Решение № 2195 от 02.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2195 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110112562 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А. М. М. срещу Н. К. С. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2045,17 евро /4000 лева, съобразно изменението на иска в о. с. з. от 21.05.2026 г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие на постоянно следене, осъществявано от ответника в периода от 01.08.2025 г. и продължаващо към датата на исковата молба, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба – 03.12.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 41,57 евро /81,41 лева/ – лихва за забава от датата на деликта – 01.08.2025 г. до 02.12.2025 г., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба и уточнителните молби се твърди , че ищецът и ответникът са били страни по НОХД № 4065/2024 г. по описа на ВРС, както и че са във влошени отношения помежду си. Твърди, че ответникът го преследва из града, с цел да го предизвика с думи или действия. Сочи, че ответникът разпитва други лица за местонахождението на ищеца, като му създава затруднения в нормалния живот. Излага доводи, че е смущава и З.И.Й., с която ищецът е във фактическо съжителство, вкл. и като я търси на работното й място, която е била разпитвана и от служители от Трето РУВарна. Сочи, че З. Й. е подала сигнал към тел. 112 за следенето от ответника.

Излага доводи, че след постановяване на присъдата по наказателното производство – 01.08.2025 г. е започнало осъществяването на злонамерените действия на ответника, които продължават и към настоящия момент. Сочи, че 1 ответникът е опитвал да се свързва и с познати и роднини на ищеца, както и да го злепоставя. Твърди, че ответникът всеки ден ходи пред дома му, търсейки словесен контакт. Излага доводи, че следенето му създава неудобства, доколкото се налага да дава обяснения на близки и познати.

Чувства се непрекъснато неспокоен от целенасоченото преследване, с цел преднамерено създаване на обстановка, за да извика полиция, доколкото знае, че ищецът е осъден на условно изтърпяване на наказание. Сочи, че вдига кръвно, боли го главата, както и че страда от безсъние. Излага доводи за наличие на причинно-следствена връзка между следенето и претърпените вреди, доколкото живее под страх, че може да попадне в затвора. Моли за уважаването на исковете. Претендира разноски.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Н. К. С., чрез адв. Й. Ч., в който се излагат доводи за неоснователността на иска. Не оспорва, че между страните е водено предходно производство по НОХД № 4065/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, по което е постановена осъдителна присъда за извършено престъпление от ищеца по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 20, ал.

2 от НК поради нанесен побой, във връзка, с който е било образувано ДП № 133/2024 г. по описа на Трето РУ-Варна. Твърди, че в досъдебното и съдебното производство не е имал никакви преки или непреки контакти или отправяни реплики срещу ищеца А. М.. Оспорва изложените твърдения за ежедневно осъществявано следене, посещение на лицето, с което ищецът е във фактическо съжителство по работното й място, както и че е можел да удари ищеца, респ. да го провокира към саморазправа. Сочи, че на 07.11.2023, г. около 7:30 часа на пътното платно на „*********“ бил застигнат от лек автомобил, който карал плътно зад него и свирел с клаксон, като спрял в дясно и попитал жената, защо го притиска така. Излага доводи, че е запомнил номера на лекия автомобил, като тръгнал след него и видял, че спрял до склад за дрехи втора употреба, като от познати разбрал, че жената се казва З. Й.. От записите на камерите се установило, че лицето, което му е нанесло побой - А.

М. живее на семейни начала със З. Й.. Твърди, че след приключване на наказателното производство не е имал контакт с ищеца, не знае къде живеят или работят посочените от същия свидетели. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира заплащането разноски.

С протоколно определение от о. с. з. от 21.05.2026 г. е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на иска, посредством увеличаване на цената на главния иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 1022.59 евро /2000 лева/ на 2045.17 евро /4000 лева/.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. от 2

21.05.2026 г. е прието за безспорно в отношенията между страните, че между тях е водено предходно производство по НОХД № 4065/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, по което е постановена осъдителна присъда за извършено престъпление от ищеца по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК поради нанесен побой на 31.01.2024 г. на настоящия ответник. От изисканото наказателно производство се установява, че на А. М.

М. му е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението, на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години. Постановената присъда е влязла в законна сила на 01.08.2025 г.

На съда е служебно известно, че между страните по делото е налице друго висящо производство по гр. д. № 886/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, образувано по иск на Н. С. за осъждане на А. М. да му заплати сумата от 2000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие на нанесен побой на 31.01.2024 г. от страна на ответника, за което е постановена осъдителна присъда по НОХД № 4065/2024 г. на Районен съд – Варна, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба – 05.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД. Препис от исковата молба от същото е връчено лично на ответника А. М. на 11.03.2026 г.

В производството са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетелите – З.И.Й., М. А. Д. и С. И. С.

От свидетелските показания на свидетеля Й., живееща на семейни начала с ищеца, се установява, че А. М. е в нормални отношения с ответника.

