Решение № 409 от 11.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200810 по описа за 2026 година Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д.....“ ЕООД, ЕИК .., срещу Наказателно постановление № 874066-F867736/10.02.2026 г., издадено от началник н а отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности", Главна дирекция „Фискален контрол" в НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.

Т. Т. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.

Г. А...., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.01.2026 г., в 13:45 часа, е била извършена проверка от служители на НАП, сред които и свидетелят М. М. - инспектор по приходите, на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - пункт за ГТП, находящ се в гр. Бургас, ул. И...., стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че при изведен КЛЕН за 11.08.2025 г., във фискален касов бон № 000765/11.08.2025 г., от 11:52:10 ч., за извършена услуга - ГТП, общо на стойност 140 лв., не се съдържат задължителните реквизити за „количество“ и „единична стойност“ на услугата. На издадените ФКБ 1 било изписано „ГТП“ 1 бр. с единична цена 140 лв., вместо 2 броя по 70 лв.

На 21.01.2026 г. св. М. М. съставил на жалбоподателя акт за нарушение по чл.

26, ал. 1, т. 7 от Наредбата.

На 10.02.2026 г. било издадено и атакуваното в настоящото производство НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН, като административнонаказващият орган е счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, му е наложил имуществена санкция в размер на 550 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя, като ги намира за логични, последователни и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 12.02.2026 г., а жалбата подадена на 24.02.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея мотиви.

Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, видно от приложените по делото заповеди (л. 25 - 31). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 118, ал.

4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 на същата, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити, сред които и наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се 2 отразява поотделно със съответната стойност.

В случая, безспорно по делото е установено, че в издадената касова бележка (л.

20) е било изписано ГТП с цена от 140 лв., вместо 2 броя по 70 лв., т.е. без да се отразява „количеството“ и „единичната стойност“ на услугата. При така установеното от обективна страна, действително дружеството е допуснало нарушение по чл. 26, ал.

1, т. 7 от Наредбата, но съдът счита, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.

9 от НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. А съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Макар формално да е осъществен съставът на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, налице са редица смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушителя като незначителни. Касае се за ясно индивидуализирана услуга - извършване на годишен технически преглед, за която е била издадена фискална касова бележка от работещо фискално устройство, с отчитане на цялата (обща) стойност от 140 лв., която очевидно касае не един, а два технически прегледа по 70 лв., и следователно не е настъпило ощетяване на фиска. Приходната администрация по никакъв начин не е била затруднена в хода на проверката. Управителят на дружеството - жалбоподател на място е признал за неправилното въвеждане на двата технически прегледа с обща сума от 140 лв. и е съдействало изцяло, като е представил всички относими документи и обяснения. В случая нарушението не е затруднило последващия данъчен контрол, като се има предвид, че съдържанието на фискалния документ е достатъчно ясно и индивидуализирано (определено и определяемо), че във всеки момент може да се направи връзка на изписаната услуга с действително получените приходи, които са намерили отражение във фискалното устройство, респективно са доведени до знанието на данъчната администрация. И на последно място, нарушението се явява първо за жалбоподателя, от което следва изводът, че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си данъчни задължения и това се явява инцидентна негова проява.

Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК, ВКС). Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от ЗДДС и Наредбата са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител (Решение № 1327 от 22.07.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 453/2020 г.).

С оглед на изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.

28 от ЗАНН, като и минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл. 185, ал.

3

2, вр. ал. 1 от ЗДДС размер на административното наказание „имуществена санкция“ от 550 евро, се явява несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя. Като не е квалифицирал нарушението като маловажен случай АНО е приложил неправилно материалния закон, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 39), жалбоподателят е заплатил в брой 400 евро за адвокат.

Следователно претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 400 евро е основателна, поради което АНО следва да бъде осъден да ги заплати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 874066-F867736/10.02.2026 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности", Главна дирекция „Фискален контрол" в НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя „Д.....“ ЕООД, ЕИК .., е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, „Д.....“ ЕООД, ЕИК .., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Д.....“ ЕООД, ЕИК .., сумата от 400 евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.