъчно завещание от 12.06.1997 г. на М. Н. Б. - М., починала на 26.11.2012 г. като неоснователен.

Със същото решение, постановено по същото дело, съдът е отхвърлил иска на същите ищци, предявен против А. Е. З., иск по чл. 108 ЗС, при участието на Б. Р. Б. в качеството му на трето лице помагач на ответника за признаване за установено, че ищците притежават право на собственост, върху следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в ***, на партерния етаж, с площ от 100.50 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, дрешник и две антрета, два балкона, при съседи на апартамента: от североизнок - двор, от югоизток - двор, от югозапад - двор, от североизток стълбище, ведно със зимнично помещение с площ от 6.80 кв.м. и таванско помещение № 10, с площ от 5.50 кв.м., заедно с 2.122 % ид.ч. от общите части на сградата и съответната идеална част от портиерското помещение, находящо се в бл. 29, който апартамент представлява самостоятелен обект с 1 идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18138/24.07.2017 г. на изп.директор на АГКК, които самостоятелен обект се намира в сграда 4. разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта няма, над обекта - ***, и за осъждане на ответника да предаде владението на описания имот.

Със същото решение, същият съд е намалил с 2/3, на основание чл.З0 ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя М. Н. Б.-М., починала на 26.11.2012 г., направено със саморъчно завещание от 12.06.1997 г. в полза на внука ѝ Б. Р. Б. и е възстановил запазените части на двете ищци, нейните дъщери А.-Д. Б. В. и Н. Б. Б. – В. от наследството на майка им в размер на 2/3 (две трети) общо за двете.

Със същото решение, постановено по същото дело, първоинстнационният съд е разпределил разноските по делото, като е осъдил Б. Р. Б. и А. Е. З. да заплатят на ищците Д. Б. В. и Н. Б. Б. – В., сумата от 1292.17 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и А. Е. З. сумата от 2885.50 лева, разноски в производството, на основание 78, ал. 3 ГПК.

С решение № 260296 от 24.07.2025г. постановено по същото първоинстанционно производство, съдът е 1./оставил без уважение молбата на А. Е. З. с вх. Рег. № 285986/21.09.2023г. да допълване на решение № 260343 от 22.02.2023г. постановено по гр.д. № 10778 по опис на СГС за 2019 г., на основание чл. 250 от ГПК по искането му съдът изрично да се произнесе с прекратителен диспозитив относно предявен срещу него иск с правно основание чл. 30 от ЗН и е 2./оставил без уважение искането му за изменени на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, чрез присъждане на допълнителни разноски в размер на още 2885.50 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Въззивното производство по настоящото дело е образувано възоснова на:

1./Въззивна жалба с вх. рег. № 269441 от 20.03.2023г. , подадена от ответника по иска с пр. основание чл. 30 от ЗН, а именно Б. Р. Б. (същият е ответник по иска с пр. основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН и трето лице помагач по иска с пр. основание чл. 108 от ЗС) , представляван от адв. М. Р. от САК, с която обжалва Решение № 260343 от 22.02.2023г. постановено по гр.д.№ 10788 по опис на СГС за 2019 г. в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с пр. основание чл. 30 от ЗН.

Изложени са аргументи за недопустимост на обжалваното решение в тази част и е отправено искане за обезсилването му, евентуално за неговата отмяна и постановяване на акт по същество, при условие, че въззивния съд извърши самостоятелна преценка като предокладва предмета на делото и даде указания на страните за дължимите от тях процесуални действия.

2

В писмен отговор с вх. рег. № 278949 от 19.06.2023г. ищците А. - Д. Б. В. и Н. Б. Б. - В., чрез пр. представител оспорват въззивната жалба като неоснователна, а направените с нея искания считат, за недопустими. Във втори по ред писмен отговор с вх. рег. № 275407 от 23.06.2023г. излагат допълнителни доводи за неоснователност на възизвната жалба.

Постъпило е становище неправилно наименувано „писмен отговор“ подадено от А. Е. З., действащ чрез адв. Г. Е.. Подателят не е процесуално легитимиран да се ползва от правото да подава отговор срещу въззивна жалба, насочена срещу решение в частта относно разрешаване на спора с правно основание чл. 30 от ЗН, защото не е страна по този иск или трето лице помагач на въззивния жалбоподател. Поради процесуалната недопустимост на „писмения отговор“, съдът не възпроизвежда изложените в него доводи и не ги зачита при постановяване на въззивния съдебен акт.

2./Частна жалба с вх. Рег. № 272582 от 12.08.2025 г. подадена от А. Е. З., който обжалва решение № 260296 от 24.07.2025г. в частта в която е оставено без уважение искането му за допълване на непълно решение чрез прекратяване на производството по отношение на него по иска с пр. основание чл. 30 от ЗН като поддържа становището си, че съдът не се е произнесъл по това искане, направено с отговора на исковата молба от 23.03.2023г., становище от 05.07.2023г. и Молба от 21.09.2023г. Към съда отправя искане да отмени решението и да постанови акт по същество, с който да прекрати производството по предявения срещу А. Е. З. иск с правно основание чл. 30 от ЗН и да присъди разноски в производството по този иск.