Излага, че е посетил работата на ищеца веднъж през есента на миналата година. Споделя, че след приключване на наказателното производство лично двете страни не са се виждали. Излага, че след приключване на наказателното производство е започнал да спи неспокойно, да вдига кръвно и да има проблеми със стомаха. Сочи, че е започнал да вдига кръвно непосредствено след приключване на наказателното производство, доколкото бил под напрежение. Излага, че един път Н. е отишъл до нейната работа, като не може да каже дали е било през 2024 г. или 2023 г. Твърди, че А. има проблеми със ставата, която е сменена за втори път тази година. Сочи, че пие хапчета единствено за стомаха от 4 месеца, както и че не приема медикаменти за безсънието и кръвното. Посочва, че го намира за променен и неспокоен след приключване на наказателното производство. Сочи, че ответникът веднъж е посетил работата на ищеца и е разпитвал за него. Изрично посочва, че проблемите със съня и кръвното са започнали, след завеждането на другото дело от Н. срещу А.. Излага, че А. и е споделял, че има опасения, че отново може да бъде предизвикан и ще влезе в затвора.

Свидетелят Д. при разпита си посочва, че познава А. от около 4-5 години, доколкото ползва неговия гараж. Излага, че веднъж е виждал 3 ответника да посещава дома на А. в средата на 2024 г., като е разпитвал за него, като след като е разказал на А., последният не е проявил емоция. Твърди, че ответникът не е идвал друг път до дома на ищеца. Сочи, че не е наясно със здравословното състояние на А., че не знае дали приема хапчета. Твърди, че имал проблем с кръвното и съня, но не знае дали е ходил на лекар. Споделя, че му е сменяна ставата, както и че втората половина от миналата година жена му не е била добре. Сочи, че не е така жизнен както е бил преди, но не знае за причината за промяната. Твърди, че след 01.08.2025 г. ответникът не е идвал до дома на ищеца.

От свидетелските показания на свидетеля С.а, съпруга на ответника, се установява, че не й е известно съпругът й да е събирал данни къде живее или работи ищеца, доколкото полицията е провеждала издирване след побоя.

Сочи, че са били в шок. Споделя, че съпругът й не излиза сам след побоя, като винаги са двамата или някой отива да ги вземе и излиза с тях.

Въз основа на за установена фактическа обстановка, съдът формира следните приетата правни изводи:

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие), извършено от ответника; 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди в претендирания вид, размер, интензитет и продължителност (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат следене и провокиране да е в пряка връзка с твърдените неимуществени вреди – неспокойство, вдигане на кръвно налягане, болки е главата и безсъние); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага. С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за елементите от фактическия състав на иска.

От съвкупността на събрания доказателствен материал не се установи по безспорен и категоричен начин наличието на осъществено деяние – постоянно следене, което да е започнало след влизане в сила на осъдителната присъда по воденото между страни наказателното производство - 01.08.2025 г. От свидетелските показания на свид. Й. и свид. Д. се установи, че ответникът е посетил дома на ищеца, респ. местоработата на свид. Й. през 2024 г., което не съвпада с исковия период за осъществяване на твърдяното деяние. Отделно, следва да се съобрази, че се касае за единични посещения, а не постоянни, ежедневни посещения, както се твърди в исковата молба. Също така, следва да се съобрази и изложеното от страна на свид. С.а, в частта, в която е посочила, че съпругът и след побоя не излиза сам.

На следващо място, деянието на ищеца, дори и да се приеме за доказано 4 в исковия период, същото не е противоправно, доколкото дори да са осъществени единични посещения до дома и местоработата на ищеца и жената, с която е във фактическо съжителство, същите не касаят неправомерно поведение, което да е забранено от закона. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че между страните е доказано, че е нанесен побой от ищеца на ответника, във връзка, с който е постановена и осъдителната присъда по НОХД № 4065/2024 г. на Районен съд – Варна.

Затова и евентуалните посещения преди приключване на наказателното производство, биха могли да бъдат ценени като правомерно събиране на данни по повод на реализирана на накърнените права на ответника, свързани с неправомерното поведение на настоящия ищец.

В производството не се установиха по безспорен и категоричен начин и останалите два елемента от фактически състав на иска, а именно: настъпване на твърдените неимуществени вреди, които да са в пряка-причинно следствена връзка с поведението на ответника.

От свидетелските показания на водените от ищеца свидетели безспорно се установи, че ищецът има проблеми със съня и кръвното, за което не приема хапчета и не е посещавал лекар. Изложеното от страна на свид. Й. за наличие на стомашни проблеми през последните 4 месеца, във връзка, с които приема медикаменти, не кореспондира с изложените в исковата молба твърдения за претърпените неимуществени вреди. Също така, изрично свид. Й. при разпита си е посочила, че от преди около четири месеца са започнали здравословните проблеми на ищеца, откакто е разбрал за заведеното друго дело срещу него от Н. С.. Затова и следва да се приеме, че същите не са в пряка причинноследствена връзка с деликта, предмета на настоящото производство, основан на твърдения за осъществявано следене от ответника в периода от 01.08.2025 г. до датата на исковата молба – 02.12.2025 г.