Обосновано е и второ искане, за отмяна на същото решение имащо характер на съдебно определение, в частта с правно основание чл. 238, ал.1 от ГПК и постановяване на съдебен акт по същество, с който по реда на чл. 238, ал.3 от ГПК, въззивният съд да осъди ищците да заплатят на А. Е. З. допълнително разноски в размер на 2 885.50 лева (по списък от 14.11.2022г. и претенция с общ размер от 5771 лева). Претендира разноски и във частното производство, което се развира пред въззивната инстанция съобразно списък по чл. 80 от ГПК, представен в съдебно заседание на 11.06.2026 г.

В писмен отговор с вх. Рег. № 274820 от 08.10.2025 г. пр. представител на ищците в исковото производство, изразява становището, че изчерпателно, последователно и ясно, първоинстанционният съд е обосновал отговори на поставените в молбите искания, направени от А. Е. З.. Счита, че решението не страда от пороците обосновани в частната жалба, поради което и моли да бъде оставена без уважение.

В проведеното от въззивната инстанция открито съдебно заседание, въззивният жалбоподател Б. Р. Б. не се явява лично и не се представлявана от пр. представител.

Въззиваемите по възизвната и частна жалба, а именно А.-Д. Б. В. и Н. Б. Б.

3

– В. чрез пр. представител поддържат отговорите си и обоснованите в тях искания за потвърждаване на решение № 260343 от 22.02.2023г. постановено по гр.д. № 10778 по опис на СГС за 2019 г., в обжалваната му част, а именно в частта, в която е намалено на основание чл.З0 ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателя М. Н. Б.-М., починала на 26.11.2012 г., направено със саморъчно завещание от 12.06.1997 г. в полза на Б.

Р. Б. в размер на 2/3 (две трети) и е възстановена запазената част на двете ищци - А.-Д. Б. В. и Н. Б. Б. – В. от наследството на М. Н. Б.-М., починала на 26.11.2012 г. в размер на 2/3 (две трети) общо за двете, както и становището, че частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав на САС, като съобрази, че е сезиран с редовни и надлежно администрирани въззивна и частна жалба, приема, че е компетентен да се поразнесе по същество на спора, като съобрази правомощията си по чл.

269 от ГПК по отношение на частта от обжалваното решение и съобразно разясненията дадени в ТР № ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС при произнасянето си по частната жалба.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, с изключение на случаите при които е нарушена приложима императивна правна норма.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав констатира, че обжалваните съдебни актове са постановени от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което ги приема за валидни. Част от спорния предмет в исковото производство е получил разрешаване със съдебен акт, която се полза силата на присъдено нещо, т.е. части от решение № 260343 от 22.02.2023г. постановено по гр.д. № 10778 по опис на СГС за 2019 г. са влезли в сила, след изтичане на срока за тяхното обжалване. Тези части се отнасят до 1/. до отхвърлената претенция на ищците, предявена само срещу Б. Р. Б. по предявения иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, 4 ал. 1, изр. 1 ЗН;2/. отхвърлената претенция на ищците предявена против А. Е.

З., с участието на Б. Р. Б. в качеството му на трето лице помагач в производството по предявения иск с пр. основание чл. 108 ЗС, поради което, поради което тези части не са част от предмета на настоящото поразнасяне, но въззивният съд следва да съобрази силата им на присъдено нещо при постановяване на настоящото въззивно решение.

Въззивната жалба, предмет на настоящото обжалване няма деволутивен ефект по отношение на влезлите в сила части от първоинстанционния съдебен акт. Въззивната жалба има суспензивен ефект по отношение на иска с правно основание чл. 30 от ЗН, за който иск пасивната процесуална легитимация принадлежи само на Б. Р. Б., но не и за А. Е. З.. Последният няма пасивна процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 30 от ЗН, тъй като няма качеството на наследник или заветник на М. Н. Б. - М., починала на 26.11.2012 г. Това фактическо положение не е било спорно пред първата инстанция, затова и прекратяването на делото по иск с правно основание чл.

30 от ЗС по отношение на А. Е. З. не се дължи нито от първата, нито от въззивната инстанция. А. Е. З. е конституиран като ответник в исковото производство с Определение № 265960 от 07.12.2020 г. и в мотивите към съдебния акт недвусмислено е посочено, а в диспозитива на решението точно е отразено, че той е ответник само по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. В отговора на исковата молба А. Е. З. е дал становище по всички искове, но релевантно за спора е само процесуалното му поведение за защитата като ответник по иск с правно основание чл. 108 от ЗС по който е конституиран като страна. А. Е. З. е поискал праводателят му Б. Р. Б. да бъде конституиран като трето лице – негов помагач по иска за реандикация. С приключване на спора по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, се слага край на участието на А. Е. З. в исковото производство. Той може да иска допълване на решението и да обжалва отказа на съда да го допълни, да иска изменение на решението в частта за разноските, но само в рамките на участието си като ответник по иск с пр. основание чл. 108 от ЗС.